30 декември, 2007

Равносметки - Is there a place?

И тази година се изтече.. оставят някакви си часове. А имам усещането, като че посрещането й беше някъде преди не повече от седмица. Изниза се, ей така, неусетно..

Слушаш за нечии чужди равносметки, замисляш се за твоите неща - какво се случи, какво не.. Какво си мислеше ти преди една година и си обещаваше сам на себе си. Като че само с едно такова обещание си в състояние света да обърнеш. Но годината изтече и наред е следващата.. След има-няма седмица усещане като време ще се извърти и тя. И след още една година пак ще си мислиш "колко бързо избяга и тази.."..

Има ли смисъл от равносметки? Или може би не сме в състояние да дадем адекватна оценка на живота си напоследък без тях..

Една година..

Пак се гърми, стреля навън. Някой си играе с пиратки, фойерверги.. Събужда алармите на колите..

Спомняш си всичко, което се случи през тези месеци, и всичко, което не се случи, но си го мислеше.. Значи все пак се е случило, макар и само в съзнанието ти.

Не беше като да няма емоции. Не беше като да няма развитие.. Случки, моменти, хора..

Гадно е да не можеш да си дадеш адекватна оценка - на себе си и живота си. Можеш само да събираш образите и моментите, които ти дадоха по нещо. Които направиха така, че да израстнеш още.. през тази една година.

Някоя липса е в състояние да замъгли всичко друго постигнато, да го обезцени. Да изглежда сякаш го е обезмислила.. със своята празнота.

Но бяха крачки напред, един не-кратък извървян път. С много срещнати нови образи, с много докоснати истории и цели светове. Станах част от тях, омешах ги с моите собствени. Много не успях да оценя - заради предаността ми към други. Но всички са част от мен. Всички са част от живота ми през тази една година.. A part of my history. My story..

Намерих неща, които ме караха да се чувствам пълноценен. Които осмислиха дни, седмици, месеци.. Намерих. И продължавам да търся нови и нови. За да остане усещането трайно, и по-истинско.. За да бъде.

Благодаря искрено на всички, които бяха близо до мен в отделни периоди! И които повече или по-малко продължават да бъдат.. За усмивките, тъгата, споделеното и откъснатото. За всички емоции и докоснати усещания. За живота ми такъв, какъвто се случи дотук. И какъвто продължава занапред..

Заедно ще сме и утре..

29 декември, 2007

Бербатов - 4 в 1! (предновогодишно)

Малка следколедна усмивка :) Доста встрани от нещата, които в последно време се появяваха тук (и усмивката може би, но по-конкретно темата), но някак си предизвиканото си е предизвикано.

Митко Бербатов - в един от онези мачове, които са причина да казва толкова често, че обича Тотнъм и кариерата си там. Нямах нагласа да гледам мача, но развитието му в един момент ме насочи към телевизора - нещо доста рядко случвано напоследък. 1:0, 2:2, 3:3, 6:4 - за пръв път 4 гола в един мач за Бербо във Висшата лига на Англия. Първи хеттрик, постигнат около 72-та минута, а малко след това и 4-то попадение. Тепърва ще се пише. Но заглавията и поредната доза суперлативи за нашето момче са предположими.

С последния съдийски сигнал Митко взе топката в ръце и я понесе към съблекалните под овациите на феновете. Един специален спомен, който със сигурност ще бъде запазен. А те ще пеят още своята песен за него.

Със сигурност ще се изкуша и за едно видео с головете тук, ако YouTube пусне и успее да задържи онлайн поне за няколко дни такова, без да го свали заради нарушаване авторските права на някоя телевизия.



Тотнъм - Рединг 6:4 (4 гола на Димитър Бербатов), 29.12.2007

16 декември, 2007

Сива белота

Бели покриви върху сив студ - това е, което виждам през прозореца в момента. Тук таме показващи се светлинки - лампички от коледна украса. Но не успяват да преборят усещането за сиво.. Сиви фасади, сиви прозорци, сиво небе.. Сива тишина..

Може би някъде другаде в момента в бялото на снега има много повече живот, много повече жизненост. Или тя, жизнеността всъщност е състояние на човешката душа..

Прекалено много сиво се стели пред очите ми...

Ще спусна щорите.

26 ноември, 2007

Vienna Teng - music for the soul

Vienna Teng - нежна, отпускаща, красива музика.. Попаднах на нея през един стар пост на Ани, последвах линка и.. познай какво звучи в последните часове тук при мен.

Vienna е от тайландски произход, но е родена в Щатите и там протича целият й живот дотук. Започва да свири на пиано на 5, написва първата си песен на 6, а на 16 издава собствен албум от инструментали - изненадващо на този фон завършва Компютърни науки в Станфорд, за да продължи с кариера като софтуерен инженер в Cisco Systems. До момента (2002-ра), в който оставя софтуерната индустрия и подписва договор с независимия музикален лейбъл Virt Records. Следват албумите "Walking Hour" (2002), "Warm Strangers" (2004), "Dreaming Through the Noise" (2006).

Един дълбок, красив глас.. и нежната музика, която създава - това е за мен първият допир с Vienna Teng.





Официалният сайт на Vienna Teng (от който може да бъде слушана и изтеглена музиката й)

Vienna Teng biography as interview

Vienna Teng biography (@ ChinatownConnection.com, с възможност за теглене в mp3 формат на някои от песните й)

Официална биография на Vienna Teng (@ Rounder Records)

Vienna Teng @ Wikipedia

Vienna Teng @ YouTube

и онзи пост на Ани, през който я открих

и онзи пост на An, през който пък Ани я е открила

25 ноември, 2007

It's alright. That week is over..

That week is over, I hope.. наситена с усещания за липси, за празнота, за дупки.. една такава, дупчеста седмица. Присвиваща и напираща под една друга форма.. I hope it's over..

Една седмица в търсене на себе си. В размисли, в бродене.. Бродене в мъглата - тази, обгръщаща ни в суровата си обвивка, и в тази - вътрешната, обвиваща съзнанието; и усещанията..

Колко значимо е намирането на всяка една усмивка в такова състояние.. Колко силна е тя самата..

Едно постепенно надигане на глава, като разтварянето на чашката на цвете с пролетта на забавен кадър. Едно постепенно преоткриване на усмивката..

Стъпка по стъпка.. пристъпвам напред.
It's alright...








Bang Gang - "It's alright"

18 ноември, 2007

След капките дъжд.. Троян

Дъжд, мъгла, дъжд, мъгла.. Емоции, мисли, мисли, емоции и пак мисли.. Около 3 наситени дни, едно откъсване.. Троян.
Няколко кадъра от една лента, кадри в спрени погледи и цели истории, затаени в тях. Три дни, отминали между другото, останали там, незавършени, to be continued some day. В смесицата на шума на бурните води на Осъма, кални, стихия и шума на мислите.. Три дни като три кадъра, събрали в себе си всичко - погледи, мисли, звуци, тъга и усмивки, усещания.. емоции.. Там под капките на Троянския дъжд.

Остана незавършено, не беше "сбогом". Ненаправени снимки, незастопорени кадри.. още много, чакащи своя ред.

Ще се върна. И ще пробия дъжда. За да има място и за слънце и усмивки.
Some day.. Ще се срещнем отново.

15 ноември, 2007

A little sense of KOOP

Нежно извиваща се, усмихнато отнасяща.. Виртуозна. Музиката е красива, KOOP са в състояние да го покажат.. Един състав от виртуози, стъпващи по въжетата на джаза, но и не само. Експериментиращи, играещи..

Крясъкът на чайките, шумът на вълните.. едно повеждане, идващо да подскаже "повярвай ни, ела". Една подадена ръка.. И танцът, извивките, превъплъщенията на Hilde Asbjornsen..

Истинското докосване се случва все пак там, на живо, пред сцената.. Музиката - нежна, страстна, любовна..

Малко е нужно, за да бъде моментът специален, да се отпуснеш и понесеш по ритъма. Едно споделяне, любим човек до теб и, сигурен съм, изживяването може да бъде истинско.. Просто споделен красив танц..





KOOP @ YouTube

KOOP @ MySpace

KOOP Official Site

11 ноември, 2007

Лошо момиче..

Нямам си история, която да поеме тази песен.. В онзи, пълния си вид. Прясна и дълбока. Да попие в нея, да попият една в друга.. Песен в история. История в песен..
Но това явно не пречи песента да се загнезди в съзнанието ми, тихо да се настани там.. в отнесените мисли. Ритъмът, мелодията..

Колебаех се. Дали да й намеря място тук. Но тя е тук и без това..








Клас - "Лошо момиче"

Лошо момиче, след тебе аз тичам
и вятъра питам - дали ме обичаш?
В очите напират горчиви сълзите,
дъх не ми стига, но ти не разбираш!

Оооо...лошо момиче, вятъра питам -
дали ме обичаш?
Оооо...лошо момиче, дъх не ми стига,
но ти не разбираш!

Дните отлитат, аз вече не питам,
на моята обич не търся следите.
Сега ти ме питаш - дали те обичам?
Лошо момиче - аз вече не тичам!

Оооо...лошо момиче, аз вече не тичам,
на моята обич не търся следите!
Оооо...лошо момиче...

09 ноември, 2007

The things I loved..

Няма как да събереш всички неща, които си обичал някога, на едно място.. Образи, картини, мелодии, усмивки, погледи, усещания.. Трупаш ги, парче по парче; докосваш се до някое от тях, прегръщаш го.. Усещаш топлината му и се зареждаш от нея.

Но неусетно се хващаш за някой нов повей, обгръща те някой нов образ, мелодия, усещане.. Животът те кара да вървиш напред, забравяш къде си оставял следи..

Нещо случайно те среща отново след време, потапяш се в спомен, изваждаш образи и мисли.. Или пък просто възприятие, допир..

Животът ни е изпълнен със срещи. Бориш се с търсенето да вземеш със себе си поредното топлещо те нещо, да го направиш част от живота си.. Образ, усмивка, мелодия.. Привързаност.. Обичаш..

Нещо случайно те среща след време.. Усмихващ му се, усмихваш се на топлината му.. Приемаш го в съзнанието си, в мислите.. It's part of you, part of yourself..








Клас - "Рози в дъжда"

Тя става от сън, излиза навън,
върви през града, бавно потъва
в познатия ритъм на деня.

В лилавия мрак, тя се връща в дома,
изтрива грима, дълго се взира
в потайните сенки на нощта.

Тя заспива пак Сама,
в стъклата блъска луд дъжда,
отнася прашните следи
на един от тези дълги дни.

Свежи цветя, рози в дъжда
тя вижда в съня, отваря очи -
вятърът гони мъртви листа.

Тя заспива пак Сама...

03 ноември, 2007

Спокойно..

Погледни го - през прозореца поне. Едно такова с вид на спокойствие, тихо.. Малко тъжно на вид, но все пак повече спокойно.. Протяга ръцете си, подканва.
Само след няколко дни ще бъде съвсем различно - студено, намусено.. В един момент ще се облече снежната премяна и тогава пак ще ни обгърне със зимното си спокойствие. Но есента ще бъде останала назад..

Ще се разходя за последно есенно..

01 ноември, 2007

Липсващо..

Има дни, в които просто ти е.. липсващо. Тегаво, кухо, забито.. Имам си някакъв цикъл, който следвам, може би. И след новото завъртане отново се връщам там. Тук. Missing..
Днес. Целият ден беше такъв. Остава да си видя как ли ще го изпратя.. без да има нещо обнадеждаващо.

А дори си нямам мелодия този път.

Ще се видим пак, надявам се скоро. От другата страна.

Private place for private thoughts.. only you

Колко е малко разстоянието. Колко е крехка оградата.. You need your private place. Избираш го, вярваш, че си го намерил.. It's your place! В следващия момент се събуждаш и.. Това вече не е твоето лично, несподелено пространство. Мислите ти са извадени - там, пред всички. Като във витрина. Душата ти е разгърната.. Пропадане..
It should have been your private place...

Светът е спрял, клепачите ти тежат.. Съзнанието бавно и леко се спуска надолу; искал или не пристискаш зъби.. (Някой ще се подсети да ти каже - "Стискай зъби!" Та ти го правиш.. и без чуждото подсказване. Нямаш избор..)
Времето отдавна е забавило своя ритъм. Мелодията е тъжна - прелистваш една след друга всички онези песни, карали душата ти да се гърчи.. там, в миналото.
It's not what you thought of - когато избра тази пътека.
Your thoughts digg your mind..


Осъзнаваш, че трябва да продължиш. Въпреки. Използвайки разгърнатите кътчета на съзнанието като свое оръжие, което да те направи още по-силен...
А болката и онези изгубени образи, спомени.. - те ще са ти стимул. Ще продължиш заради себе си и заради тях..

-----
Може би съм късметлия, че успях да запазя това мое кътче тук далеч от чуждите очи почти цяла година.
След близо една година вече бях готов. Започнах да оставям зад себе си все по-ясни, казващи следи.. Които, нормално, бяха и последвани..

Но.. дори не е същото. Много по-слабо, много по-пестеливо.. Ако не познаваш всяка една дума, всеки един образ..
-----

Ставай! Скоро ще се съмне.. Прехвърляй багажа на живота си на гръб и запристъпвай, бавно, но сигурно, напред и нагоре.. Пътеката е пред теб. През скали, пропасти, възвишения, урви..
Усещаш духа й под краката си.. Той ще те следва винаги!..


"All I Need", RadioHead


(my first choice was this live)

Открих песента благодарение на D3l. И оттогава, признавам, не спирам да я въртя.. в съзнанието си.

23 октомври, 2007

In a manner of speaking.. | Nouvelle Vague

Когато мелодията и стиховете отказват да оставят съзнанието ми..



In a Manner of speaking
I just want to say
That I could never forget the way
You told me everything
By saying nothing

In a manner of speaking
I don't understand
How love in silence becomes reprimand
But the way that i feel about you
Is beyond words

Oh give me the words
Give me the words
That tell me nothing
Ohohohoh give me the words
Give me the words
That tell me everything

In a manner of speaking
Semantics won't do
In this life that we live we only make do
And the way that we feel
Might have to be sacrificed

So in a manner of speaking
I just want to say
That just like you I should find a way
To tell you everything
By saying nothing.

Oh give me the words
Give me the words
That tell me nothing
Ohohohoh give me the words
Give me the words
That tell me everything

Oh give me the words
Give me the words
That tell me nothing
Ohohohoh give me the words
Give me the words
That tell me everything

"In a manner of speaking", Nouvelle Vague

Особено трудно ми беше да избера кое видео от да кача.. Нека всеки сам да избере за себе си.

А всичко започна оттук.. (RoadMovie #89, November 19, 2006)

21 октомври, 2007

Изоставените деца на България...

Една от онези теми, от които съзнателно или не бягаме.. Може би от страх да погледнем болката в очите, да осъзнаем незначителността на собствените си проблеми.. Страх от това да се почувстваме слаби и незначителни..

Така се получава със сигурност и около темата за дома за деца с увреждания в село Могилино, извадена неотдавна пред очите ни от филма на английската журналистка от BBC Кейт Блюет - "Изоставените деца на България". Към него ме върна една статия в "Капитал" - силна, болезнена, открита.. Към нея може да бъде видян и споменатия филм.
Между болката от действителността и абсурда в отношението на държавата..

Нека поне не затваряме очите си..

20 октомври, 2007

А бръмбарът моркови яде ли?

Дотук разбрахме, че хлебарките и програмистите ядат моркови, за бръмбарите нищо :)

Но Бръмбар (brumbar.com) явно е един различен, идеен нов проект, който случва нещо различно онлайн. Какво всъщност случва и се случва около него? Твърди, че осигурява борса-игра, в която се купуват и продават акции за вероятности за случване на събитя :) И отваряйки страницата с наличните отворени пазари, попадаме на такива, отнасящи се до "Ще бъде ли отворено новото сметище в Суходол?", "Ще се появи ли в България национален безплатен вестник?", "Ще се разведат ли Никола и Сесилия саркози?" и много други чудати въпроси..

Бръмбарът сам по себе си е чудато нещо.. Разработен на не особено стандартна технология (common lisp), от не особено стандартна компания (листп - точно така изписвано), която вписва не особено стандартен блог на не особено стандартния си сайт. Бръмбарът, в това си проявление, е игра. Но по принцип - не съвсем. Оставяме настрана онази особена животинка, която познаваме повече или по-малко.

Всеки може да се регистрира и да участва на "пазара" на вероятности, с начална налична сума от 5000 лв. (изцяло виртуални).

А ето и краткото описание на играта, оставено от авторите й:

бръмбар:: е борса, на която участниците могат да купуват и продават вероятности на събития, изразени под формата на акции.

Обикновено се задава въпрос (например: „Кой ще спечели изборите?” или „Каква ще е цената на златото през Юни?”).

Възможните отговори се дават във вид на акции.

Човек може да купи или продаде от тези акции, и по този начин да изрази своите очаквания за това какво може да се случи.

Цената изразява вероятността за случването на събитието или конкретна стойност.

Купуваш от акциите, ако смяташ, че вероятността (или стойността) трябва да е по-висока.

Продаваш, ако смяташ, че трябва да е по-ниска.

Такива ми ти неща.. Нямам нагласа точно в този момент да задълбая повече, но ми се струва любопитно нещо, така че може би някой друг би. Бръмбарът е млад все още, има да расте и да се развива..

Забелязах го в карето "Готин проект" в сайта на RIABG.org. Притегли ме към себе си. Ей така, от любопитство. По между другото.

19 октомври, 2007

.. to be continued?

Мислех си в онзи момент в началото на седмицата да подредя разни факти за блога, разни числа, проценти - измерващите величини, съпътстващи тази година. Разни любопитни неща, интересни моменти, за посетителите и тяхната следа..
Сега не съм сигурен вече, някак си не ми идва.. Прекалено здраво притиснат от прегръдката на меланхолията, задушен, оставен без дъх.. Гадно усещане, гадно състояние. Искам да го отхвърля от мен, да отворя отново очи.. Да се усмихна по начина, по който го искаш.. :) Не просто зародиша вътре, а и лицето, очите, които показват най-пълно. A real one.. Всяка малка усмивка, написана с тези 2 прости символа, е искрена. Но когато не успява да се издигне, да се отрази, да стопли.. знам, че не е същото..

Към любопитните факти може би ще се върна някой друг момент в скоро време, след някой и друг ден.. Сега просто няма да се получи. Въпрос на момент, въпрос на усещания.. Някой път, когато видя пак смисъла в тях. А дотогава просто продължавам напред..

15 октомври, 2007

Happy Birthday, LifeCircle!!!

Happy Birthday! Стана на 1 годинка ;) Ето те пак точно година след първия си пост. Всъщност година и 1 ден, не знам къде ми убягна тази втора единичка..
Не е малко време, за мен лично. 1 година, в която споделях тук - къде със себе си, къде с постепенно достигналите по един или друг път гости. И съм сигурен, че не измених на себе си. Че вървя една година по пътеката, по която тръгнах тогава.. Онази метафора от началото - за витрината, стъклената къща - тя се оправда, но успя да ме зарежда по свой си начин през всичкото това време. И преживя заедно с мен усмихнати и тъжни моменти.. 1 година..
Радвам се за това, което си :) Срещнах дори определението "странни" за нещата, които съм споделял на теб. А "странни" в този контекст на мен ми харесва ;)

1 година с 90 поста, разхвърляни наоколо (всъщност 91 - още една единичка, но тя е тази, точно тази в момента). 90 къса от мен..

Довели до това да се усмихвам на някого тук, прекарал цял 1 час с теб в днешния следобед. Виждайки следите от стъпките му.. :)

Happy Birthday, LifeCircle! И да не забравиш своето RC, което, сигурен съм, ще продължиш да водиш със себе си! :) Синдромът на вечната beta, знаеш защо ;)



(to be continued...)

11 октомври, 2007

Oceanic beauty..

Нещо, което просто е.. красиво :) Поглъщащо, успокояващо.. цветно и живо..
"Cold Water Images" - една невероятна колекция от образи, подводни океански снимки.. Попаднах на нея в блога на Silvy, която пък беше открила линка в блога на Антония..
Важното, все пак, според мен е колкото се може хора да се заредят от тази неописуема красота :) Затова и го публикувам и тук..

10 октомври, 2007

"яицазимитпо лъгуг"

Много странно, усмихващо състояние ми докарва тази фраза - "яицазимитпо лъгуг".. :) Ако не беше поредната SEO игра..

Мернах я някъде тези дни, дори не съм сигурен къде. В момента осъзнавам, че може да е било абсолютно навсякъде.. Сигурно съм го взел за поредната безсмислица, която "плува" из нет пространството.. Или просто друго нещо е ангажирало съзнанието ми тогава. "яицазимитпо лъгуг"..
До днес, всъщност, когато попаднах на линк в един форум, водещ към.. "яицазимитпо лъгуг", разбира се :) а всъщност нещо особено интересно само по себе си, извадено от контекста - роман под формата на блог; или загадъчна история, която загадъчни придърпва вниманието към себе си.. ;) "Всеки ден -нова глава", обещава авторът.. Поредната загадъчна идея, родила се онлайн и с неизвестно в този начален момент развитие..

Но! Да не забравиме и "но"-то ;) Всяка идея си има нещо, което я подтиква, и тази не прави изключение. Малко разочароващо е, когато подтикът е.. състезание, но..

Фразата се появява и в разказа, още в началото му.. Когато Сергей, главният герой, отваря подадената от загадъчна девойка, с която преди малко е танцувал, бележка, в която трябва да бъде телефонният й номер, но.. "яицазимитпо лъгуг" - това е написано от вътрешната страна на сгънатата хартийка :) Нашият човек е млад отнесен програмист и по разбираем навик на другата сутрин отваря Google, за да въведе "яицазимитпо лъгуг" там. И.. това е момента, в който и самият аз последвам стъпката ;) Отварям Google, пиша "яицазимитпо лъгуг", search.. Появява се една камара резултати, в които фразата отчетливо изпъква в bold. И тук ми става ясно.. :)

Welcome to the challenge! С име "яицазимитпо лъгуг". Интересното е, че не се сещам за друга БГ проява в тази посока, но преди време се пишеше доста за подобно нещо в световен мащаб, в който се бореха и някакви нашенци и то доста сполучливо.

Та, накратко - идеята е да се подаде някаква сама по себе си безмислена фраза (като "яицазимитпо лъгуг", например) и приелите предизвикателството специалисти и любители на тема SEO (Search Engine Optimization - има ли някой, който да се рови из блоговете и да не знае за какво иде реч? ;) ) да проявят особена находчивост и въображение, за да може техният линк да излиза най-отгоре в резултатите при търсене на въпросната фраза през Google. Забавно се получава, май :) И доста развинтващо идеите.

Та чак в този момент забелязах във footer-а на въпросния блог дребен текст, обясняващ, че романът "яицазимитпо лъгуг" (това е името му, разбира се) участва във въпросното състезание, организирано от Dao.bg. От мен - едно заслужено "Евала!" за идеята! ;)

Не смятам да участвам, казвам си го отсега :) Не е лесно да се включиш в момент, когато другите са доста напред, а и не ме гони чак такъв ентусиазъм, май. Но самата идея ме радва :) Може би този пост ще остане единствената троха, даваща своето към готиния contest. Може би.. ;)

Поне за момента мисля да следя с интерес романчето-блог. За по-натам - може да изскочи и още нещо в същата връзка, но не смея да си правя планове.

Ами.. това е. Успех и... "яицазимитпо лъгуг"! ;)

Мм.. Усетих се, че съм забравил да сложа дори линк към това, от което тръгнах :) Ето го и него.

05 октомври, 2007

How easy it is to fall..

Твърде лесно, особено ако става въпрос за български футбол. Колкото и да се изхвърляме от година на година, все още не можем да се отлепим от нашето си. И чакаме да дойде следващата година, следващия сезон на европейските клубни турнири, за да си го припомним и да наведем глава. Като футболни качества, манталитет на публика и футболни ръководители, умения на играчите.. Все още с нарицателен етикет "български футбол".
И тази година всичко се повтори. Дойде и тази вечер, за да си припомним къде сме всъщност.
Всичко започна още лятото, разбира се - с неознаваемо слабият Левски, губещ се на терена срещу анонимни съперници - нищо общо с постиженията и самочувствието отпреди една-две години. Литекс летеше в първите си мачове.. но срещу албанци и малтийци. Локомотив София пристъпваше колебливо, без спомен от миналогишния прякор "евробоец". ЦСКА тръгна с големи амбиции, но колебливостта се усещаше от самото начало и въпросните останаха предимно на думи.

Но идеята ми беше за тази вечер, в ранния октомври. Когато 22 хиляди души напълниха "Българска армия" още час преди мача и оцветиха трибуните в червено. И имаха срещу себе си сигурно едва 22-ма човека, смесени сред публиката на сектор "А" и подсказващи за себе си с 1 знаме. За втори пореден път след предишното стъпало Омония се оказа, че продадените билети са били доста повече, отколкото места предлага стадиона. А дори и в този момент около касите групи младежи спираха всички наред, опитвайки се да им продадат още от хартиените пропуски, само на метри от спокойно наблюдаващите униформени.
Още от самото начало на мача напрежението се усещаше доста явно - на терена и на трибуните. Играчите и на двата отбора изглеждаха до един сковани, топката отскачаше спокойно във всички посоки от краката им, като нещо чуждо и непознато. Случайни траектории на пасовете, всевъзможни рикошети от футболните обувки.. един жив флипер директно върху тревата. Не трябваше пък да се чака особено преди вниманието на всички да се отклони встрани, към самите трибуни, където неясни групи започнаха от нищото да се млатят - там в сърцето на червената агитка. Някак си безумието успя да стихне в един момент.. за да напомня отново за себе си още на 2-3 пъти в следващите 2 часа. Черните момчета (червеното явно беше отстъпило своето място на мрака) с черните транспаранти, издигането на които на момента доведе до ново меле и нови мятащи се по стръмните бетонни трибуни тела. Цяло чудо е, че се размина без нещо наистина сериозно, и добре, че униформените стигнаха до решение да се издърпат по-далеч, за да спестят предизвикването на нещо още по-страшно. Не ми се мисли какви ли са били всъщност онези черни бригади и какво са правели там..
Та идеята ми беше за неуспяващите да се отскубнат от манталитета си фенове, тръгващи към стадиона с идеята да се напият и да се бият, да издигат своите нацистки лозунги и знамена, да връщат футболната атмосфера там, откъдето от толкова време се опитва да се измъкне и почти си бяхме повярвали, че е успяла.

Но и за нещата на терена - ЦСКА изигра един от може би най-слабите си мачове за целия сезон дотук. Сковаността преследваше отбора от първия до последния съдийски сигнал, за да доведе до инфарктния завършек в получен гол и отстраняване в 96-тата минута - секунди преди докосването на другия полюс на настроението. Някои бяха безумно слаби, други просто си бяха слаби. С малки изключения все пак - спасяващия всичко с невероятен рефлекс и плонжове вратар Иво Петров (до онази 96-та минута, в която единствена за целия мач не успя да отрази - а Иво показваше, че е способен и сам да избута съотборниците си напред); печелещият почти всяка висока топка Вальо Илиев (също почти безгрешен до онзи фатален миг в края); борещият се почти сам напред Неи, след поредната изкарана контузия и игра на инжекции; отнелият дузина топки от противника Абдел Кабус; хитрият Велизар, успял в ключови моменти да блесне, за да изкара така ценната дузпа.. Но пък имаха до себе си играчи като неузнаваемият Тодор Янчев, правещ грешка след грешка; неориентираният Амунике, който не спираше да лъже и сам себе си наравно с противника на фланга си; пълното разочарование в последно време Удоджи, показал се напълно неадекватен след влизането си на терена и с лекота изкарал 2 бързи жълти картона, за да остави съотборниците си в числено неравенство спрямо противника..

В последните минути се случи очакваното - червените приеха играта досами границата на наказателното си поле; бързаха да се отърват панически от всяка една топка, чистейки на посоки, вместо да се опитат да я задържат, да си подадат 2-3 паса - едни опълченци, паднали жертва на себе си.
Дадено продължение от цели 6 минути, но напълно заслужено с оглед на случващото се. Минута след минута се процеждаха, ново чистене след чистене.. Последни секунди.. Една изпратена напред топка, пасивност на целия отбор, карамбол от глава на глава и завършила своя път в мрежата. Последвала безумна френска радост, а червените безмълвни с ръце на главите, неможещи да повярват какво се е случило. За да напомни отново публиката за себе си и "българското" в характера си - купища пластмасови бутилки с вода, целещи на месо, без мисъл какъв би бил естественият и логичен резултат. Отново седалки, някакви неиндефицирани други предмети.. И нова вълна веднага след последния съдийски сигнал, за да се измъкват гостите и съдията на бегом и под полицейски щитове.
Тъкмо да си помислим, че сме станали "европейска публика", за да си припомним сами, че сме си същата онази, българска (или балканска) такава. Без значение от цветове и лагери - случващото се е навсякъде.

Едно безумно отпадане, едно сриване на земята, където ни е мястото. Това е положението. До след една година, когато забравили какво се е случило миналата есен, ще тръгнем отново на изхвърляния и хвърчащи изказвания. Какво ще последва сега по отношение на глоби, уволнения и други наказания - следващите дни ще покажат. Със сигурност ще има изгонени, дебати, прехвърляне вината на другия.. Публиката ще забрави поне за година стадиона и той ще приема сигурно по 1000-2000 човека, нищо общо със случилото се тези 2 европейски вечери; настроението ще е подтиснато.. Логично е от УЕФА да отнемат домакинството ни за мач или два, след тези прояви сега. "Братята" сърби си го отнесоха - Партизан стана известен в цяла Европа с безумните си фенове, изхвърлили сами тима си от европейските надпревари. А ние ще се успокояваме, че поне въпросните домакинства без публика ще се случват в онези начални летни мачове срещу непретенциозни и анонимни съперници, та поне да не пропуснем нищо качествено.

А нямащият нищо общо с футбола "деятел" Сашо Томов, повтарящ изпълненията, най-вече пред медийте, на нарицателния Тодор Батков, е най-добре да се "скрие" и слезне на земята. Защото футболът и отборът само губят от подобни неща. Мачове като този ни връщат там, където ни е мястото. Не сме дораснали за повече, май няма и да го сторим скоро.

Отборът преди година в онези мачове с Бешикташ не разполагаше с играчи като Неи и Гарсес, но пък може би беше по-добър и по-заслужаващ като отбор. Сега "звездната" селекция се срина с лекота. В каква ли посока ще продължи тя след претърпяното пълно разочарование от собствената си слабост?..

Тулуза се оказа посредствен и преодолим отбор. Но пък "армейците" не сториха почти нищо, с което да покажат, че са по-напред.
Напред можеха да продължат и Литекс, и Локомотив, но също показаха своята слабост и не си повярваха. Радостната новина за повеждане на първите с 1:0 в Хамбург на ловчанлии донесе викове "Българи, юнаци!" и на Българска армия, но всичко бе за кратко, за да се стигне до отпадане след загуба с 1:3. А Хамбургер също като че нямаха нищо общо с немския колос отпреди 2-3 години. Новата звезда Том ще трябва да "грее" заедно с червения Неи по българските непретенциозни стадиони още 1 година.
"Железничарите" пък постигнаха дори победа като гост на Нант с 2:1, но след като 2 седмици преди това не показаха, че си вярват, и допуснаха цели 3 гола като домакин.

Сбогом, и до другото лято! How easy it is to fall...

01 октомври, 2007

New Techy's links at the end of September

.. или, всъщност, вече дори в началото на октомври ;) изключвайки биологичния ми часовник и давайки предимство на календарния

Покрай последните бюлетини на SitePoint, а и последния News Wire най-вече, ми попаднаха нови интересни по-techy статии и ме изкушава да ги споделя и тук ;) Та.. по ред на номерата (разбира се, изкуствено наложената им от мен подредба):
  • "Mozilla tries Firefox recipe with Thunderbird" - интересна статия за мейл-клиента на Mozilla - Thunderbird - развитието му, мястото му на пазара в конкуренция с продуктите на Microsoft, бъдещето пред него.. От типа "увлекателно четиво" дето им викаха на времето ;)
  • "Google Presentations Released" - за най-новата придобивка в Google Office - Google Presentations - еквивалентът на PowerPoint. Поглед към функционалностите му, pros & cons спрямо наложените вече продукти (с Microsoft-ския PowerPoint на преден план, няма как) и в очакване на бъдещото му развитие.
  • "How to create an unobtrusive print this page link with JavaScript" - за нуждата HTML елементите, които имат нужда от JavaScript, за да работят, да бъдат създавани самите те чрез JavaScript - в пример, подкрепен с код, за Print this page линковете. За мен - полезно; другите - ще си кажат ;)
  • "CSS 3: A Giant Serving Of FAIL" - нещо като анализ на липсите в CSS 3 спецификацията с интересна последваща дискусия върху нея (за дискусията - признавам си, лично само зачетох началото й, за повече моментът не ми даде ;) ).

29 септември, 2007

Martin Petrov's first 2 for City

Колебаех се дали да се връщам към видео и линкове към актуалните ни златни футболни изпълнения (разбирай Митко Бербатов, Марто Петров, etc.), но в крайна сметка - защо пък не. Когато хубавото си е хубаво, ще се намери кой да го оцени ;)
Поводът, разбира се, е Мартин Петров и първите му 2 гола за Сити миналия уикенд (Фулъм - Манчестър Сити 3:3). Последва цяла седмица в суперлативни отзиви, купища похвали от страна на Ериксон, Марто беше обявен и за играч на мача от сума ти реномирани издания на острова..
Цяла седмица така и не се появи в YouTube видео от въпросните, което ме накара да потърся през Google картина от мача - резултатът: доста добро, макар и бая дълго (над 13 мин.) видео в Footytube (асоциацията не е никак случайна); 2 чудесни гола на Марто и основна заслуга за третия; като цяло приятна картина.. Според мен си струва. Особено за човек, пропуснал мача.
(Ако когато преди 3 седмици при дебютния гол на Митко Бербатов знаех за този чудесен сайт, и неговите изпълнения нямаше да останат скрити)

Та, видеото с изпълненията на Мартин Петров срещу Фулъм (3:3) - ето тук.

25 септември, 2007

"Земята отвисоко" отвисоко

Преди седмица вмъкнах за уникалната изложба на френския фотограф Yann Arthus-Bertrand "Земята отвисоко" - днес пък ми хвърлиха линк към снимки, показващи отвисоко самата изложба, във вечерната й светлина - снимки на Николай Феникс, публикувани в сайта на списание Едно. Като че е снимано някъде от Хилтън?

За загубилите линка - ето го отново тук.

A new Pipe on the block / MyKinda blog

Pipe.bg е вероятно най-новият проект, целещ се в нишата на social bookmarking в българското i-net пространство. Ентусиастите да използват популярността на функционалност, наложена от Digg.com и del.icio.us, стават все повече през последните месеци - svejo.net, ping.bg, dao.bg.. (със сигурност има и други, но просто не са попаднали пред погледа ми до този момент)

Българският потребител като че все още не е привикнал към този метод на споделяне на новини, видео, въобще - интересните елементи в пространството, така че борбата за "трона" едва сега започва. Въпросът е - какво ще предложат в повече един спрямо друг на пръв поглед изглеждащите доста подобно нови портали, събирачи на "съкровища"? Ще си говорим пак след половин година ;) - време, достатъчно и този феномен (виж само за какво става въпрос при споменатите по-горе два западни образеца!) да стане основна част от уеб ежедневието ни..

Едно от оръдията на Pipe.bg май е закачливият и по-освободен език, насочен към потребителите. Дали е добър ход - очакваме скоро.

-----

Друг любопитен нов уеб проект, на който попаднах тези дни, е MyKinda - нещо като блог портал, нещо като.. просто блог с нова визия, или?
Първа любопитна подробност - стартирал е на 3 езика (или може би 3 лица?) - румънски, руски и български. Северните ни съседи видимо са по-напред дотук - 6 категории (Шоубизнес, Lifestyle, Медиа, Култура, Технологии, някой да ми каже какво е "Stiinta"?), трупащо се съдържание.. Българският и руският варианти попълват все още само в Технологии и то плахо.
Втора любопитна подробност - всъщност, това си остават споменатите дотук неща (2-ра ЛП се издирва ;) )

Определено плюсът на MyKinda e новата, различна визия, спрямо другото познато до момента. Но все пак целта е да се печели с интересно съдържание - и тук давам шанс на времето и авторите, които изглежда все още се събират (попаднах на MyKinda през коментарите на някой от българските блогове, където Димитър Веселинов - текущият автор на рубриката Технологии в българската версия - отправяше покана към автора на въпросния блог да се включи в проекта).
Мм, и още нещо - от MyKinda обещават да се разгърнат и в другите държави от Югоизточна Европа. Кога ще се случи? Нека първо заложим на развитието на BG версията.

18 септември, 2007

Earth From Above - Yann Arthus-Bertrand's photographs

"Earth From Above" / "Земята отвисоко" - едва ли са много тези, които все още не са чули за невероятната изложба на френския фотограф Yann Arthus-Bertrand, която в следващите 2 месеца ще (и вече) гостува тук в София, на Моста на влюбените край НДК. 117 платна с неописуеми фотографии, поглед "отгоре" към най-различни места по целия свят. Един различен ъгъл..

На личния сайт на Yann Arthus-Bertrand могат да бъдат видени голяма част от фотографиите, ако не и всичките (все още загадка за мен). Сайтът е на френски, но към снимките има и допълнителни описания на английски и испански, които могат да дадат още по-пълна представа за сниманите места. А навигацията е през едно падащо меню горе вляво, включващо именно пълния списък от всичките тези чудати и обикновени места, на които се е спрял птичият поглед. Освен това, всяка една снимка може да се изтегли с размер за wallpaper - не се съмнявам какво ще си "мерим" в скоро време ;) (wallpaper-ите :)
Един бърз клик от индексната страница ни отвежда към този невероятен свят..

Изложбата си има и свой собствен, отделен сайт, малко по-откъснат от самите фотографии. При това на по-достъпния английски език.

В английската Wikipedia информацията за фотографа е доста постна, може би за разлика от френската версия. Някой да превежда!? ;)

Красиво е.. И отнасящо. Времето спира, за да загубим пълна представа за него, политайки..

16 септември, 2007

MooТools: Destroy IE!

Пословично е отношението на уеб разработчиците по цял свят към все още най-използвания сред обикновените потребители браузър Internet Explorer. Въпросното отношение е демонстрирано по какви ли не начини през последните години. Нови идеи обаче продължават да се раждат:
Фокусът ми е на реакцията на разработчиците на MooТools (една от най-използваните свободно разпространявани JavaScript библиотеки) в техния milestone за бъдещата версия 1.3 (текущата разработвана версия е 1.2):

Последната (към момента) точка гласи:
MooTools Plugin to uninstall Internet Explorer from any machine within network range

(преписвам текста тук в случай, че има проблем с load-ването на картинката)

IE подължава да носи може би най-много проблеми в развиването на cross-browser библиотека като MooTools. Но чувството за хумор винаги е добре намерило място ;)

13 септември, 2007

Firefox Add-ons: Dust-Me Selectors

Dust-Me Selectors - един любопитен Firefox add-on, който може и да се окаже доста полезен за намаляване излишния CSS трафик при развитието във времето на даден сайт. Чудатата, появила се като отникъде (за мен; SitePoint rulez!) приставка, изследва в дълбочина CSS дефинициите в браузваните страници и извежда списък с всички неизползвани CSS правила (т.е. натрупан с времето junk). Според инфото, разбира от всякакви начини за вкарване на CSS правила в страницата - <link>, <?xml-stylesheet?>, @import, <style>, хваща IE conditional comments, разните там CSS хакове, разбира и от пълните CSS1/2/3 спецификации (една доволна база).
Набутва една симпатична иконка в status bar-а, през която става активирането и която демонстрира (анимирано) като й зададеш да рови CSS-ите и да търси за неизполван боклук. Активираш, почваш да обикаляш даден сайт и джаджата трупа и съпоставя неизползваните записи от различните страници в едно симпатично изпипано прозорче - в крайна сметка получаваш пълна (стига да си достатъчно ориентиран) картина на ситуацията, export-ваш, ако ти е нужно, в CSV формат (още нещо полезно като feature). Доволен деактивираш и остава "само" да изровиш по ред на номерата "откритията" и да пуснеш гумичката в действие ;)

Кой си ти, анонимен SitePoint автор?..

12 септември, 2007

How to fix the Firefox memory leak (Firefox hack)

"How to fix the Firefox memory leak (Firefox hack)" дава насоки как може да се ограничи ефекта на memory leak-овете при продължителна работа с Firefox. 6 съвета за оптимизация, датиращи от началото декември 2006-та (или някъде там, съдейки по датите на коментарите), които, надявам се, ще ми дадат едно добро рамо докато все още разчитам на старата машина вкъщи и продължавам да размотавам големия upgrade. Все още не съм си оставил време преди да оценя ще доведат ли наистина този ефект със себе си, но съм обнадежден - отявлените memory leak-ове продължават да ми бъркат в здравето всяка вечер. До сега ;)

А Internet Duct Tape изглежа на пръв поглед едно симпатично местенце..

Firefox Add-ons: Live HTTP Headers

Live HTTP headers e приставка (extension, add-on) за Firefox, която прави лог на header-ите на HTТP заявките, които браузърът обменя при отварянето на страници.

Активира се през мeнюто Tools на FF. Отваря се, според настройките, като нов прозорец (по подразбиране) или нов таб в браузъра. Записва последователно в текстов вид всички HTTP заявки и отговорите им - това се случва в основния таб (Headers) на интерфейса, където присъстват и още 4 бутона и 1 check-box поле - Save all, Replay, Clear, Close и Capture (check-box). През Save all лог-а на заявките може да се запише в обикновен текстов файл, откъдето да се анализира в последствие; Replay позволява повторно автоматично изпълнение на записаните заявки; Clear чисти екрана; Close е ясен. При отбелязано полето Capture се извършва лог-ването на заявките, като е изчистено Live HTTP headers си почива.
Вторият таб (Generator) показва в съкратен вид - тип на заявката и url - отново всички заявки с възможност за избор на кои заявки да се записват (redirects/invalid/images/CSS/skipped), налични са и бутони Help и ново Save all и Clear. Останалите табове (Config и About) са съответно за настройки и допълнителна информация.
Текущата последна версия на Live HTTP headers е 0.13.1.

Приставката дава заявка да бъде полезна, най-вече с удобния вид, под който запазва логовете, и възможността за измъкването им в текстов файл. Притежава симпатичен олекотен интерфейс, нищо затормозяващо. Но дали ще ми се наложи по някакъв повод да прибегна до нея - само времето ще покаже.

http://livehttpheaders.mozdev.org

23 август, 2007

Августовска вечер / August Evening

Четвъртък, около 8:30 p.m. - топла вечер (weather.digsys.bg показваха над 30, но не се усещаше толкова тежко); спускащ се успокояващ очите мрак (струва ми се, че само 2-3 дни преди това по същото време беше доста по-светло); красив лек джаз, извиращ от Баба Яга (нещо ново, една специална, топла атмосфера); момчетата и момичетата навсякъде около паметника, мистична дълбока музика, мозайка от светлини по асфалта (едни странни лампички, като обърнати светещи чаши, подредени на земята) и едно момиче, седнало с кръстосани крака между тях; препълнени с хора пейки; аромат на пуканки около спирката на Орлов; нощните светлини на Цариградско (като безброй жълти и червени светулки); цигуларят с цигулката си в подлеза на Плиска; леката разходка до вкъщи.. a beautiful august evening..
-----------
топла вечер, спускащ се успокояващ очите мрак, красив лек джаз, извиращ от Баба Яга, момчетата и момичетата навсякъде около паметника, мистична дълбока музика, мозайка от светлини по асфалта и едно момиче, седнало с кръстосани крака между тях, препълнени с хора пейки, аромат на пуканки около спирката на Орлов, нощните светлини на Цариградско, цигуларят с цигулката си в подлеза на Плиска...
evening

18 август, 2007

Образи и мисли, храна за съзнанието..

Образи, излъчване, впечатления.. Колко е лесно, попадайки на нов човек и добивайки представа за него на 2% (или може би 0.2%), да ти се иска да го опознаеш на 92%.. Откриваш нещо ново, излъчване, което влиза в съзнанието, образ, намиращ място в мислите, и ти се приисква да се доближиш, да опознаеш. Когато знаеш, че няма пречки, имаш усещането, че нещо ви свързва, и ти се иска да се хванеш за тази нишка и да се придвижиш напред.. Толкова ли лесно се случва наистина, спрямо определени хора, всеки път? Или спрямо определен тип хора. Или спрямо хора, които по определен начин влизат под кожата ти (в добрия смисъл) и в съзнанието..
This time again. Again and not for last..

Или пък попадането на няколко нови снимки на друг един такъв образ, който с времето си успял да оставиш по-назад и по-надълбоко.. Едно друго излъчване. Едни други желания.. Афектира усещанията, открива спомените.. Храни мислите.. Но предпочиташ да не се връщаш, да оставиш нещата там, където са и където се е оказало, че е по-добре да бъдат. Но моментното връщане.. те замисля..

----
Всяко "те"/"ти", разбира се, е всъщност "ме"/"ми".. Моменти от вчера и мисли от днес. Заспах, събудих се, сънувах.. А образите са тук, и са реални..
Съзнанието ми е отворено, и търси своята храна..

12 август, 2007

Programmable Web - Mashups, APIs, and the Web as Platform

Продължавайки ровенето си в натрупалите се непогледнати webdev бюлетини (SitePoint, Adapthive Path, Digital Web), попаднах на 2 интересни статии, насочени към отворените API-та и ролята им в развитието на мрежата в днешни дни:

"APIs and Mashups For The Rest Of Us" въвежда в идеята за отворените API-тa; спира се и на някои доста интересни примери, намерили своето приложение в днешно време - last.fm, Amazon, eBay, Google Maps, del.icio.us, Basecamp, ma.gnolia.com, Flickr, Twitter - без да задълбава подробно, а просто давайки идеята. Зарибява, един вид ;) Въвежда във микроформатите, оставя отворени врати..

"Hacking on Open APIs" идва като продължението; насочва вече към изграждането на приложение върху едно такова отворено web API. С конкретен лек пример върху отворения интерфейс на Twitter, като преди това запознава с HTTP заявките и подаването на данни с помощта на XML и JSON.

Отпреди още насочих мислите си да изградя върху нещо такова и дипломната, която ще извадя на преден план сигурно догодина. Сега, попадайки на тези статии, дори се хванах да си водя бележки и да bookmark-вам разни интересни неща ;)

Сред линковете под "Hacking on Open APIs" погледът ми се спря на Programmable Web - място, заравящо се в света на съществуващите отворени API-та и mashup сайтовете, изграждащи своята функционалност върху такива. То играе ролята и на директория за APIs (491 бройки към този момент) и Маshups (2206 налични), приема в себе си и доста новини и ревюта по темата.. Май една не лоша отправна точка. Всъщност негово е и заглавието, което си харесах за тук - "Programmable Web - Mashups, APIs, and the Web as Platform".

09 август, 2007

never before...

Никога досега не го бях правил - да стана и просто да тръгна. До тази вечер.. Трябваше да го сторя..

05 август, 2007

Omaha-Bitch The Video

Хахаа.. ;) Не е истина просто. Не знам доколко и къде са известни групарите от Omaha Bitch, но този техен клип направо кърти ;) Някаква луда идея, някаква луда реализация..

Pandora Internet Radio - Restricted!

От доста време не се бях връщал към проекта Pandora, към музикалните приключения и предизвикателства за слуха и съзнанието, които откривах там преди. Въпреки че продължавах (и продължавам и до този момент) да получавам разни email известия от тях, така и все не отварях познатата страница, която открих за себе си миналото лято. До този момент. Покрай поредното известие за една от направените някога от мен там "радиостанции" реших да хвърля един поглед какво се случва, какво ново бих срещнал и открил.

Но на какво попаднах?

Една страница със съобщение, гласящо, че достъпът до сайта е силно ограничен за страни извън U.S., в които явно попада и милата ни родна България (разпозната по IP-то ми). С извинения за ситуацията и изказани съжаления и намерения това да се промени по-скоро. Причината - нещо с лицензите, което така и не става въпрос точно какво е, защо аз като българин бивам разглеждан по по-различен начин спрямо американците.
Основното от текста е това:

We are deeply, deeply sorry to say that due to licensing constraints, we can no longer allow access to Pandora for most listeners located outside of the U.S. We will continue to work diligently to realize the vision of a truly global Pandora, but for the time being we are required to restrict its use. We are very sad to have to do this, but there is no other alternative.

We believe that you are in Bulgaria (your IP address appears to be xxx.xxx.xxx.xxx). If you believe we have made a mistake, we apologize and ask that you please contact us at pandora-support@pandora.com

Покрай тази ситуация, разбира се, нямам друг избор освен да махна линка към сайта от менюто си с връзки тук (където стоеше от самата поява на този блог). Pandora Music Genome Project - сбогом! Поне докато нещо в тази насока не се промени и нещата се върнат по старому. А дотогава (ако въобще се случи) предполагам ще продължа да получавам нови мейли, сякаш всичко си е наред.

01 август, 2007

27 Missing Kisses

Романтичен, забавен, завършек на драма.. И впечатляващата игра и чар на Nutsa Kukhianidze (14-годишната Сибил), която не допуска филмът да доскучае в нито един момент - "27 Missing Kisses" (или с българското му заглавие "Лято или 27 пропуснати целувки").
Nutsa е на 17, когато излиза филмът (2000 г.). Но чудесно се справя с превъплащението си на Лолита. На моменти дори спира дъха.. Чаровна, пленяваща..
В момента според IМDB вече е омъжена и с дете.. Трудно би могъл да си представи човек, който почти току що е гледал филма :) Тя запазва в съзнанието образа си на Лолита, готова на всичко следвайки любовта си.. На какво си способен, влюбен на 14...

Една чудата картина от образи, преплитащи се в живота на едно малко градче..

23 юли, 2007

How to change the world: Guy Kawasaki's experience with truemors.com

Една забавна история, поднесена по забавен начин, на която попаднах в поредния бюлетин на SitePoint (SitePoint tribune #352, 15.06.2007.) - опитът на Guy Kawasaki с пускането на един интересен експеримент онлайн - http://truemors.com/ :) . Сайтчето е чудато като идея, къде забавно, къде глупаво. Но ефектът е неоспорим.
- 14 052 уникални посетители в първия ден на пускането
- 261 214 page views в същия този първи ден
- 405 потребителски мнения на сайта пак тогава
- само 3 часа онлайн преди сайтът да бъде хакнат за първи път
- 36 часа преди Yahoo! да го изключат от хостинга си, заради прекалено многото трафик
- 2 дни преди да бъде обявен от Inquirer за най-лошият сайт правен някога (и 246 210 бързи нови импресии в резултат)
- 315 000 кликания през Google след само 11 дни онлайн
- и всичкото това на обща цена от $12107, 7.5 седмици за пускане, 55 запазени близки домейна, etc.

Това са само част от споделените числа :)
Полезен experience ;)
Guy Kawasaki's "By The Numbers: How I built a Web 2.0, User-Generated Content, Citizen Journalism, Long-Tail, Social Media Site for $12,107.09"

15 юли, 2007

The Machine is Us/ing Us (We have to rethink ourselves.)

Не се сдържах да пусна и това тук, просто ми хвана вниманието, макар и не никак ново. Поредната дискусия относно същността на Web 2.0 във форумите на SitePoint хвърли линк към него и аз паднах жертва ;) Много симпатично и леко (лична оценка)

Думите на автора му (Michael Wesch) към видеото в YouTube:
This is a slightly revised and cleaned up version of the video that was featured on YouTube in February 2007.

I considered releasing it as an "eternal beta" in true Web 2.0 style, but decided to let it stand as is and start working on future projects. Many of my future videos will address the last 30 seconds of this video (the "rethink ..." part).

Thank you all for the helpful comments on the earlier draft. It has been a great experience to connect with so many people interested in similar issues.
А ето го и самото него:


Отново там попаднах и на линк към класическата статия на Tim O'Reilly "What is Web 2.0" - може би първото ми четиво на времето специално по темата.

Bloggers' rights! We will go on!...

Един пост на Йовко Ламбрев, който (постът, а и Йовко) определено има място, най-отпред - http://yovko.net/?p=1189 . Силата на словото е тук.. Покрай актуалните събития.
И не разни Зюмбюлевци са истинските журналисти. Истинските журналисти си проличават сега. Те не се притесняват да се изкажат, но го правят адекватно. Българското блогърско общество - сплотено.
Думите на Йовко, публикувани и в онлайн изданието на в.Дневник - http://dnevnik.bg/show/?storyid=359458. (с лека цензура? може и да ми се е сторило..)

"Здравей ченге..."

Ще продължим..

И нещо, към което май също трябва да насоча поглед и внимание - EFF: Fighting for Bloggers' Rights

police against bloggers. or where it goes?

Някакъв странен свят, странна действителност. Тук в БГ (a.k.a. Bulgaria).
Докато посред бял ден за пореден път в центъра на София следва поредният показен разстрел Главната Дирекция за Борба с Организираната Престъпност (a.k.a. ГДБОП) се занимава с истинската организирана престъпност - блогърите! Една пародия на днешния ден, във факти и думи.
the police against the bloggers. optimiced and others

10 юли, 2007

Този луд луд футбол...

Там на другия край на света - едни особен тип емоции.. Невероятни победи на Мексико срещу Парагвай (6:0) и на Аржентина срещу Перу (4:0), който след резултатите от предния ден - Бразилия - Чили 6:1 и Уругвай - Венецуела 4:1 сложиха един особен отпечатък на четвъртфиналите на латиноамериканското първенство. Особен не само в числовото му изражение, но и с невероятните изпълнения..


29 юни, 2007

El Mexicano smashes Brazil (Copa America 2007)

Футболът отказва да спре своя жизнен цикъл :) Там, от другата страна на света - емоциите ескалират ;)
Едно симпатично видео от изненадващата победа на Мексико над фаворита Бразилия (2:0) - емоции, емоции..

20 юни, 2007

Sync Your Web - "Google Browser Sync" FF Extension

Поредната интересна джаджа, случваща се с помощта на Google - един от идейните extension-и за Firefox - Google Browser Sync. Възможност за автоматична синхронизация на общо взето всичко нужно - bookmarks, cookies, passwords, history, tabs, windows.. (по-внимателно с последните ;) ) - и всичко това само през един съвсем стандартен като инсталация и употреба extension за Firefox. Активираш на повече от един браузър и получаваш въпросната синхронизация. Автоматично. За първата тройка от изброените изглежда страшно ценно като функционалност. За следващите три вече влиза в една друга, доста спорна сфера. Доколкото се споменава как отварянето на tab/прозорец на единия браузър автоматично отваря същото на синхронизирания браузър някъде на друг компютър (в офиса, примерно, докато ти си цъкаш смело у дома).
Къде е Google в схемата? Всичко преминава през Google акаунт и цялата информация се хоства нейде там, на вездесъщите Google-ски сървъри. Така поне пише - в Linux.com секцията за идейните FF extensions.

А, да.. Не съм го пробвал, само четох ;)

29 май, 2007

27 май, 2007

lolita

Невероятно е какво е в състояние да направи една лолитка с човек ;)
Благодаря ти, Bunny!
Усмихвам те! :)

09 май, 2007

you know what - Berbatov again ;) (vs. Charlton this time again)

Нищо ново под слънцето и под светлините на лампите ;) Митко продължава уникалното си представяне за Тотнъм. И след страхотната игра и голове есента срещу Чарлтън - един от най-обещаващите мачове през онзи период за него - в неделя вечер ситуацията се повтори. Бербатов и компания потопиха съперника си в посока The Championship. Една от двете големи цели на колегата му Кишишев пропадна в небитието.
А Митко показва игра и голове, като че играе поне от 3-4 години на Албиона.. ;)

За статистиката - пореден прекрасен гол с добавена чудесна асистенция за 2:0 насред Лондон

29 април, 2007

Berbatov - what a magnificent volley!!

Поредният чудесен мач на Бербо за Тотнъм - гол и асистенция при победата с 3:2 като гост на Мидълсбро. Оценка 9 по десетобалната система от SkySports, оценка 9.3 от страна на феновете, играч на мача.. и всъщност нищо ново ;) Новини как Челси ще се надцаква с Юнайтед, предлагайки 25 млн паунда след края на сезона, поредните коментари на изумление от страна на Мартин Йол и английските журналисти..
Докъде ли ще стигне Бербатов? Може би златната топка някой ден?...

22 април, 2007

Firefox inside.. Firefox (10 days later)

10 days later.. след въпросния пост на seejay. Един от многото линкове, които с невъзможност да видя в момента, в който ги получа, прехвърлям на някоя своя поща за по-късно хвърляне на поглед. И така, 10 days later.. Яко е :) Малко повече memory-консумиращо, но ефектът си струва поне да се види. Посяваш
chrome://browser/content/browser.xul

в address bar-а и пожънваш отваряне на нов firefox в рамките на текущия firefox прозорец :) С любопитство започваш да цъкаш по него - съвсем като истински е, дори си отваря страниците. Хвърляш и на някой негов таб
chrome://browser/content/browser.xul

и.. о, изненада - firefox inside firefox на 2-ра степен ;) ..
и т.н. - кой колкото ресурси и дълбочина на fun-а има
;)

08 април, 2007

yet another Ajax article(s)

Не че са малко и мрежата не е препълнена с подобни, само време да има човек. И желание, разбира се. От доста време се каня, но все не ми остава време или просто съзнанието ми е ангажирано в друга посока.
Yet another Ajax articles, или The Ajax Papers - от Todd Anglin, подписващ се като Technical Evangelist, Telerik. Интересно и достъпно четиво.
Очакваме и продължението :)

И извадка от reference-ите - 2 статии, залегнали отдавна в моите Bookmarks и чакащи реда си (поне за първата съм абсолютно сигурен):

28 март, 2007

cool job search. disclaimer?! [Dice]

Определено cool! :) Това е то идейна форма за търсене на обяви за работа, и определено идеен бъзик ;)
За всички любопитни и почитатели на добрия уеб хумор - "Now Hiring SQL Injectors", WTF

25 март, 2007

web spaces: Etsy

Статия в блоговете на SitePoint - Usability Stifles Creativity - ме прехвърли на едно особено чудато място, прехвърлящо идеите за user experience в едно ново пространство. Чудатото място се нарича Etsy и е някаква форма на онлайн магазин за разни ръчно изработени предмети.. Има си разни чудесии като Color (обикаляш по цветова палитра от изскачащи балончета и спирайки се на някое от тях, можеш да откриеш пасващите си цветово бъдещи покупки), Time Machine (въртиш се назад по спиралата на времето и откриваш какви покупки са извършили другите в съответните минути), Time Machine 2 (тук спиралата е заменена от нещо с една идея по познато от потребителска гледна точка :) ), и може би още, и още... impressive!!!... enjoy the flash web today

24 март, 2007

internet. end of visit or...?

Apology

Sorry - You have reached
The End of the Internet


This is the VERY last page.

There are no more links. No more exciting sites to visit - NOTHING.

Please turn off your computer and get a life!!!


Thank you for visiting the INTERNET.


http://www.dotcomscotland.co.uk/weirdsites/end.htm

В първият момент дори не успях да вникна напълно в посланието, поделяйки момента между него и работата. Но после започнаха споделените разсъждения и думите на Д. с "несъвместимостта на internet с real life" понесоха в дълбочина...
Какво ни дава и какво отнема?

17 март, 2007

falling apart...

Депресията е гадно нещо. Не трябва да бъде част от нас, не трябва да бъде така достъпна. И болката... Вади нови и нови въпроси. Но всички се въртят около едно "защо?"...
хаос, объркване, студ.. i should not be here.. this time. any time.. you too..

15 март, 2007

dream player - Berbatov!

Едва ли има какво да кажа в случая, и без това всички говорят. А някои просто не намират думи и само събират и превъртат впечатленията.. Но това, което за пореден път стори Митко, този път в снощния мач с Брага за Купата на УЕФА, беше наистина впечатляващо. Уникален, фамозен, изключителен творец на футболния терен - Митко Бербатов!.. А какво ли още му предстои.. Цяла Англия е изумена от изпълненията му, от лекотата, с която твори. И се прескачат предсказания каква ли следва да е следващата му стъпка на Албиона. Бербатов играе най-добрия си сезон сега, няма спор. И става все по-добър, с всеки изминал мач. И изпълненията му си струват - да се видят, да се преживеят. Няма как да не стана фен на Тотнъм с това участие на Митко там. А разполагат и с още невероятни играчи - Дефоу, Ленън, Кийн.. Като качества спокойно могат да се наредят сред най-добрите, единственото, което има липсва, е малко постоянство. И може би слабости в защитната линия, но това, което могат да направят заедно напред, е изключително. Бербатов намери своя отбор. И може би не трябва да бърза да прави следващата крачка навън. Нека бъде за малко Spurs hero, има с какво да го запомнят местните фенове. Трябва да са щастливи с такъв нападател в отбора - нападател, който играе за тях..

10 март, 2007

one step over, how it feels.. so tired

Крачка след крачка.. в един момент не усещаш как някакъв период се е озовал зад гърба ти. Все още част от теб, все още впит в умората, изтощението.. Пълно и изцеждащо.. Отнесена мелодия, чувство на размита болка. Не знаеш дали си част от този свят, или е просто твоя рамка, в която пристъпваш.. Ще затворя очи и няма да ги отворя два дни. Само да имаше къде да избягам. Само да имах тези два дни. Само два.. Ще продължа и ще забравя. Ще забравя за усещането, случвайки го наново.. Need that so much.. Need you so much.. Сънувах го онази сутрин, но още тогава не го повярвах. Прекалено хубаво беше, как мога да повярвам в него?.. Но имам нужда, наистина....

22 февруари, 2007

Touch it, Score it - Berbatov again

Митко продължава да се забавлява и да предизвиква английските коментатори да сипят суперлативи и изумление по негов адрес. И с двата гола за 17 мин игра срещу Фулъм за FA Cup онази вечер (YouTube видеото по-долу), и с новия срещу Евертън днес (в очакване на картина и от този мач). Приятно моментно откъсване от сериозните занимания, налегнали ме сега, и мислите за утрешния изпит..

20 февруари, 2007

one of these days, DFB

Dead Fly Buchowski - "One of These Days". Засега все още само като част от Roadmovie #93, учудващо е как дори и само стиховете се оказват трудни за намиране..

One of these days you will rise up
You'll throw to the floor your coffee cup
And it will take all the world to stop you
To bring you down, down, down..

on a day like today.. i feel smashed >>

..on a day like today.. гадно усещане.. как светът се срутва върху главата ти или поне те обгражда със стени. а ти си неспособен да ги заобиколиш поне, да пристъпиш уверено напред.. обграден от препятствия, препречващи пътя ти. ти съм аз. аз съм ти.. чувство на безпомощност и затъване на едно място.. случвало ли ти се е да пристъпиш сред плаващи пясъци? беше ми се случило преди доста години, тялото и съзнанието на дете.. усещане за безпомощност, загуба.. моментен шок, който в един момент те прави безпомощен да мръднеш напред или встрани. а после вместо ти да пристъпваш, светът се завърта около теб. мачка те.. това е усещането. feeling of being smashed...
от позицията на зрялостта, поне в някаква по-осезаема степен, знаеш, че ще стиснеш зъби, ще събереш всички сили и някак ще пристъпиш напред. ще преодолееш, но с цената на страданието и времето.. и чак тогава ще успееш да се огледаш. чак тогава ще отвориш отново съзнанието си. но с петно от спомен в него...
чувство на безпомощност.. стомахът и гърлото, свити на топка, съзнанието с осезаемо чувство на нестабилност и неувереност. времето притиска.. on a day like today, работата просто не ми спореше. и нямаше как да е иначе. on a day like today.. липса на каквато и да е продуктивност. а времето притиска.. работата, изпитите.. а умората, физическа и на съзнанието, е прекалено силна, за да ме остави да се концентрирам. прекалено отнемаща. мислите не успяват да се спрат на едно място, не и в посока продуктивност. а напротив, рушащи. и плуващи сред образи и усещания. сред образ и усещане.. this time again. мъчително е.. this time again.. on a day like today....

вярвам в теб. и те чувствам. дълбоко...

08 февруари, 2007

As talking about Web today...

Web 2.0 се превърна в достатъчно шаблонно понятие, особено през последната година-две. Ежедневно обаче се появяват всякакви уеб чудесии, които, дори и да не се вписват в многото определения, изненадват с иновативността си.
Случайно попаднах на поредното такова, преглеждайки кратка статия в TechRepublic за mashup-ите и приложението им днес - Global Incident Map. Любопитен сайт, събиращ във всеки един момент от различни източници данни за актуални терористични събития по света и полагащ ги върху разгърната световна карта. Та идеята с mashup-ите беше за начините за споделяне на информация между в мрежата и използването на такава за изграждането на цели нови сайтове със сериозна функционалност. Въпросният е един точно такъв пример и определено си прилича на нещо непознато, поне за мен, до този момент. И за да покаже актуалност - данните на картата (а и около нея) се обновяват на всеки 15 минути. Буди любопитство..