19 октомври, 2008

Есен, есен..

Градът така и я скрива - тази есен, която ни гали с шарените си топли краски.. Забързани в ритъма тук, не я усещаме. Няма да усетим кога е дошла и кога ще отмине.. Добре, че ги има малките откъсвания, които да ни напомнят.



06 октомври, 2008

Девин..

Девин привлича.. като място, на което стъпил веднъж, си сигурен, че ще се върнеш отново - за да успееш да се докоснеш този път много повече до красотата му и духа на планината. Невъзможно откъснат от света - с непрекъснато лъкатушещи завои на непонятно тесния път, безкрайно пътуване.. Скътано в сърцето на Родопите градче, разположило своите къщи накацали една върху друга по хълмовете. И посрещащо със слънце..

Девин се усмихва. И дори страшно многото обхождащи пътищата камиони на завода за минерална вода не успяват да я скрият. Топъл, отпуснат.. Заобиколен от живи гори, в съседство с невероятно красивият и безкраен докато го следваш язовир Антонивановци.

Дишаш.. и се удивляваш на красотата на природата наоколо. Тук е планината; тук са Родопите.

Още едно забито в планинската земя флагче, казващо, че ще се върна.