05 август, 2008

Future of the web - в търсене на идеи

Технологиите днес, технологиите утре.. Идеи, взаимствани от поредица успешни проекти от последната година-две. Интернет.. на една крачка от днес, крачка напред - утре.
Впечатляващо развитие!

От Mozilla Labs, секцията за изследвания и развитие на Mozilla Foundations, провокират всички да се включат с идеи, mockup-и и прототипи - в дискусии за бъдещето на глобалната мрежа - какво ще представлява тя утре? Всички, които носят идеите със себе си - без да е нужно да са уеб разработчици или дизайнери.

И първите потърсени отговори:

- проектът "Aurora" на Jesse James Garrett от Adaptive Path (video @ vimeo)

- "Bookmarking and History Concept Video" на дизайнерката Wei Zhou (video @ vimeo)

- "Firefox Mobile Concept Video" на Aza Raskin от Mozilla Labs (video @ vimeo)

Извор на идеи..

02 август, 2008

А просто липсва.. в отломки изгоряло

Особено е, и особено шокиращо, когато откриеш, че нещо, с което просто си свикнал да бъде на мястото си, в един момент го няма..

Пак се докоснах до това усещане днес - покрай вечерната разхода, върнала ме по някое време към Борисовата и насочила ме за разхлаждаща бира. Там малко по-нагоре от Орлов мост, след чешмите имаше (и още има) една детска площадка; а от едната й страна павилиончета - за бира, безалкохолни, разни дреболии за хапване.. Т.е. трябваше да бъдат там - но не би. Прекалено сраснали се с мястото, станали с годините неизменна част от парка - а сега там заварих отломки.. разхвърляни парчета изгоряло и хора, търсещи да измъкнат нещо оцеляло сред тях. И една стърчаща стена..

Деца играеха наоколо както винаги, родители си седяха по пейките наоколо и пушеха или си приказваха.. Сякаш всичко си беше както преди - ако не бяха отломките и следите от изгоряло.. Следи като от взрив.
А там няколко метра пред остатъците от павилионите седеше един чичо на едно столче, с масичка пред себе си със сложени на нея някакви храни, безалкохолни, бири.. Не посмях да си взема оттам, да питам дори дали случайно не са запазени студени. Някак жално и отчаяно седеше.. А аз поемах от шока си.

По подобен начин се бях почувствал преди няколко месеца, може би есента - когато една обикновена сутрин, поемайки за работа открих на мястото на фризьорския салон, пред който почти всеки път си чаках автобуса - с възможност да хвана бусове и в двете посоки, между двете спирки - една изгоряла дупка.. пак така като от взрив. Празно. Черно. Отломки.. И жални хора, оглеждащи почти липсващите остатъци.. Вцепених се.