Бели покриви върху сив студ - това е, което виждам през прозореца в момента. Тук таме показващи се светлинки - лампички от коледна украса. Но не успяват да преборят усещането за сиво.. Сиви фасади, сиви прозорци, сиво небе.. Сива тишина..
Може би някъде другаде в момента в бялото на снега има много повече живот, много повече жизненост. Или тя, жизнеността всъщност е състояние на човешката душа..
Прекалено много сиво се стели пред очите ми...
Ще спусна щорите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар