one step over, how it feels.. so tired

Крачка след крачка.. в един момент не усещаш как някакъв период се е озовал зад гърба ти. Все още част от теб, все още впит в умората, изтощението.. Пълно и изцеждащо.. Отнесена мелодия, чувство на размита болка. Не знаеш дали си част от този свят, или е просто твоя рамка, в която пристъпваш.. Ще затворя очи и няма да ги отворя два дни. Само да имаше къде да избягам. Само да имах тези два дни. Само два.. Ще продължа и ще забравя. Ще забравя за усещането, случвайки го наново.. Need that so much.. Need you so much.. Сънувах го онази сутрин, но още тогава не го повярвах. Прекалено хубаво беше, как мога да повярвам в него?.. Но имам нужда, наистина....