That week is over, I hope.. наситена с усещания за липси, за празнота, за дупки.. една такава, дупчеста седмица. Присвиваща и напираща под една друга форма.. I hope it's over..
Една седмица в търсене на себе си. В размисли, в бродене.. Бродене в мъглата - тази, обгръщаща ни в суровата си обвивка, и в тази - вътрешната, обвиваща съзнанието; и усещанията..
Колко значимо е намирането на всяка една усмивка в такова състояние.. Колко силна е тя самата..
Едно постепенно надигане на глава, като разтварянето на чашката на цвете с пролетта на забавен кадър. Едно постепенно преоткриване на усмивката..
Стъпка по стъпка.. пристъпвам напред.
It's alright...
Bang Gang - "It's alright"
2 коментара:
Липсата рано или късно се запълва, а всичко е добре, когато свършва добре... така че... просто трябва мъничко търпение...
Търпението го има, винаги е било с мен - особено ценен елемент. Пътеката продължава, аз просто я следвам.
За "свършване" не му е мястото тук и сега ;)
Публикуване на коментар