30 декември, 2007

Равносметки - Is there a place?

И тази година се изтече.. оставят някакви си часове. А имам усещането, като че посрещането й беше някъде преди не повече от седмица. Изниза се, ей така, неусетно..

Слушаш за нечии чужди равносметки, замисляш се за твоите неща - какво се случи, какво не.. Какво си мислеше ти преди една година и си обещаваше сам на себе си. Като че само с едно такова обещание си в състояние света да обърнеш. Но годината изтече и наред е следващата.. След има-няма седмица усещане като време ще се извърти и тя. И след още една година пак ще си мислиш "колко бързо избяга и тази.."..

Има ли смисъл от равносметки? Или може би не сме в състояние да дадем адекватна оценка на живота си напоследък без тях..

Една година..

Пак се гърми, стреля навън. Някой си играе с пиратки, фойерверги.. Събужда алармите на колите..

Спомняш си всичко, което се случи през тези месеци, и всичко, което не се случи, но си го мислеше.. Значи все пак се е случило, макар и само в съзнанието ти.

Не беше като да няма емоции. Не беше като да няма развитие.. Случки, моменти, хора..

Гадно е да не можеш да си дадеш адекватна оценка - на себе си и живота си. Можеш само да събираш образите и моментите, които ти дадоха по нещо. Които направиха така, че да израстнеш още.. през тази една година.

Някоя липса е в състояние да замъгли всичко друго постигнато, да го обезцени. Да изглежда сякаш го е обезмислила.. със своята празнота.

Но бяха крачки напред, един не-кратък извървян път. С много срещнати нови образи, с много докоснати истории и цели светове. Станах част от тях, омешах ги с моите собствени. Много не успях да оценя - заради предаността ми към други. Но всички са част от мен. Всички са част от живота ми през тази една година.. A part of my history. My story..

Намерих неща, които ме караха да се чувствам пълноценен. Които осмислиха дни, седмици, месеци.. Намерих. И продължавам да търся нови и нови. За да остане усещането трайно, и по-истинско.. За да бъде.

Благодаря искрено на всички, които бяха близо до мен в отделни периоди! И които повече или по-малко продължават да бъдат.. За усмивките, тъгата, споделеното и откъснатото. За всички емоции и докоснати усещания. За живота ми такъв, какъвто се случи дотук. И какъвто продължава занапред..

Заедно ще сме и утре..

2 коментара:

Искрена каза...

С равносметки или без тях, винаги се надяваме следващата година да бъде по-усмихната, по-успешна...
Лошото се забравя, оставя хубавото- спомените,снимките, емоциите...Трудно е човек да си спомни всичко преживяно, паметта е тази, която отсява по-значимото.И така до следващия край на годината...

Totto каза...

Не трябва да насичаме времето по този начин - календарно. Така отмерваме всяка крачка - сами затваряме врати за себе си.. Сиво е.