23 октомври, 2007

In a manner of speaking.. | Nouvelle Vague

Когато мелодията и стиховете отказват да оставят съзнанието ми..



In a Manner of speaking
I just want to say
That I could never forget the way
You told me everything
By saying nothing

In a manner of speaking
I don't understand
How love in silence becomes reprimand
But the way that i feel about you
Is beyond words

Oh give me the words
Give me the words
That tell me nothing
Ohohohoh give me the words
Give me the words
That tell me everything

In a manner of speaking
Semantics won't do
In this life that we live we only make do
And the way that we feel
Might have to be sacrificed

So in a manner of speaking
I just want to say
That just like you I should find a way
To tell you everything
By saying nothing.

Oh give me the words
Give me the words
That tell me nothing
Ohohohoh give me the words
Give me the words
That tell me everything

Oh give me the words
Give me the words
That tell me nothing
Ohohohoh give me the words
Give me the words
That tell me everything

"In a manner of speaking", Nouvelle Vague

Особено трудно ми беше да избера кое видео от да кача.. Нека всеки сам да избере за себе си.

А всичко започна оттук.. (RoadMovie #89, November 19, 2006)

21 октомври, 2007

Изоставените деца на България...

Една от онези теми, от които съзнателно или не бягаме.. Може би от страх да погледнем болката в очите, да осъзнаем незначителността на собствените си проблеми.. Страх от това да се почувстваме слаби и незначителни..

Така се получава със сигурност и около темата за дома за деца с увреждания в село Могилино, извадена неотдавна пред очите ни от филма на английската журналистка от BBC Кейт Блюет - "Изоставените деца на България". Към него ме върна една статия в "Капитал" - силна, болезнена, открита.. Към нея може да бъде видян и споменатия филм.
Между болката от действителността и абсурда в отношението на държавата..

Нека поне не затваряме очите си..

20 октомври, 2007

А бръмбарът моркови яде ли?

Дотук разбрахме, че хлебарките и програмистите ядат моркови, за бръмбарите нищо :)

Но Бръмбар (brumbar.com) явно е един различен, идеен нов проект, който случва нещо различно онлайн. Какво всъщност случва и се случва около него? Твърди, че осигурява борса-игра, в която се купуват и продават акции за вероятности за случване на събитя :) И отваряйки страницата с наличните отворени пазари, попадаме на такива, отнасящи се до "Ще бъде ли отворено новото сметище в Суходол?", "Ще се появи ли в България национален безплатен вестник?", "Ще се разведат ли Никола и Сесилия саркози?" и много други чудати въпроси..

Бръмбарът сам по себе си е чудато нещо.. Разработен на не особено стандартна технология (common lisp), от не особено стандартна компания (листп - точно така изписвано), която вписва не особено стандартен блог на не особено стандартния си сайт. Бръмбарът, в това си проявление, е игра. Но по принцип - не съвсем. Оставяме настрана онази особена животинка, която познаваме повече или по-малко.

Всеки може да се регистрира и да участва на "пазара" на вероятности, с начална налична сума от 5000 лв. (изцяло виртуални).

А ето и краткото описание на играта, оставено от авторите й:

бръмбар:: е борса, на която участниците могат да купуват и продават вероятности на събития, изразени под формата на акции.

Обикновено се задава въпрос (например: „Кой ще спечели изборите?” или „Каква ще е цената на златото през Юни?”).

Възможните отговори се дават във вид на акции.

Човек може да купи или продаде от тези акции, и по този начин да изрази своите очаквания за това какво може да се случи.

Цената изразява вероятността за случването на събитието или конкретна стойност.

Купуваш от акциите, ако смяташ, че вероятността (или стойността) трябва да е по-висока.

Продаваш, ако смяташ, че трябва да е по-ниска.

Такива ми ти неща.. Нямам нагласа точно в този момент да задълбая повече, но ми се струва любопитно нещо, така че може би някой друг би. Бръмбарът е млад все още, има да расте и да се развива..

Забелязах го в карето "Готин проект" в сайта на RIABG.org. Притегли ме към себе си. Ей така, от любопитство. По между другото.

19 октомври, 2007

.. to be continued?

Мислех си в онзи момент в началото на седмицата да подредя разни факти за блога, разни числа, проценти - измерващите величини, съпътстващи тази година. Разни любопитни неща, интересни моменти, за посетителите и тяхната следа..
Сега не съм сигурен вече, някак си не ми идва.. Прекалено здраво притиснат от прегръдката на меланхолията, задушен, оставен без дъх.. Гадно усещане, гадно състояние. Искам да го отхвърля от мен, да отворя отново очи.. Да се усмихна по начина, по който го искаш.. :) Не просто зародиша вътре, а и лицето, очите, които показват най-пълно. A real one.. Всяка малка усмивка, написана с тези 2 прости символа, е искрена. Но когато не успява да се издигне, да се отрази, да стопли.. знам, че не е същото..

Към любопитните факти може би ще се върна някой друг момент в скоро време, след някой и друг ден.. Сега просто няма да се получи. Въпрос на момент, въпрос на усещания.. Някой път, когато видя пак смисъла в тях. А дотогава просто продължавам напред..

15 октомври, 2007

Happy Birthday, LifeCircle!!!

Happy Birthday! Стана на 1 годинка ;) Ето те пак точно година след първия си пост. Всъщност година и 1 ден, не знам къде ми убягна тази втора единичка..
Не е малко време, за мен лично. 1 година, в която споделях тук - къде със себе си, къде с постепенно достигналите по един или друг път гости. И съм сигурен, че не измених на себе си. Че вървя една година по пътеката, по която тръгнах тогава.. Онази метафора от началото - за витрината, стъклената къща - тя се оправда, но успя да ме зарежда по свой си начин през всичкото това време. И преживя заедно с мен усмихнати и тъжни моменти.. 1 година..
Радвам се за това, което си :) Срещнах дори определението "странни" за нещата, които съм споделял на теб. А "странни" в този контекст на мен ми харесва ;)

1 година с 90 поста, разхвърляни наоколо (всъщност 91 - още една единичка, но тя е тази, точно тази в момента). 90 къса от мен..

Довели до това да се усмихвам на някого тук, прекарал цял 1 час с теб в днешния следобед. Виждайки следите от стъпките му.. :)

Happy Birthday, LifeCircle! И да не забравиш своето RC, което, сигурен съм, ще продължиш да водиш със себе си! :) Синдромът на вечната beta, знаеш защо ;)



(to be continued...)

11 октомври, 2007

Oceanic beauty..

Нещо, което просто е.. красиво :) Поглъщащо, успокояващо.. цветно и живо..
"Cold Water Images" - една невероятна колекция от образи, подводни океански снимки.. Попаднах на нея в блога на Silvy, която пък беше открила линка в блога на Антония..
Важното, все пак, според мен е колкото се може хора да се заредят от тази неописуема красота :) Затова и го публикувам и тук..

10 октомври, 2007

"яицазимитпо лъгуг"

Много странно, усмихващо състояние ми докарва тази фраза - "яицазимитпо лъгуг".. :) Ако не беше поредната SEO игра..

Мернах я някъде тези дни, дори не съм сигурен къде. В момента осъзнавам, че може да е било абсолютно навсякъде.. Сигурно съм го взел за поредната безсмислица, която "плува" из нет пространството.. Или просто друго нещо е ангажирало съзнанието ми тогава. "яицазимитпо лъгуг"..
До днес, всъщност, когато попаднах на линк в един форум, водещ към.. "яицазимитпо лъгуг", разбира се :) а всъщност нещо особено интересно само по себе си, извадено от контекста - роман под формата на блог; или загадъчна история, която загадъчни придърпва вниманието към себе си.. ;) "Всеки ден -нова глава", обещава авторът.. Поредната загадъчна идея, родила се онлайн и с неизвестно в този начален момент развитие..

Но! Да не забравиме и "но"-то ;) Всяка идея си има нещо, което я подтиква, и тази не прави изключение. Малко разочароващо е, когато подтикът е.. състезание, но..

Фразата се появява и в разказа, още в началото му.. Когато Сергей, главният герой, отваря подадената от загадъчна девойка, с която преди малко е танцувал, бележка, в която трябва да бъде телефонният й номер, но.. "яицазимитпо лъгуг" - това е написано от вътрешната страна на сгънатата хартийка :) Нашият човек е млад отнесен програмист и по разбираем навик на другата сутрин отваря Google, за да въведе "яицазимитпо лъгуг" там. И.. това е момента, в който и самият аз последвам стъпката ;) Отварям Google, пиша "яицазимитпо лъгуг", search.. Появява се една камара резултати, в които фразата отчетливо изпъква в bold. И тук ми става ясно.. :)

Welcome to the challenge! С име "яицазимитпо лъгуг". Интересното е, че не се сещам за друга БГ проява в тази посока, но преди време се пишеше доста за подобно нещо в световен мащаб, в който се бореха и някакви нашенци и то доста сполучливо.

Та, накратко - идеята е да се подаде някаква сама по себе си безмислена фраза (като "яицазимитпо лъгуг", например) и приелите предизвикателството специалисти и любители на тема SEO (Search Engine Optimization - има ли някой, който да се рови из блоговете и да не знае за какво иде реч? ;) ) да проявят особена находчивост и въображение, за да може техният линк да излиза най-отгоре в резултатите при търсене на въпросната фраза през Google. Забавно се получава, май :) И доста развинтващо идеите.

Та чак в този момент забелязах във footer-а на въпросния блог дребен текст, обясняващ, че романът "яицазимитпо лъгуг" (това е името му, разбира се) участва във въпросното състезание, организирано от Dao.bg. От мен - едно заслужено "Евала!" за идеята! ;)

Не смятам да участвам, казвам си го отсега :) Не е лесно да се включиш в момент, когато другите са доста напред, а и не ме гони чак такъв ентусиазъм, май. Но самата идея ме радва :) Може би този пост ще остане единствената троха, даваща своето към готиния contest. Може би.. ;)

Поне за момента мисля да следя с интерес романчето-блог. За по-натам - може да изскочи и още нещо в същата връзка, но не смея да си правя планове.

Ами.. това е. Успех и... "яицазимитпо лъгуг"! ;)

Мм.. Усетих се, че съм забравил да сложа дори линк към това, от което тръгнах :) Ето го и него.

05 октомври, 2007

How easy it is to fall..

Твърде лесно, особено ако става въпрос за български футбол. Колкото и да се изхвърляме от година на година, все още не можем да се отлепим от нашето си. И чакаме да дойде следващата година, следващия сезон на европейските клубни турнири, за да си го припомним и да наведем глава. Като футболни качества, манталитет на публика и футболни ръководители, умения на играчите.. Все още с нарицателен етикет "български футбол".
И тази година всичко се повтори. Дойде и тази вечер, за да си припомним къде сме всъщност.
Всичко започна още лятото, разбира се - с неознаваемо слабият Левски, губещ се на терена срещу анонимни съперници - нищо общо с постиженията и самочувствието отпреди една-две години. Литекс летеше в първите си мачове.. но срещу албанци и малтийци. Локомотив София пристъпваше колебливо, без спомен от миналогишния прякор "евробоец". ЦСКА тръгна с големи амбиции, но колебливостта се усещаше от самото начало и въпросните останаха предимно на думи.

Но идеята ми беше за тази вечер, в ранния октомври. Когато 22 хиляди души напълниха "Българска армия" още час преди мача и оцветиха трибуните в червено. И имаха срещу себе си сигурно едва 22-ма човека, смесени сред публиката на сектор "А" и подсказващи за себе си с 1 знаме. За втори пореден път след предишното стъпало Омония се оказа, че продадените билети са били доста повече, отколкото места предлага стадиона. А дори и в този момент около касите групи младежи спираха всички наред, опитвайки се да им продадат още от хартиените пропуски, само на метри от спокойно наблюдаващите униформени.
Още от самото начало на мача напрежението се усещаше доста явно - на терена и на трибуните. Играчите и на двата отбора изглеждаха до един сковани, топката отскачаше спокойно във всички посоки от краката им, като нещо чуждо и непознато. Случайни траектории на пасовете, всевъзможни рикошети от футболните обувки.. един жив флипер директно върху тревата. Не трябваше пък да се чака особено преди вниманието на всички да се отклони встрани, към самите трибуни, където неясни групи започнаха от нищото да се млатят - там в сърцето на червената агитка. Някак си безумието успя да стихне в един момент.. за да напомня отново за себе си още на 2-3 пъти в следващите 2 часа. Черните момчета (червеното явно беше отстъпило своето място на мрака) с черните транспаранти, издигането на които на момента доведе до ново меле и нови мятащи се по стръмните бетонни трибуни тела. Цяло чудо е, че се размина без нещо наистина сериозно, и добре, че униформените стигнаха до решение да се издърпат по-далеч, за да спестят предизвикването на нещо още по-страшно. Не ми се мисли какви ли са били всъщност онези черни бригади и какво са правели там..
Та идеята ми беше за неуспяващите да се отскубнат от манталитета си фенове, тръгващи към стадиона с идеята да се напият и да се бият, да издигат своите нацистки лозунги и знамена, да връщат футболната атмосфера там, откъдето от толкова време се опитва да се измъкне и почти си бяхме повярвали, че е успяла.

Но и за нещата на терена - ЦСКА изигра един от може би най-слабите си мачове за целия сезон дотук. Сковаността преследваше отбора от първия до последния съдийски сигнал, за да доведе до инфарктния завършек в получен гол и отстраняване в 96-тата минута - секунди преди докосването на другия полюс на настроението. Някои бяха безумно слаби, други просто си бяха слаби. С малки изключения все пак - спасяващия всичко с невероятен рефлекс и плонжове вратар Иво Петров (до онази 96-та минута, в която единствена за целия мач не успя да отрази - а Иво показваше, че е способен и сам да избута съотборниците си напред); печелещият почти всяка висока топка Вальо Илиев (също почти безгрешен до онзи фатален миг в края); борещият се почти сам напред Неи, след поредната изкарана контузия и игра на инжекции; отнелият дузина топки от противника Абдел Кабус; хитрият Велизар, успял в ключови моменти да блесне, за да изкара така ценната дузпа.. Но пък имаха до себе си играчи като неузнаваемият Тодор Янчев, правещ грешка след грешка; неориентираният Амунике, който не спираше да лъже и сам себе си наравно с противника на фланга си; пълното разочарование в последно време Удоджи, показал се напълно неадекватен след влизането си на терена и с лекота изкарал 2 бързи жълти картона, за да остави съотборниците си в числено неравенство спрямо противника..

В последните минути се случи очакваното - червените приеха играта досами границата на наказателното си поле; бързаха да се отърват панически от всяка една топка, чистейки на посоки, вместо да се опитат да я задържат, да си подадат 2-3 паса - едни опълченци, паднали жертва на себе си.
Дадено продължение от цели 6 минути, но напълно заслужено с оглед на случващото се. Минута след минута се процеждаха, ново чистене след чистене.. Последни секунди.. Една изпратена напред топка, пасивност на целия отбор, карамбол от глава на глава и завършила своя път в мрежата. Последвала безумна френска радост, а червените безмълвни с ръце на главите, неможещи да повярват какво се е случило. За да напомни отново публиката за себе си и "българското" в характера си - купища пластмасови бутилки с вода, целещи на месо, без мисъл какъв би бил естественият и логичен резултат. Отново седалки, някакви неиндефицирани други предмети.. И нова вълна веднага след последния съдийски сигнал, за да се измъкват гостите и съдията на бегом и под полицейски щитове.
Тъкмо да си помислим, че сме станали "европейска публика", за да си припомним сами, че сме си същата онази, българска (или балканска) такава. Без значение от цветове и лагери - случващото се е навсякъде.

Едно безумно отпадане, едно сриване на земята, където ни е мястото. Това е положението. До след една година, когато забравили какво се е случило миналата есен, ще тръгнем отново на изхвърляния и хвърчащи изказвания. Какво ще последва сега по отношение на глоби, уволнения и други наказания - следващите дни ще покажат. Със сигурност ще има изгонени, дебати, прехвърляне вината на другия.. Публиката ще забрави поне за година стадиона и той ще приема сигурно по 1000-2000 човека, нищо общо със случилото се тези 2 европейски вечери; настроението ще е подтиснато.. Логично е от УЕФА да отнемат домакинството ни за мач или два, след тези прояви сега. "Братята" сърби си го отнесоха - Партизан стана известен в цяла Европа с безумните си фенове, изхвърлили сами тима си от европейските надпревари. А ние ще се успокояваме, че поне въпросните домакинства без публика ще се случват в онези начални летни мачове срещу непретенциозни и анонимни съперници, та поне да не пропуснем нищо качествено.

А нямащият нищо общо с футбола "деятел" Сашо Томов, повтарящ изпълненията, най-вече пред медийте, на нарицателния Тодор Батков, е най-добре да се "скрие" и слезне на земята. Защото футболът и отборът само губят от подобни неща. Мачове като този ни връщат там, където ни е мястото. Не сме дораснали за повече, май няма и да го сторим скоро.

Отборът преди година в онези мачове с Бешикташ не разполагаше с играчи като Неи и Гарсес, но пък може би беше по-добър и по-заслужаващ като отбор. Сега "звездната" селекция се срина с лекота. В каква ли посока ще продължи тя след претърпяното пълно разочарование от собствената си слабост?..

Тулуза се оказа посредствен и преодолим отбор. Но пък "армейците" не сториха почти нищо, с което да покажат, че са по-напред.
Напред можеха да продължат и Литекс, и Локомотив, но също показаха своята слабост и не си повярваха. Радостната новина за повеждане на първите с 1:0 в Хамбург на ловчанлии донесе викове "Българи, юнаци!" и на Българска армия, но всичко бе за кратко, за да се стигне до отпадане след загуба с 1:3. А Хамбургер също като че нямаха нищо общо с немския колос отпреди 2-3 години. Новата звезда Том ще трябва да "грее" заедно с червения Неи по българските непретенциозни стадиони още 1 година.
"Железничарите" пък постигнаха дори победа като гост на Нант с 2:1, но след като 2 седмици преди това не показаха, че си вярват, и допуснаха цели 3 гола като домакин.

Сбогом, и до другото лято! How easy it is to fall...

01 октомври, 2007

New Techy's links at the end of September

.. или, всъщност, вече дори в началото на октомври ;) изключвайки биологичния ми часовник и давайки предимство на календарния

Покрай последните бюлетини на SitePoint, а и последния News Wire най-вече, ми попаднаха нови интересни по-techy статии и ме изкушава да ги споделя и тук ;) Та.. по ред на номерата (разбира се, изкуствено наложената им от мен подредба):
  • "Mozilla tries Firefox recipe with Thunderbird" - интересна статия за мейл-клиента на Mozilla - Thunderbird - развитието му, мястото му на пазара в конкуренция с продуктите на Microsoft, бъдещето пред него.. От типа "увлекателно четиво" дето им викаха на времето ;)
  • "Google Presentations Released" - за най-новата придобивка в Google Office - Google Presentations - еквивалентът на PowerPoint. Поглед към функционалностите му, pros & cons спрямо наложените вече продукти (с Microsoft-ския PowerPoint на преден план, няма как) и в очакване на бъдещото му развитие.
  • "How to create an unobtrusive print this page link with JavaScript" - за нуждата HTML елементите, които имат нужда от JavaScript, за да работят, да бъдат създавани самите те чрез JavaScript - в пример, подкрепен с код, за Print this page линковете. За мен - полезно; другите - ще си кажат ;)
  • "CSS 3: A Giant Serving Of FAIL" - нещо като анализ на липсите в CSS 3 спецификацията с интересна последваща дискусия върху нея (за дискусията - признавам си, лично само зачетох началото й, за повече моментът не ми даде ;) ).