19 октомври, 2007

.. to be continued?

Мислех си в онзи момент в началото на седмицата да подредя разни факти за блога, разни числа, проценти - измерващите величини, съпътстващи тази година. Разни любопитни неща, интересни моменти, за посетителите и тяхната следа..
Сега не съм сигурен вече, някак си не ми идва.. Прекалено здраво притиснат от прегръдката на меланхолията, задушен, оставен без дъх.. Гадно усещане, гадно състояние. Искам да го отхвърля от мен, да отворя отново очи.. Да се усмихна по начина, по който го искаш.. :) Не просто зародиша вътре, а и лицето, очите, които показват най-пълно. A real one.. Всяка малка усмивка, написана с тези 2 прости символа, е искрена. Но когато не успява да се издигне, да се отрази, да стопли.. знам, че не е същото..

Към любопитните факти може би ще се върна някой друг момент в скоро време, след някой и друг ден.. Сега просто няма да се получи. Въпрос на момент, въпрос на усещания.. Някой път, когато видя пак смисъла в тях. А дотогава просто продължавам напред..

9 коментара:

Искрена каза...

Най-истинските неща стават в моментите, когато идват от сърцето ни и ги искаме, а не-когато са по задължение. Затова просто го отложи до момента, когато ще правиш всичко това с удоволствие и усмивка(ама истинска, не електронна!), а не като нещо, което трябва да се свърши. Това е съветът ми, макар, че едва ли се нуждаеш от такъв. Просто си позволих да направя коментар.

Totto каза...

Или ще дочакам такъв момент, или той просто няма да дойде.. Но не е от значение, не е нужен. Когато и да се прояви вдъхновението, важното е да намери в онзи момент къде да се реализира, какво да роди.. :)
Цифрите не са важни, статистиката няма никакво значение.. Тези, които срещате думите ми тук, всеки знае своето място, щом се връща. Другите.. другите са просто други - тези, чийто усмивки знам, че мога да срещна тук :)

Колкото до усмивката.. появи ли се тук, тя не остава само в този си електронен вид. Нещо я подтикнало, нещо я е родило.. Усмивката ражда усмивка :) Но отнякъде тръгва тази верига, някой е потърсил усмивката и там, където тя е липсвала, където нещо й е пречело да се прояви. За да я сътвори, даде начало..

Dara каза...

How much does a smile cost... Мисля, че и преди съм те питала за това. Знам, че когато се усмихваш електронно, не го правиш просто така. Затова смятам, че просто трябва да се научиш да ти личи, когато от вътре ти е усмихнато. И да не позволяваш други емоции да го подтискат. Нали?

Totto каза...

Най-малкото трябва да се боря да го постигна, поне по отношение на усмивката.. Но сред емоциите има някои особено силни, които печелят битката засега.. Май и винаги са я печелели спрямо мен. Един стремеж, една борба.. или просто една от многото.
Но ти обещах и онзи път, обещах и на себе си - ще боря тези отрицателни емоции, които скриват усмивката! И знам, че имам подкрепа за това.. :)

How much does a smile cost.. Дали аз не попитах теб първо или ти първо мен? :) Но от значение е само това, че и двамата знаем отговора..

Totto каза...

Знаеш ли, понякога се страхувам за начина на възприемане на тази усмивка с двата символа, "електронната".. Страхувам се, че може да остане неразбрана, да не бъде взета на сериозно.. от това, че толкова изразено намира място в думите ми. Но тя сама изниква, поведена от вътрешното усещане. Изниква както го прави и усмивката на лицето ти, когато то не е помрачено от някоя болка или объркване..
Тя си остава истинска.. Всяка малка усмивка, събрана от 2 символа, която ти се усмихва, за да изрази миг на топлина.. за да ти го подари

Dara каза...

Знам, че е истинска Тото :) Зашото предизвиква усмихване отсреща. Но не е толкова ценна колкото тази на живо. По-интересното е какво те спира да се усмихваш? Защото когато се усмихваш си съвсем различен. Наистина.

Totto каза...

Какво ме спира..
Знаеш онези моменти, в които усещаш как нещо те стяга отвътре, как те захапва здраво със зъби, разкъсва.. Когато се чувстваш слаба, податлива, объркана.. от себе си или от някой друг. Но в такива моменти е много трудно да назовеш причината, да я събереш в едно. Или поне на мен ми е трудно..

Сигурно щях да намеся умората, но съм доказвал и на себе си, и на теб, че тя реално не ми пречи да се усмихвам. Не и когато наистина имам повод за това :)

Момент на объркване, мисли, усещания.. напрегнатост. захапка отвътре.. - успеят ли да се доберат до мен и ме довеждат то това състояние, до тази борба с тъга, вместо до усмивка..

Искрена каза...

Има и един друг вид усмивка според мене, различна от реалната(физическата) и електронната- това е усмивката, която идва от душата. Едно такова топло чувство, което се появява дори, когато прочетеш един ред, когато видиш нещо красиво или нещо, което да те накара да забравиш лошото, един малък жест, който да те облее с топлина отвътре...Тогава пак има усмивка и тя е не по-малко истинска от другите два вида. Понякога боли и ти е тъжно, но нея пак я има. При мене напоследък физическата липсва, електронната е по навик, но другата... за шастие нея не съм изгубила още. Благодарение на приятелите и на едно мъничко човече, което често предизвиква дори физическата усмивка...
Дали успях да го обясня разбираемо?!?...

Totto каза...

Но защо да е различна от другите две?.. :)
Тя е частица от тях, тя е душата им.. Тя е тях.

В много случаи дали електронната, дали физическата усмивка идва прекалено леко, и без да го е имало това сърце на усмивката, но.. Истински са, когато тя е основата. Вярвам, нея споменахме и аз, и dara..