22 януари, 2008

Падащи капки..

Капка вода, капка живот. Носи я въздухът, лека, ефирна.. Лети напред и после пада. Разбива се в сухата земя и се разпада. Потъва в земята.. и вече не е капка..
Остави там някъде своята следа..

Капка след капка, една по една.. Земята поглъща.

21 януари, 2008

Inspiring Music - oliv928

Не са много нещата, които могат да се открият в мрежата за oliv928 - стоящ зад този ник изпълнител и продуцент на електронна музика от Лион, Франция. Попаднах на музиката му случайно в Jamendo, вероятно привлечен от образа от вдъхновяващата обложка - величествени зъбери и върхове, покрити от сняг и плуващи в слънчеви лъчи - сняг..
- стъпка #1: заслушване..
- стъпка #2: завъртане отново и отново на единственият наличен албум - "snow (the first songs)" от началото на 2006-та
- стъпка #3: изтегляне на целия албум (разпространява се под CC лиценз, позволяващ това - както и всичко, което може да се открие в Jamendo) и завъртане вече през избрания audio player
- стъпка #4: заравяне през Google за повече инфо..

А последното не даде много резултат:

- Профил с още малко музика и кратки отговори на няколко кратки въпроса в SoundClick.com - от които се разбира, че:
-- oliv928 всъщност идва от мейла му, оттам и е останало като ник (май името му пък е Olivier, което обяснява част от съкращението)
-- от дълго време не изпълнява на живо (пред публика) - за последно преди 15 години, когато е участвал в група
-- (май) няма договор с лейбъл - оттам и този начин на разпространение на музиката - през сайтове като Jamendo, SoundClick, форуми, от които също може да се изтегли "snow"
-- като музика харесва "new wave, electronic, pop, rock, classical and jazz also"
-- свири на различни инструменти, към които се включват дори електрическа китара, пиано, барабани..
-- favourite spot: Тулуза

- профил в Last.fm
- няколко форума с възможност за теглене от тях на същия албум
- един празен блог на името му - oliv928 - в Blogger
- още един празен блог с имената на "snow (the first songs)" и Jamendo, пак на същата платформа

Olivier или oliv928 си остава загадка.. Но музиката му - въртяща се около електронните звуци, но с вмъкващи се барабани, перкусии, пиано, дори мъничко китара - определено заслужава внимание.

Един особено приятен среднощен фон.. А вероятно и не само.

- oliv928 - "snow (the first songs)" в Jamendo
- oliv928 в Soundclick.com

20 януари, 2008

Gegen die Wand

Болезнено истинско, искрено..

Не търся думи, за да описвам. Въпреки, че ми е първа среща едва. Един от онези филми, за които в даден момент си казваш, че задължително трябва да ги гледаш, но после минава време и време.. Подсещаш се, но нямаш възможност, но идеята остава.

До тези дни, когато един пост в блогосферата пак ме подсети и накара да открия още на момента филма. За да го гледам сега..

Със сигурност мога да кажа, че оценките, които поемаше от всички посоки през цялото това време след излизането си досега, са основателни. Филмът на Fatih Akim наистина е силен..

Birol Unel, Sibel Kekilli.. - по своему завладяващи..

"Gegen die Wand" (2004)



С малко любопитни факти.

19 януари, 2008

Мъгла.. (отново, истинска)

Мъглата успя да се вмъкне тук съвсем наскоро. Впила се под кожата ми в онзи момент, потънала в съзнанието ми и обгърнала ме.. Водещото тогава беше усещането за нея..

Тази вечер отново се срещнахме. Физически. Докосване..

Една бяла стена, появила се от нищото. Една плътна завеса - от тази, при която протягайки ръка напред, пръстите ти ще се загубят в нея. Ще ги загубиш от поглед.

Мъгла, истинска...

Неочаквана среща. Като магия, в кълбото на която си пристъпил, а там знаеш, че има само една посока - напред. Към нищото, плътно бялото, празнотата и пълнежът..

Таксито пристъпва бавно в нея, несигурно някак.. Има и други попаднали в този момент там - всички като че опипват пътя пред себе си, преди да се осмелят да пристъпят по него.. Едно несигурно провлачване напред..

Ориентираш се само по беглите свелини на оказалият се за миг по-навътре. А на метър, може би дори само половин, за очите ти няма нищо.. Само плътна бяла завеса.. Не виждаш бордюрите - въпреки че знаеш, че трябва да са някъде там, досами теб. Не виждаш преградите, тротоарите.. нищо..

"Тук някъде на сфетофара вдясно". Тук трябваше да има сфетофар! Но го няма сега.. Знаеш, че е там, но просто не го виждаш. Страх?

Може би..

Сфетофарът най-сетне показа безпомощното си червено, току пред колата. Вдясно и нагоре. И изведнъж всичко остава зад нас.. Магическата завеса изчезва, също както се появи - внезапно и неочаквано. Магически..

Мъгла

13 януари, 2008

The Future of the Web: What to Expect in 2008

Времето се движи по един различен начин напоследък. Технологиите не са това, което бяха, мрежата (Интернет) пък още по-малко. Година след година крачките стават все по-големи. И притеглят живота ни към себе си, ангажират нас самите все повече. Разбира се, не всеки е въвлечен с еднаква сила. Или поне не в избран отрязък от време, или пък в даден момент. Но посоката изглежда една, поне погледната от позицията, в която съм в момента. We're in.

2005-та, 2006-та.. Темповете през 2007-ма надминаха всичко дотук. Какво тогава да очакваме от 2008-ма?

Може би след една година направената крачка ще е още по-голяма. Реално, можем само да предполагаме сега. Но стъпвайки на база оставеното зад гърба ни, крачката изглежда напълно реална.

Само трябва да се надяваме, че технологичната заетост и развитие няма да отнемат истински човешкото в нас - силните усещания, споделеността, емоциите.. Задръж ги в шепи, топли ги и те ще продължат да пулсират, да бъдат все толкова живи. Ще правят теб това, което си и сега, дори нещо много по-истинско и силно.

Всъщност поводът да тръгна да пиша това беше една статия - "The Future of the Web: What to Expect in 2008" на Brian Suda - разработчик, дизайнер, IT мениджър - човек, за когото технологиите и Интернет са водеща част от живота явно.

Сигурно поредната и не последната от серията подобни статии, никнещи насам и натам в първите дни на въпросната 2008-ма. Но пък определено интересна според мен. Малко geeky, вероятно не за всеки вкус, но няма и как да се получи. Самият Brian определя разгледаните идеи като намиращи място в ръцете на т.нар "alpha-geeks" в момента, но пък очаквани да навлезат в живота на обикновения човек съвсем скоро. 9 разгледани елемента от това очаквано ежедневие и мястото на мрежата в него, но може би част от едно цяло.

За достигането на платото от социалният бум Facebook, настъпващата отвореност и преносимост на данните, преминаването на схемата на работа на уеб услугите и обмена на информация от PULL към PUSH, клетъчните мрежи и откриването им за Интернет, съхранението на данни "in the cloud" и все по-големите му позиции, разпространението на 2D баркодовете, географски определеното търсене на данни, и още.

-----

Горното заприлича на някакво ревю, особено с това въведение. Another moment of strange inspiration.

А всъщност идеята беше просто да съхраня линка към тази статия, без да го загубя из добилите сложна и непреодолима структура bookmarks.

Another moment of strange inspiration - за който се извинявам основно на себе си.

The Future of the Web: What to Expect in 2008

Job Spam - Jan.2008

Не е от нещата, за които бих писал тук. Странно ми е, че въобще се хващам, но вече съм го сторил - запретнал съм ръкави, сиреч, и упорито натискам клавишите на черната клавиатура.. Пиша думи - черни на бял фон - а после пак ще си бъдат такива.

Преди доста месеци, може би година (да съм честен - в началото на ноември 2006, значи повече от година), обърнах внимание тук на някакъв спрял погледа ми спам - и после дълго време след това разни хора се озоваваха на този пост през разни странни търсения в Google. Не съм имал на идея да имам каквото и да е общо с това :) Спамът беше някаква глупост - може да се види все още тук и тук. Но не това беше идеята сега. Оттогава спрях да обръщам внимание на спама и просто се набирах на функционалния бутон Del - поне по отношение на спама, събиран през Outlook Express и Thunderbird (за уеб-базираните пощи нямаше как).

Преди малко пък открих друго писмо, което бих категоризирал като спам - съвсем изчистено, написано на спретнат български език, на кирилица!, замаскирано като.. нещо като.. "обява за работа":

Международна компания предлага работа на жителите на България.
В момента нашата компания предлага много свободни работни места по цяла България. Вашият месечен доход ще бъде не по-малко от 3800 USD.

Изисквания към работата:

- Никакъв определен трудов опит не е необходим за този бизнес.

- Вашата възраст трябва да бъде не по-малко от 21 години. От мъжки или женски пол.

- Само за жителите на България.

- Нашата работа не изисква никакви инвестиции и никакви допълнителни разходи.

Ако нашето предложение е предизвикало Вашия интерес и Вие бихте искали да получите повече информация, може да се свържете с нас на: xxx@xxx.xx.xx.


WTF?!
Месечен доход за не по-малко от 3800 USD в замяна на:
- никакъв трудов опит - ха, явно не е свързано с някакви умения;
- възраст не от поне 21 години - че на 13 годишните ли ще се предлага това иначе?
- от мъжки или женски пол - извинете се официално на всички непопадащи в изброените!
- само за жители на БГ - получавайки го на българска уеб-базирана поща, шансът си е доста голям
- никакви инвестиции и никакви допълнителни разходи - ха сега, какво ли ще е това, което не изисква умения, нито инвестиции и ти обещават едри за обикновения човек в БГ пари?

Не, благодаря. Не се интересувам. Просто ми е любопитно, колкото всеки друг подобен спам.

11 януари, 2008

Мъгла

Вървя без очертания около себе си, които да ми подсказват пътя. Вървя без посока, която те да определят. Не ми трябват очи, така или иначе нищо не виждам.. Само крака, за да не спирам. И мислите ми да не затихват, за да не ме оставят тук, в снега, в нищото..

Самотни фигури, очертания в бялото се показват сред откроила се мъждукаща светлина. Сиво-жълто кълбо, очертано от някоя случайно тлееща лампа. За да придаде образ на студа..

Показват се и отново изчезват.. Движат се без пътека, но водени от усета си за "напред".

И аз съм един от тях, нищо по-различно - самотна сива фигура, пробиваща нощта.. Докосваща очертанията й с безпомощния си дъх.

Обгърнат и обсебен от мъгла...

07 януари, 2008

Глътка свежест, в стила на Manu

Малко неочаквано, но се появи отнякъде. И дори и бързо да го забравя, все пак роди усмивка.. :)

http://manuchao.net/tvlina/index.php#156 - "Col.legi Els Pins II" (18/12/2007)

Едно видео, любителски запис на изпълнение на Manu Chao в някакво начално училище в Мадрид - хлапетата събрани в нещо като физкултурен салон, насядали плътно по земята едно до друго, а Manu седнал на столче пред тях с китарата в ръце и.. красив, зареждащ звук..

Свършва поредното изпълнение, влизат още групи от деца, водени от учителки.. Manu подема наново, запява позната песен, хлапетата започват да пляскат всички заедно, да подражават на ритъма.. Manu се ентусиазира още повече, атмосферата се нажежава като на истински концерт..

Оттук насетне всичко е в посока нагоре ;)

Хлапетата се вдигат на крака, започват да подскачат, да се въртят - тяхната си реакция на музиката. Всяко намира своята чудата форма на танц, Manu завладява всички. И определено и сам се забавлява..

Последни акорди, ставане на крака - луди писъци и неспирни ръкопляскания.. и испанското "още, още" - Manu сяда за бис, а малките продължават неукротимите си танци.

Всички пеят заедно "Me Gustas Tu". А след това се борят едно друго кое ще успее да се здрависа с невероятният изпълнител, да се докоснат до него, да го прегърнат..

Тук идва репликата на Ю: "и аз искам такъв час по музикаааа".

И аз искам ;)

Manu си го може.

Още веднъж линкът: http://manuchao.net/tvlina/index.php#156 - от списъка вдясно: "Col.legi Els Pins II" (18/12/2007)

P.S. Мерси на Сашо Колев, чийто блог ме насочи към това страхотно видео!