Нещо като борба, в която в един момент се предаваш и се оставяш на течението. Дали от умора от разговорите във формата, която винаги си търсил, или просто нужда да разговаряш с някой, който ще се носи на твоите вълни, като самия тебе си. Блогът отдавна вече не е нещо ново, той е просто още едно поле, лично пространство, което в същото време е и публично. Като витрина, от вътрешната страна на която си ти, седиш и раазмишляваш, разхождаш се, ядеш, съществуваш, а от външната страна на витрината е улицата, и по нея се разхождат разни странни създания - непознатите. Докато оттам не започнат да минават и твоите познати, просто за да те видят и да ти кажат здравей, да погледнат натам, където е погледът ти, да усетят ритъма на твоите вълни поне за мъничко. Като проектите за стъклена къща, обитавана от доброволци, в която всичко да се вижда отвън, едно забавление за другите, животът такъв, какъвто е. Експеримент. Или просто зрелище. И все пак ни се ще да вярваме, че блогът си остава наше лично пространство. Видимо за хората отвън, но все пак място, в което сме в безопасност..
Не знам къде се намесва тук кръговратът. Но той винаги съществува. И като такъв няма как да бъде усетен от нас. Защото сме част от него. LifeCircle
Няма коментари:
Публикуване на коментар