Auditorium - It's about the process of discovery and play

It's all about the process of discovery and play.. Да композираш. И да откриваш.
Auditorium е една пътека от пъзели от музика и светлина. Загадка, игра, композиция. Водена от теб.
Особен проект. Гениален. Красив.

There are no right or wrong answers. There are many ways to solve every puzzle.

Имате два варианта да се впуснете в играта:
- Първият е директно - включвате и започвате да откривате.. Искрено се радвате като изпълните пространството с търсения звук.
- Вторият е все пак да се запознаете преди това с особеностите и целите на играта в секцията "Learn More" на страница. Или първо да се впуснете да откривате, а после да се върнете и да разберете какво сте открили.. Но и вторият вариант не намалява ни най-малко удоволствието от играта.

P.S. Създатели на играта са Dain Saint и William Stallwood (Cipher Prime); първият е и композитор на саундтрака. Според бележките на сайта, целият саундтрак ще бъде наличен за download след като пълната версия на Auditorium бъде завършена.

P.P.S. В момента играта стига до 4-то ниво - след началното (I), Winter (II) и Spring (III) има едно примерно от 4-то ниво - в което се включва и заекът.

P.P.P.S. Мисля повече да не подсказвам, че ще убия и останалото удоволствие.

P.P.P.P.S. Все пак повече инфо може да бъде открито в блога на Cipher Prime и по-конкретно тук ("Improving Auditorium").

И все пак по-интересното:
- добавяне на т.нар. "Accept Solution" механизъм, който ще позволи на играчите да се порадват на творението си преди да преминат на следващото ниво
- добавяне на редактор на нива и споделяне и ранкиране на community-generated content (може би на създадените от потребителите нива)
- (вероятно) възможност потребителят сам да добави музика
- iPhone версия
- (вече споменатият) албум с пълния саундтрак
- (вероятно още много идеи тепърва предстоят да се развият)

Future Shorts - Winter Protons (декември 2008)

Минаха няколко дни и сигурно щях да го оставя да се изплъзне, ако нова порция познати от последната прожекция на Future Shorts Bulgaria филмчета, не ме беше върнала назад. Зимна и коледна, но в никакъв случай не отегчителна:



От филмчетата от декемврийската селекция в YouTube канала на Future Shorts си разпонах дотук четири:

- откриващото "Immerse", което така поставено най- в началото остави усещането, че не успяваш да уловиш какво се случва

Director: Anton Groves
2'00 / Romania / 2008 / Super16mm
Inner space...

- "The Bloody Olive" - няма филм с такива обрати на сюжета и изненади

Dir. Vincent Bal / Belgium / 1996
The classic Christmas short film noir with inevitable twists and turns. Mylene and Werner are going to make their flat up for Christmas. Then Sam comes with a bottle of Veuve Cliquot. Sam tells Werner that he knows Werner has stolen money at work. Werner murders Sam. Soon afterwards, Sam is alive again and it looks as if somebody else would have to die. Who's fooling who? Winner of the Grand Prix at Clermont-Ferrand International Short Film Festival.

- "Untitled No.2" - макар и без име, филмчето за японските войници си струва

Dir. Geoffey Howell / UK / 2006
Japans military force has been forbidden to train for war since the end of World War 2. They keep busy with much more creative activities.

- "Maestro" - просто не ми остави друга възможност освен да го споделя

Dir. Geza M. Toth / Hungary / 2005
The master prepares for one of his many vital performances.

Ако някой попадне на друго от филмчетата от зимната селекция, ще се радвам да обади. И ще се видим пак през януари.

The Big Picture: The year 2008 in photographs

Фото: Reuters / Carlos Gutierrez

The Big Picture определено е от онези онлайн проекти през годината, които хващат око (от един момент натам много убедително и моите две). Стартирал като нещо като фото блог на The Boston Globe и в частност уеб сайта му boston.com от Alan Taylor, уеб разработчик към медиата, The Big Picture събира в 3 порции всяка седмица (по една за понеделник, сряда и петък) изключителни серии от качествени фотографии на професионални фотографи от Associated Press, Reuters, Getty images и public domain източници, като NASA, около актуалните събития по цял свят.

Като подобаващ завършек на годината идват и трите изключителни серии "The year 2008 in photographs" - част 1, част 2 и част 3 - с общо 120 фотографии. Препоръчвам на всички.

It's snowing..

It's snowing.. Вали на бели парацали, и този път сигурно ще натрупа.. Едно притихнало такова, леко посмрачено вече, бяла мрежа на сивия фон. Седя и от време на време погледът ми се отклонява към него. Сивият фон са фасадите на сградите отсреща. Би могла да бъде и фасадата на моята, но ако седях в стая отсреща и се взирах също така в бяло-сивото.

Отново свръщам поглед и продължавам да чета - до новото "посягане" една идея встрани.

It's snowing.. Прекъсва го само появата на някой коледен поздрав в skype. Кратък, бързо затварящ вратата след себе си. Весела Коледа! Много хора празнуват. И се радват на богата трапеза.. И са готови да преяждат вкусно. И са готови да приемат хубави пожелания и да отвръщат с такива. Някой може би пише сега позабравени коледни картички. Друг споделя в twitter какви подаръци е получил. Трети се смее с премежен поглед. Четвърти просто си мисли за коледната топлина.. при докосването на любимия човек.

А аз седя тук в стаята, добавям думи и се взирам в сиво-бялото отвъд прозореца..

След малко ще се стъмни. До довечера ще понатрупа леко.. Някой ще се смее на наивен коледен филм, ще отпива глътка вино и ще се радва отново на коледната трапеза..

А аз ще си чета. Мога да изгледам някое късометражно филмче; мога да си пусна малко от все още чакащия ме концерт на Roisin Murphy; мога да се поровя и за някой друг филм.. И пак ще вали - сиво-бяло, но вече на черен фон. И пак ще гърми (пиратки или каквото там гърми все още по Коледа).

It's snowing...

Нещо ново и живо от Roisin

Колко време ще изкара там нямам представа.. Roisin просто казва, че няма да е много. А то е: пълен двучасов live в качествен видео запис от скорошно шоу на Roisin Murphy в Брюксел (23 ноември).

This show is a wild experiment - I wanted to push myself AND the audience to the limits. This filming is a one off with 6 camera's - a purely live edit. My intention is to offer YOU the chance to edit yourself. In the meantime, enjoy the rough edit while you can - it won't be here for long. Big love Roisin

Дано издържи до уикенда, ще ми е интересно да насоча малко повече внимание..

Shared in Reader

На блога му е отредено да чака специални вдъхновения - моменти, случки, образи и мисли, които да доведат до споделяне на думи, снимки, видеа.. Сравнително рядко пиша тук, дори доста рядко. Насочил почти постоянен поглед към безкрайните източници, намиращи пристан в Reader-а, воден от ритъма на ежедневието, информацията, посоките.. Доста по-често споделям по нещо оттам - не с думи, не с мои поне, само с клик - върху надписа "Share" - и още една история се насочва към нов изходящ поток.. Безкрайни реки от информация се пресичат и намират нови пътища, нови корита..

Затова реших да добавя едно ново каре тук - моето си "Shared in Google Reader" - някакъв израз на какво случвам там. Или какво споделям там.

FutureShorts - статус ноември 2008

Снощи се откъснах в посока новата прожекция от месец пореден на FutureShorts случките, откакто ни радват и тук в България. Залата в Дома на киното за пореден път пък се понапълни с интересни образи с много вълнение в очите във възрастови рамки нещо от рода на 15-30 - което няма как да не е радващо (беше с идея за запълването, но всъщност и другото радва не по-малко).



И покрай коментари в блога на Ненчев по същата тази връзка, се върнах към YouTube канала на късометражките, за да проверя какво се случва там - радостното е, че от няма и двете страници видеа, на които попаднах при предното си посещение отпреди месеци, сега ме посрещнаха тъкмо 127 видеа в 7 страници. А сред тях се показаха прясно познати заглавия от вчерашната компилация:

- "Palindrome"
- "The Bicycle Messengers"
- "Compassion"
- "Occupations"
- "This Is Me"

както и много познати от предишните месеци заглавия..
Със сигурност чудесно кътче за приятно откъсване се е получило там.

P.S. Един специален поздрав с усмивки от старите ленти - "Peter & Ben" - такава искрена радост достави гледането му, май в априлската или майската БГ прожекция..

Roisin Murphy's live @ Sofia - малко видеа

Приятна изненада - фенската страница с потребителски видеа на Roisin Murphy във Facebook вече се радва на серия от 9 видеа от концерта й в София през седмицата. Изпълненията й носят страшен заряд.. Определено си е било изживяване.

Благодарности на Станислав Георгиев, качил въпросните видеа. Налична е и галерия от снимки от случката, качени също от него, но вече достъпна само за регистрирани facebook потребители.





- Roisin Murphy's official site
- Roisin Murphy YouTube channel
- Roisin Murphy @ YouTube
- Roisin Murphy's facebook fans videos (incliding live @ Sofia, 06.11.2008)

Есен, есен..

Градът така и я скрива - тази есен, която ни гали с шарените си топли краски.. Забързани в ритъма тук, не я усещаме. Няма да усетим кога е дошла и кога ще отмине.. Добре, че ги има малките откъсвания, които да ни напомнят.

Девин..

Девин привлича.. като място, на което стъпил веднъж, си сигурен, че ще се върнеш отново - за да успееш да се докоснеш този път много повече до красотата му и духа на планината. Невъзможно откъснат от света - с непрекъснато лъкатушещи завои на непонятно тесния път, безкрайно пътуване.. Скътано в сърцето на Родопите градче, разположило своите къщи накацали една върху друга по хълмовете. И посрещащо със слънце..

Девин се усмихва. И дори страшно многото обхождащи пътищата камиони на завода за минерална вода не успяват да я скрият. Топъл, отпуснат.. Заобиколен от живи гори, в съседство с невероятно красивият и безкраен докато го следваш язовир Антонивановци.

Дишаш.. и се удивляваш на красотата на природата наоколо. Тук е планината; тук са Родопите.

Още едно забито в планинската земя флагче, казващо, че ще се върна.

Tiesto

Доволно изтощен..
Tiesto е голям. Несравнимо.

Tiesto from JulieRamirez on Vimeo.

Сбогом и благодарим за музиката.. R.I.P. Richard Wright!

Тъжно е.. Преплита се с капките есенен дъжд навън. Някак неизбежно, край в една борба..
В тези часове всички пишат за загубата на един голям музикант - Richard Wright, основал през далечната 1965 г. заедно с Roger Waters и Nick Mason легендарната група Pink Floyd.

В тези часове на страницата на големия пианист в Wikipedia след "Born" се е появило и "Died".. с днешна дата.

В тези часове на официалната страница на Pink Floyd ни посреща негова снимка и тъжни думи:

The family of Richard Wright, founder member of Pink Floyd, announce with great sadness that Richard died today after a short struggle with cancer.
The family have asked that their privacy is respected at this difficult time.

Сбогом и благодарим за музиката, Ричард!
Почивай в мир!...

Спомени за лятото..

Есенна прегръдка - мокра, студена, присвиваща.. Далече от онова лятно отпускане и спокойните разходки. Стъпки напред към по-студено, по-мокро и по-дебело облечено.. с навъсен поглед, криещи се от дъжда очи, свели взор надолу, в земята.. между разбитите тротоарни плочки, къпещи с кална вода - едно неправилно стъпване и процеждаш тежки думи през зъби..

Есен.. - по-забързана, по-навъсена, по-.. - всеки намира какво да допълни за себе си - в спомените за топлото лято и носещите емоции..

Но и есента води със себе си оптимисти.. Може би просто тази рязка промяна сега ни товари по този кален начин.
Срещнах споменаване за тъга - заради оставеното зад нас лято. Но срещнах и подкрепена с усмивка мисъл за чара на онзи момент, когато се вмъкваш някъде на топло и изведнъж осовобождаваш товара от себе си, открехваш врата за малко отпускане.
И есента води със себе си оптимисти.. и е чудесно, че ги има. Трябва да бъдем - дори и свели взор - пак там между шляпащите в есенна кал плочки, които всеки момент ще покажат тежък нрав и ще ни окъпят в студена кална баня.

Докосването до топлината есенно време е много по-осезаемо и по-зареждащо.. нали?

Future of the web - в търсене на идеи

Технологиите днес, технологиите утре.. Идеи, взаимствани от поредица успешни проекти от последната година-две. Интернет.. на една крачка от днес, крачка напред - утре.
Впечатляващо развитие!

От Mozilla Labs, секцията за изследвания и развитие на Mozilla Foundations, провокират всички да се включат с идеи, mockup-и и прототипи - в дискусии за бъдещето на глобалната мрежа - какво ще представлява тя утре? Всички, които носят идеите със себе си - без да е нужно да са уеб разработчици или дизайнери.

И първите потърсени отговори:

- проектът "Aurora" на Jesse James Garrett от Adaptive Path (video @ vimeo)

- "Bookmarking and History Concept Video" на дизайнерката Wei Zhou (video @ vimeo)

- "Firefox Mobile Concept Video" на Aza Raskin от Mozilla Labs (video @ vimeo)

Извор на идеи..

А просто липсва.. в отломки изгоряло

Особено е, и особено шокиращо, когато откриеш, че нещо, с което просто си свикнал да бъде на мястото си, в един момент го няма..

Пак се докоснах до това усещане днес - покрай вечерната разхода, върнала ме по някое време към Борисовата и насочила ме за разхлаждаща бира. Там малко по-нагоре от Орлов мост, след чешмите имаше (и още има) една детска площадка; а от едната й страна павилиончета - за бира, безалкохолни, разни дреболии за хапване.. Т.е. трябваше да бъдат там - но не би. Прекалено сраснали се с мястото, станали с годините неизменна част от парка - а сега там заварих отломки.. разхвърляни парчета изгоряло и хора, търсещи да измъкнат нещо оцеляло сред тях. И една стърчаща стена..

Деца играеха наоколо както винаги, родители си седяха по пейките наоколо и пушеха или си приказваха.. Сякаш всичко си беше както преди - ако не бяха отломките и следите от изгоряло.. Следи като от взрив.
А там няколко метра пред остатъците от павилионите седеше един чичо на едно столче, с масичка пред себе си със сложени на нея някакви храни, безалкохолни, бири.. Не посмях да си взема оттам, да питам дори дали случайно не са запазени студени. Някак жално и отчаяно седеше.. А аз поемах от шока си.

По подобен начин се бях почувствал преди няколко месеца, може би есента - когато една обикновена сутрин, поемайки за работа открих на мястото на фризьорския салон, пред който почти всеки път си чаках автобуса - с възможност да хвана бусове и в двете посоки, между двете спирки - една изгоряла дупка.. пак така като от взрив. Празно. Черно. Отломки.. И жални хора, оглеждащи почти липсващите остатъци.. Вцепених се.

Толкова достъпна, а в същото време толкова ефектна се оказва.. Стои въпросът доколко би била предизвикателство тогава. Но като че е по-добре просто да се оставим на невероятното отпускане и усмивки, които носи.. Леко..
So simple and so perfect! Beautiful..

P.S. Макро-фотографията





/More on Flickr/

Откъсващ заряд - и дихание на планински въздух, с фотоапарат в ръка

Много приятно откъсване - за ден-два към Карлуково, с компанията от фото-курса. Един уикенд извън София.. Планински въздух, слънце, дъжд, жълти поля и синьо-бяло небе, величествени скали.. Едно почти опустяло село, в което обаче успяхме да вкараме приятни емоции; да се забавляваме с фотоапарати в ръце, да се надъхваме едни други, да снимаме и позираме. Един неудържим фото-ентусиазъм. И беше хубаво.










Малко качени снимки във Flickr, малко повече към профила във Facebook ([1] и [2]), малко в един стар профил bgphoto.net.. Но най-много в главата ми..

Макро открития на прощаване

Въпреки дългото време, в което старият Powershot се въртя в ръцете ми (губи ми се точно колко, но са поне 2 години), така и до последно си имаше още не малко неща, които не познавах в него. Дори и съвсем тривиални такива - като ползването на определени режими и настройки. Дори и още по- съвсем тривиални такива като macro режимът - един различен и вдъхновяващ поглед към света.. Поглед от малкия заобикалящ ни свят.

Някак между другото при една кратка разходка преди 2-3 дни реших да проверя какво е, което ми убягва там; защо така и не си говорим на "ти" все още. И се изненадах - от лекотата, с която онзи различен поглед се показва пред мен.

Вероятно последните по-вдъхновени докосвания до малкото джобно canon-че ми се усмихнаха по един свой си начин..









А защо "на прощаване"?
Защото вече си имам нов приятел.. И си обещаваме да сме наистина добри приятели :)

The Girls of Summer

All around..
Излез, разходи се.
Красивото зарежда...

360 градуса България - втори поглед

Върнах се.. в опит да хвана последните мигове, в които образите щяха да бъдат там, на моста. Да продължа приключението - през очите и полета на Александър Иванов - фотографът, споделил ни това..
Оставих пътя наполовина при първия си досег.. за да извървя и втората половина сега. Направих и някои кадри, оставих си спомени - въпреки отслабващата светлина в минутите на вечерта и отраженията на лампите - все пак не качеството беше толкова важно в случая - колкото просто да си оставя спомени..








and more..

/кадрите, показващи части от фотографиите на Александър Иванов, са заснети върху паната им на изложбата - а светлите петна върху тях са отражения на лампите на самите пана/

360 градуса България - един красив полет

Летиш.. отпуснато, приказен свят. Картини, картини - поля, гори, небе, земя.. Носен от въздуха, летиш като птица - леко и волно, в безкрая.. А пред очите ти нови шарки, цветни карета - зелено, червено, жълто, синьо.. Вълшебни светове - там всичко е по-истинско, по-спокойно, по-дълбоко.. и обикновено. Красиво.
Това е България - през един друг поглед - поглед на птица в своя величествен полет.

Помниш ли вълшебния свят на Ян-Артрус Бертран? Намерил своя временен пристан пак там, на същото място миналата есен. Сега стъпките му следва нещо не по-малко приказно.

"360° България" напуска Моста на влюбените край НДК само след 2 дни - за да продължи своето пътешествие из Бургас (26 юни - 23 юли), Варна (31 юли - 28 август) и Пловдив (05 септември - 03 октомври); за да зарадва още човешки съзнания, да сподели - невероятните образи, които Александър Иванов, в своя полет на парапланер и мотоделтапланер е запаметил за всички ни - в продължение на 8 години.

Pipe.bg - Second Life

Мина малко повече от половин година всъщност.. но.. нали си беше обещание :)

За мен си е стабилна глътка свежест - новият облик - с дрехата и джаджите по страниците - а и най-вече събудената нова вълна ентусиасти (покрай "наши хора" и малко приятели, но защо пък не и нови, които ще привлечем на наша страна) - е, и добрите стари приятели, постепенно отстъпили с времето, но, видяло се, готови да се върнат на "фронта"
.
Дърпаме завесата и.. представяме попроменения Pipe.bg - тадъм! :)

Цялата тази промяна днес ме усмихна, искрено. Всъщност, истината е, че ме усмихна още снощи, когато резултатите добиха по-завършен вид - за да повярваме, че е имало за какво..
Не е лесно да оцелее такова нещо, една от много social bookmarking мрежи в страна, където за повечето хора стои прекалено екзотично и ненужно, безмислено. А Pipe си беше и не малко отричан и отписван с времето.. В началото го слагаха в 4-ката, която ще оцелее сред 30-тината и повече подобни експерименти, но пък много скоро започнаха един по един да го вадят оттам - нашите приятели блогърите от БГ блогосферата.

Но пък е готино да видиш как борбата дава в един момент резултат - и то след като почти всички вече са загубили вярата си в нея.

Очакват ни и изненади ;)

>> Pipe.bg - Second Life.. Join us! :)

Аксесоар

София, вечер.. върви момиче - приятно красиво; години - 17-18 на вид; с момче под ръка.

и биберон в уста..
Аксесоар?

Future Shorts: The Beat of the Drum

Голямо и усмихнато благодаря! :) За чудесната подборка късометражни филмчета - емоцията, отпускане, смеха, замислянето..
И винаги приятната публика, събираща се около тези фестивали.


Future Shorts Festival - "The Beat of the Drum":

- "Барабанистът" / "O som e o resto" (Brasil) /на линка е само трейлър, цялото филмче е 21 минути/
- "Измислена любовна песен" / "Made Up Love Song" (UK)
- "Срещата за обяд" / "The Lunch Date" (USA)
- "Идентичности" (BG, заснето в Париж) - невероятно..
- "Юи" / "Yi" (China)
- "Подарък" (BG)
- "Изненада" / "Surprise" (UK)
- "Ранна пролет" (BG)
- "Сянка на съмнение" / "Skyggen af tvivl" (Denmark) - /снимки; кадри от филма се вмъкват в едно друго видео тук - внимание към ангелския образ на Rita Angela/
- "Последната ферма" / "Sidasti baerinn" (Iceland) - заслужаващ поклон..; има си и собствен блог
- "Питър и Бен" / "Peter and Ben" (UK) - защо не откривам нищо за това удивително документално филмче?.. почти нищо
/P.S.: поправете ме за реда, със сигурност някои идват размешано, но в момента като че не съм в състояние да сложа ред :)/


За пропусналите, разбира се, ще има отново:
- 20 май, 20:30 - Клуб "Мармалад", Пловдив
- 22 май, 19:30 - Червената къща, София
- 26 май, 19:30 - Червената къща, София

Недостижимите

Преглъщам отново и отново онези образи.. оказали се в някакъв момент недостижими. Но всеки спомен за които засяда като буца в гърлото ми..
Онези вдъхновения, накарали ме да летя - дори просто със силата на въображението си. Да гледам земните картини от високо. Да улавям играта на облачетата със слънцето.. Да усещам топлината на слънчевите лъчи..
Игра...

Запечатани образи, задушаващи спомени.. със силата на една детска мечта.
Картини...

Усещане на една ръка разстояние - но в действителност оказала се нужда от още съвсем мъничко повече - колкото една свита длан.
Протегнати пръсти...

Тежко преглъщане, примигващи очи. И нови крачка след крачка напред.

А образите вървят заедно с мен - не ме оставят да ги забравя.
И съзерцаваме общата шир.. И следваме своята обща посока.. С мисъл отново да пресечем пътеки. Отново да хванем ръце..
Една кратка топлеща усмивка на доверие и дълъг път пред нас...

-----

И всеки върнат поглед назад засяда като буца в гърлото ми...

нощна музика

!title podcast 84 - dubstard "Luxury deep house (live mix)" е от типа музика, на чиито криле се оставяш много бързо и уверено.. Разбираме се добре - и по това време на нощта сега. Или пък може би именно заради него.
Минутите около 1:30-2 - когато нощта вече е погълнала всичко, оставила усещането за вечерта някъде мъничко назад. Спокойствие, тишина - музика, ритъм..

Второто прослушване за днес ми е. Първото ме "хвана" - реших, че мога да си го отбележа като приятно място, към което мога пак да се връщам. Когато имам нужда от същия този тип ритъм и унасяне.
После превключвах едно-друго.. Но не открих. И се върнах отново там.

Музика, на чиито криле се отпускам в късните часове, намерил спокойно място пред компютъра. Отпуснат и преди да потъна в съня.

А е и музика, която може да ме държи и цяла нощ.
Не съм сигурен дали нея търсих снощи покрай партито на eenk. Може би все пак нещо още по-енергично - което да ме вдигне и после да не ме остави - до сутринта, или когато нощта намереше своя край. Намери го някъде към 4 - заглъхване на ритъма, малко разчистване на терена, прибиране на следите или поне основното; и после разходка в приятна умора към вкъщи..
Петъчните вечери трябва да имат друго предназначение. Петъчно-съботните нощи след това също. Някаква търсена форма на отнасящ релакс..

По стечение на обстоятелствата, !title podcast #84 идва също от eenk - thx!

Тук съм..

Хей, тук съм. Не съм те изоставил..
Често си мисля за теб, наблюдавам те - минавайки по другия тротоар. Мисля си тихо.. в умора. Знам, че и ти си мислиш за мен и се питаш кога и защо.. Поглеждам те вечер, погалвам те с ръка в съня ти - внимателно, за да не те събудя. Но съм с теб, и ти го знаеш..

Тук съм.. Понякога искам да ти кажа много неща. Но не намирам думи; не намирам нагласа.. Искам, но ти ги казвам мълчейки. А ти ме разбираш, аз знам.
Понякога дори посягам.. но не посмявам да те докосна. Да нарисувам думите на лицето ти. И да ги превърна в красива усмивка..

Тук съм.. Събирам цял ден. Събирам думи и мисли. Препускам.. Светът се вихри около мен. А аз съм прашинка, носена от вятъра..
Чак вечер поспирам.. късно вечер. Когато ти вече спиш. Тогава си мисля за теб, и ти говоря в мислите си. Но думите излизат без звук - те просто се носят отпуснати.. Ти спиш, но знам, че ме сънуваш.. И в съня си ми се усмихваш.
А аз вървя без посока и тихо те гледам.. И те целувам като морския бриз - така нежно, за да не те събудя. За да не прекъсна съня, в който ти ми се усмихваш.. така мило..

Тук съм.. И те държа за ръка. И се държим, и знаем посока. И вървим.. И няма да спрем..

Хей, тук съм..

На прага на Рая

Странен филм, особен.. Особено преплетени съдби, докосващи се нишки и.. разминаващи се.. Разминаващи се търсещи хора - в момент, когато търсенето им е смисъла, който ги води. И едно намиране би обърнало всичко, би обърнало съдбите им може би..

Всичко се случва някак прекалено обикновено, спокойно, естествено.. На пръв поглед нищо от непрестанния заряд на "Срещу стената" (филмът, след който се заговори за Фатих Акин). И в един момент - край - някак прекалено естествено, прекалено на място..

Ако има пушка на сцената, то тя непременно ще гръмне. Ако е била там, но в един момент вече я няма, то именно липсата й ще се окаже решаваща..

Неочаквано идва краят на трите отделните епизоди на филма.. Неочаквано идва краят на самия филм.. Дори в първия момент не забелязваш финалните надписи - как изведнъж се оказаха там? Картината не се променя, просто в горния ляв ъгъл на фона на блъскащата се в брега вода се появява посвещение, последвано от други. Светлината в залата не се променя - стои си тъмно, въпросителни.. А се оказва, че са минали два часа; че е вече 11 вечерта.. неделя вечер.

Отиде в морето, за риба, но има вълнение и ще се върне.. Дали?

Два епизода завършват със смърт - но очаквана, от самото начало - дори заглавията им я носят. Някак естествено вмъкнала се, ненарушаваща общия ритъм, усещане. Третият епизод, финалният, не завършва - просто една отворена врата, през която надписите се измъкват. А може би и тя загатва смърт.. но стига толкова този път, нали трябва да има и край.

"Този филм особено ме натъжи.." каза Вели, когато се срещнахме, излизайки от НДК.
Смъртта е тъга..

"Много си отслабнал" каза Рони, когато се срещнахме на излизане от залата - но то е друга тема, отделна нишка :)

Странен филм, особен. Едно особено тихо замисляне оставя след себе си..

Особено беше и изпълнението на "Баба Зула" преди прожекцията - някак странно, неочаквано..
И момичето, което рисуваше на Photoshop песните им през цялото време, а рисунките намираха живот на големия екран отстрани.. И се сменяха една с друга, преливаха се, всяка се раждаше от предната.. (Комшу!, Хитър Петър, Настрадин Ходжа, Комшу..)

"На прага на Рая" / "Auf der anderen Seite" / "Yasamin Kiyisinda" / "The Edge of Heaven" (2007)..

Фатих Акин прави нови крачки по познатата пътека във всеки свой филм. Дали "New York, I Love You" ще я продължи - ще видим тепърва. А междувременно ще направя сам крачка назад към "Музиката на Истанбул".


- страницата на филма "На прага на Рая" на сайта на София Филм Фест 2008
- филмът в IMDB (8.1/10)

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

Една история - твърде истинска и близка.. Една съдба. Едно пътуване (всъщност две - разминаващи се във времето и посоката)..
Един хубав филм, събиращ искрена симпатия към себе си..

Осем години след началото на своя живот филмът "Светът е голям и спасение дебне навсякъде" остави много усмивки в петъчната вечер на София Филм Фест. С образите на Мики Манойлович (Бай Дан - майсторът на таблата; незабравимият герой от филмите на Костурица), Карло Любек (порасналият Алекс), Христо Мутафчиев (Васко) и малият му син (и в живота, и във филма) Благовест (малкият Алекс), Ани Пападопулу (Яна), Людмила Чешмеджиева (Баба Сладка), Стефан Вълдобрев, Зуека.. - преплетени съдби.

Едно начало с раждане и смърт, разделени във времето и пространството - раждането на Алекс в малкото планинско градче и катастрофата по пътищата в Германия, в която той оцелява, но губи родителите си (Васко и Яна) и загубва паметта си. Катастрофа, спряла пътуването им обратно за България след толкова години.
Две пътувания, поставени едно срещу друго като време и посока - бягството от комунистическия режим в родината, в търсене на по-добър живот за младото семейство, и пътешествието на Алекс и дядо му обратно към България години по-късно - пътешествие в търсене на себе си и миналото за вече порасналия Александър.

Истинска, увлекателна история, стъпила върху едноименния роман на Илия Троянов (сам български емигрант), отличен с 4 литературни награди в Германия; под режисурата на Стефан Командарев; копродукция на България, Германия, Словения и Унгария; изиграна от чудесни актьори; съчетана с чудесната музика на Вълдобрев и Ибрияма..
Просто един хубав филм.

"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" / "The World is Big and Salvation Lurks around the Corner" (2007)

- страницата на филма на сайта на София Филм Фест 2008
- представянето в actualno.com
- снимки от представянето на екипа след премиерата /от Явор Ганчев/ - a must see! особено за който е присъствал в залата в петък вечер - (линкът е предоставен в коментарите по-долу тук)

Носталгия по.. детството

Особена е, неподозирана дори.. Промъкнала се тихо във вечерта; върнала образи, картини..

Отпускам юздите на късните вечерни минути, преглеждам, чета, слушам, ровя се.. и срещам думите, табелата, посоката - подсказани от Симион, но явно промъкнали се едновременно в съзнанията на не един (покрай анонимната статия в Дневник, темите във форумите.. и коментарите, и коментарите, и коментарите..)

Образите от онези години са толкова много. Изведнъж откривам, че имам спомени. Имаше си емоции - изливаха се неограничени - просто бяха някак по свободни..

Нямам идея в какъв ред се появяваха, кое кой период следваше.. Сигурно съм в състояние да ги подредя, ако се постарая, но едва ли е нужно. Просто бих споделил..:

- "седенките" по бордюрите в безкрайните вечери на весели разговори
- игрите на "стражари и апаши" (познавахме квартала, улиците дворовете така добре..)
- жмичката
- народната топка насред уличката и в двора на училището
- "ръбче"-то (застанали на отбори на двата бордюра, с топка в ръце, целейки отсрещния - какви бяха правилата?)
- футболът дори върху паветата, с врати върху старите зидове, някои заменени след време от телени мрежи (нямаше светло и тъмно за нас - играехме и под мъждукащата светлина на уличните лампи и луната; разпръсквахме се при появата на "врага" - възрастните, които дори ни пукаха топките, прехвърлили оградите и озовали се в градините им - за да се съберем обратно след 10-тина минути на същото място и продължим играта)
- събирането на хлапетата около някой от по-големите с китара - на улицата или в градинките - и старите песни, които пяхме по цели вечери - докато не ни прибереха с викове един по един родителите..
- приказните ни светове там навън, къщите в храстите - "базите" - където всеки си имаше своя кът, своето място; приключенията в издивелите горички и "създаването" на нови "бази" в тях
- игрите по строежите - онези тайнствени места, които ни дебнеха със зейнала паст и измислените от самите нас митове
- "плуването" върху салове от стереопор в моретата на потънали под вода изкопи
- "изследването" на бункерите
- катеренето по дърветата
- ловенето на гущери в цигарени кутии - по сипеите и храстите под жп линията - за да ги пуснем отново на свобода след това след като измерим размера на "плячката"
- краденето на череши от дворовете - и разпръскването в бягство при появата на собственика (за да бъдем неуловими) - след което се събирахме без уговорки в последната база
- детските банди, измислените войни.. лагерите, обученията (на стратегия, на боравене с издялани тояги, "мечове") и "сблъсъците" по поляните, нашите битки
- безкрайните игри на карти по покривите на гаражи
- създаването на най-различни игри върху свят от 9 и повече слепени листа A4 - рисуването на "континенти" по тях, измислянето на правила, нахвърлянето на пионки, зарчета, картони.. - и потъването в този свят от сутрин до вечер, под одобрението на лятното слънце
- появата на книгите-игри - събирахме се пак по тротоари и дворове и се унасяхме с часове (там някъде пристъпи към нас новият свят..)

А после дойдоха компютрите; започнахме да се събираме пред тях, да откриваме онова ново измерение на игрите, вече на екрани - попаднахме в клопката на вечното развитие (никога нямаше да ни омръзне - просто защото непрекъснато се променяше).

Светът е различен сега.
Останаха спомените.. (Какво ли ще запазят новите вълни деца?)

Носталгия..

The influence of the (Google) Reader

И той се вмъкна в ежедневните ми навици, доста убедително в последния месец. Промени погледа ми, разпределянето на времето.. (поне малкото часове вечер у дома, прекарани по навик пак пред компютъра).

Канил съм се и преди да тествам, преди 1-2 години пък се впуснах за малко в ползването на RSS четец, но набързо залят, помня, че доста скоро се отказах тогава. Някъде тогава се тествах и на Klip Folio (и сам не знам защо, просто ми беше попаднало отнякъде и реших да видя какво е), но също доста за кратко.

И сега реших да променя леко навиците си на преглеждане на bookmark-нат набор от блогове в спокойните вечерни часове, възползвайки се от достъпността на Google Reader.
Вече съм "вътре" - признавам без бой. А времето ми се оказва още по-оплътнено - просто много неща, които преди пропусках покрай заравяне в нещо друго вечер, сега минават ежедневно пред очите ми. И се разрастват ли, разрастват..

Все още някои дребни недостатъци на Google Reader:
- Стоейки по-продължително време отворен, но без да се ползва, в един момент "полу-блокира" - просто зацикля като се опитам да отворя някой feed или да добавя за следене нов. Решението: просто се разлогвам и логвам наново и всичко е чисто.
- Съвсем лек скрол върху отворен feed и отворената публикация се самомаркира като прочетена (а може да нямам време на момента да се заровя в нея и просто да искам да хвърля бърз поглед, оставяйки я за следващ момент) - недостатък или предимство всъщност? Все пак самозапълнилият се checkbox приема размаркиране и се връщаш към старото непокътнато състояние.

Предимство пък е свободната достъпност от всяко място, разбира се - дали от работата или от вкъщи, или от някой трети вариант - web service everywhere with you.

Google Reader е просто поредното нещо, което променя по един или друг начин уеб навиците ми, най-вече късно вечер у дома - предхождан от Firefox 3, Facebook, Блогосфера и Мегафон, Pipe..

Огън от обич гори за Иракли..

They kissed, they danced, they smiled.. Everybody smiled. Everybody loved.
Иракли..







("Целувка за Иракли", 14 февруари 2008 г., София, градинката пред Народния театър)

- още снимки тук
- албум с доста снимки от "Целувка за Иракли" в Picasa
- още едно видео от fire dance-а за Иракли
- Да спасим Иракли

Тези диви японци.. Yamato (The drummers of Japan)

Шоуто беше. Получи се. С много ритъм.. Отекващ в цялата Зала 1 на НДК и в запълнилата я публика.

Ритъм - в ударите по най-разнообразните в своите размери традиционни японски барабани "Уадайко", ритъм и танц, ритъм и светлина, ритъм и театър. Дори ритъм и тишина. Игра..

Добри са! И много диви ;) И доста силни в интерес на истината - включително и японките там на сцената, които неспирно създаваха ритъм със своето невероятно темпо и усет. И още игра..

Едно чудесно редуване на "силов" ритъм (когато 11 пъргави японци и японки подскачат в синхрон и нанасят удар след удар с невероятна сила и скорост, отекващи в залата и обгръщащи я) и отпускащ завладяващ театър, който докарваше всички до сърдечен смях и искрено съпреживяване. Изплуващи от светлината и разпръскващи я около себе си. Създаващи светлина; създаващи ритъм..

Заслужени неспирни аплаузи! От цялата зала, изправена на крака. И после връщането с истинското въвличане на публиката - като част от този ритъм, като част от създаването му. Умелият и изключителен "диригент" там в средата, водещ пълната трупа от всичките му посоки - в една от тях бяхме тези, дошли там да се насладим на спектакъла, но въвлечени в него и като участници. Определящи завладяващия ритъм.

Yamato. The Drummers of Japan.






-------------

Все пак се случи тук в България де. И нямаше как да се пропуснат няколко странични фактора, които да се постараят да попречат на удоволствието от преживяването. А в основата им - неадекватните "охранители".

Първите 10-15 минути от спектакъла бяха разтърсвани от шумна кавга на един от входовете, виковете от която стигаха до всички краища на залата. А самата тя причинена от явно отказа на пазачите да пуснат насъбрали се закъснели хора, държащи своите билети в ръце. И добре че някой се намеси в един момент, за да прекрати това, че ако до този момент въвеждащият здрав ритъм на Ямато надделяваше, то щеше да е много повече от конфузно, ако при първото затишие само мигове след това виковете от входа бяха обгърнали и сцената.

Нервни карикатури с жилетки "Security" през цялата първа част през минута-две се хвърляха на хора от публиката, допуснали проблясък на светлинка от телефон, а и заплашваха как ще ги изхвърлят оттам, като по този начин привличаха вниманието към себе си.

Един конкретен образ от горната група по време на половинчасовата почивка между двете части на представлението на няколко пъти скочи да се изрепчи на 13-14-годишни деца, позволили си да се снимат с телефоните си или да погледнат някой sms - абсурдна сценка..

Тези с жилетките на входовете пък и преди началото, и на почивката държаха да стоят неадекватно и настояващи да те преровят наново, нищо че само преди няколко минути са го сторили, а не си се откъснал на повече от метър от тях.

Да не забравяме къде се намираме все пак..

------

Но истина беше в шоуто. Истината беше в Yamato.

LiveWeb Journal (или blog attempt #2)

Не е друг опит де, по-скоро друга страна на нещата, още една страница, на която да давам "храна" :)

Отпреди си ме тормози една идея да си водял нещо като журнал, live-bookmarks блог за интересни, по-технически статии, които минават пред очите ми ежедневно. Неща, при които акцент е линкът, вървящ с мое си, насочващо описание. Като достъпни bookmarks някъде онлайн, само дето тези, запаметявани в браузъра ми, биват изтрити оттам след прочитането. А блогът би дал възможност да се съхранят по подходящ начин, точно преди да бъдат пуснати в пространството и времето..

Така и при поредното подсещане тези дни без да се замислям сложих началото: та-дамм..

>> "LiveWeb Journal" - powered by me

Свободата ли..

Все още не осъзнаваме, може би.. Значението, възможните последствия..
Стъпките към реализиране на идеята за протеста днес - срещу въвеждането на европейската директива за съхраняване на трафичните данни от телефонната ни и интернет кореспонденция - попаднаха на плахост, неувереност.. в изключение на шепата събрали се хора, които направиха протеста реалност.

- Размисли на Григор Гачев по темата
- Разказ за случилото се от Йовко Ламбрев
- Фоторепортаж на протеста от Мишел

Падащи капки..

Капка вода, капка живот. Носи я въздухът, лека, ефирна.. Лети напред и после пада. Разбива се в сухата земя и се разпада. Потъва в земята.. и вече не е капка..
Остави там някъде своята следа..

Капка след капка, една по една.. Земята поглъща.

Inspiring Music - oliv928

Не са много нещата, които могат да се открият в мрежата за oliv928 - стоящ зад този ник изпълнител и продуцент на електронна музика от Лион, Франция. Попаднах на музиката му случайно в Jamendo, вероятно привлечен от образа от вдъхновяващата обложка - величествени зъбери и върхове, покрити от сняг и плуващи в слънчеви лъчи - сняг..
- стъпка #1: заслушване..
- стъпка #2: завъртане отново и отново на единственият наличен албум - "snow (the first songs)" от началото на 2006-та
- стъпка #3: изтегляне на целия албум (разпространява се под CC лиценз, позволяващ това - както и всичко, което може да се открие в Jamendo) и завъртане вече през избрания audio player
- стъпка #4: заравяне през Google за повече инфо..

А последното не даде много резултат:

- Профил с още малко музика и кратки отговори на няколко кратки въпроса в SoundClick.com - от които се разбира, че:
-- oliv928 всъщност идва от мейла му, оттам и е останало като ник (май името му пък е Olivier, което обяснява част от съкращението)
-- от дълго време не изпълнява на живо (пред публика) - за последно преди 15 години, когато е участвал в група
-- (май) няма договор с лейбъл - оттам и този начин на разпространение на музиката - през сайтове като Jamendo, SoundClick, форуми, от които също може да се изтегли "snow"
-- като музика харесва "new wave, electronic, pop, rock, classical and jazz also"
-- свири на различни инструменти, към които се включват дори електрическа китара, пиано, барабани..
-- favourite spot: Тулуза

- профил в Last.fm
- няколко форума с възможност за теглене от тях на същия албум
- един празен блог на името му - oliv928 - в Blogger
- още един празен блог с имената на "snow (the first songs)" и Jamendo, пак на същата платформа

Olivier или oliv928 си остава загадка.. Но музиката му - въртяща се около електронните звуци, но с вмъкващи се барабани, перкусии, пиано, дори мъничко китара - определено заслужава внимание.

Един особено приятен среднощен фон.. А вероятно и не само.

- oliv928 - "snow (the first songs)" в Jamendo
- oliv928 в Soundclick.com

Gegen die Wand

Болезнено истинско, искрено..

Не търся думи, за да описвам. Въпреки, че ми е първа среща едва. Един от онези филми, за които в даден момент си казваш, че задължително трябва да ги гледаш, но после минава време и време.. Подсещаш се, но нямаш възможност, но идеята остава.

До тези дни, когато един пост в блогосферата пак ме подсети и накара да открия още на момента филма. За да го гледам сега..

Със сигурност мога да кажа, че оценките, които поемаше от всички посоки през цялото това време след излизането си досега, са основателни. Филмът на Fatih Akim наистина е силен..

Birol Unel, Sibel Kekilli.. - по своему завладяващи..

"Gegen die Wand" (2004)



С малко любопитни факти.

Мъгла.. (отново, истинска)

Мъглата успя да се вмъкне тук съвсем наскоро. Впила се под кожата ми в онзи момент, потънала в съзнанието ми и обгърнала ме.. Водещото тогава беше усещането за нея..

Тази вечер отново се срещнахме. Физически. Докосване..

Една бяла стена, появила се от нищото. Една плътна завеса - от тази, при която протягайки ръка напред, пръстите ти ще се загубят в нея. Ще ги загубиш от поглед.

Мъгла, истинска...

Неочаквана среща. Като магия, в кълбото на която си пристъпил, а там знаеш, че има само една посока - напред. Към нищото, плътно бялото, празнотата и пълнежът..

Таксито пристъпва бавно в нея, несигурно някак.. Има и други попаднали в този момент там - всички като че опипват пътя пред себе си, преди да се осмелят да пристъпят по него.. Едно несигурно провлачване напред..

Ориентираш се само по беглите свелини на оказалият се за миг по-навътре. А на метър, може би дори само половин, за очите ти няма нищо.. Само плътна бяла завеса.. Не виждаш бордюрите - въпреки че знаеш, че трябва да са някъде там, досами теб. Не виждаш преградите, тротоарите.. нищо..

"Тук някъде на сфетофара вдясно". Тук трябваше да има сфетофар! Но го няма сега.. Знаеш, че е там, но просто не го виждаш. Страх?

Може би..

Сфетофарът най-сетне показа безпомощното си червено, току пред колата. Вдясно и нагоре. И изведнъж всичко остава зад нас.. Магическата завеса изчезва, също както се появи - внезапно и неочаквано. Магически..

Мъгла

The Future of the Web: What to Expect in 2008

Времето се движи по един различен начин напоследък. Технологиите не са това, което бяха, мрежата (Интернет) пък още по-малко. Година след година крачките стават все по-големи. И притеглят живота ни към себе си, ангажират нас самите все повече. Разбира се, не всеки е въвлечен с еднаква сила. Или поне не в избран отрязък от време, или пък в даден момент. Но посоката изглежда една, поне погледната от позицията, в която съм в момента. We're in.

2005-та, 2006-та.. Темповете през 2007-ма надминаха всичко дотук. Какво тогава да очакваме от 2008-ма?

Може би след една година направената крачка ще е още по-голяма. Реално, можем само да предполагаме сега. Но стъпвайки на база оставеното зад гърба ни, крачката изглежда напълно реална.

Само трябва да се надяваме, че технологичната заетост и развитие няма да отнемат истински човешкото в нас - силните усещания, споделеността, емоциите.. Задръж ги в шепи, топли ги и те ще продължат да пулсират, да бъдат все толкова живи. Ще правят теб това, което си и сега, дори нещо много по-истинско и силно.

Всъщност поводът да тръгна да пиша това беше една статия - "The Future of the Web: What to Expect in 2008" на Brian Suda - разработчик, дизайнер, IT мениджър - човек, за когото технологиите и Интернет са водеща част от живота явно.

Сигурно поредната и не последната от серията подобни статии, никнещи насам и натам в първите дни на въпросната 2008-ма. Но пък определено интересна според мен. Малко geeky, вероятно не за всеки вкус, но няма и как да се получи. Самият Brian определя разгледаните идеи като намиращи място в ръцете на т.нар "alpha-geeks" в момента, но пък очаквани да навлезат в живота на обикновения човек съвсем скоро. 9 разгледани елемента от това очаквано ежедневие и мястото на мрежата в него, но може би част от едно цяло.

За достигането на платото от социалният бум Facebook, настъпващата отвореност и преносимост на данните, преминаването на схемата на работа на уеб услугите и обмена на информация от PULL към PUSH, клетъчните мрежи и откриването им за Интернет, съхранението на данни "in the cloud" и все по-големите му позиции, разпространението на 2D баркодовете, географски определеното търсене на данни, и още.

-----

Горното заприлича на някакво ревю, особено с това въведение. Another moment of strange inspiration.

А всъщност идеята беше просто да съхраня линка към тази статия, без да го загубя из добилите сложна и непреодолима структура bookmarks.

Another moment of strange inspiration - за който се извинявам основно на себе си.

The Future of the Web: What to Expect in 2008

Job Spam - Jan.2008

Не е от нещата, за които бих писал тук. Странно ми е, че въобще се хващам, но вече съм го сторил - запретнал съм ръкави, сиреч, и упорито натискам клавишите на черната клавиатура.. Пиша думи - черни на бял фон - а после пак ще си бъдат такива.

Преди доста месеци, може би година (да съм честен - в началото на ноември 2006, значи повече от година), обърнах внимание тук на някакъв спрял погледа ми спам - и после дълго време след това разни хора се озоваваха на този пост през разни странни търсения в Google. Не съм имал на идея да имам каквото и да е общо с това :) Спамът беше някаква глупост - може да се види все още тук и тук. Но не това беше идеята сега. Оттогава спрях да обръщам внимание на спама и просто се набирах на функционалния бутон Del - поне по отношение на спама, събиран през Outlook Express и Thunderbird (за уеб-базираните пощи нямаше как).

Преди малко пък открих друго писмо, което бих категоризирал като спам - съвсем изчистено, написано на спретнат български език, на кирилица!, замаскирано като.. нещо като.. "обява за работа":

Международна компания предлага работа на жителите на България.
В момента нашата компания предлага много свободни работни места по цяла България. Вашият месечен доход ще бъде не по-малко от 3800 USD.

Изисквания към работата:

- Никакъв определен трудов опит не е необходим за този бизнес.

- Вашата възраст трябва да бъде не по-малко от 21 години. От мъжки или женски пол.

- Само за жителите на България.

- Нашата работа не изисква никакви инвестиции и никакви допълнителни разходи.

Ако нашето предложение е предизвикало Вашия интерес и Вие бихте искали да получите повече информация, може да се свържете с нас на: xxx@xxx.xx.xx.

WTF?!
Месечен доход за не по-малко от 3800 USD в замяна на:
- никакъв трудов опит - ха, явно не е свързано с някакви умения;
- възраст не от поне 21 години - че на 13 годишните ли ще се предлага това иначе?
- от мъжки или женски пол - извинете се официално на всички непопадащи в изброените!
- само за жители на БГ - получавайки го на българска уеб-базирана поща, шансът си е доста голям
- никакви инвестиции и никакви допълнителни разходи - ха сега, какво ли ще е това, което не изисква умения, нито инвестиции и ти обещават едри за обикновения човек в БГ пари?

Не, благодаря. Не се интересувам. Просто ми е любопитно, колкото всеки друг подобен спам.

Мъгла

Вървя без очертания около себе си, които да ми подсказват пътя. Вървя без посока, която те да определят. Не ми трябват очи, така или иначе нищо не виждам.. Само крака, за да не спирам. И мислите ми да не затихват, за да не ме оставят тук, в снега, в нищото..

Самотни фигури, очертания в бялото се показват сред откроила се мъждукаща светлина. Сиво-жълто кълбо, очертано от някоя случайно тлееща лампа. За да придаде образ на студа..

Показват се и отново изчезват.. Движат се без пътека, но водени от усета си за "напред".

И аз съм един от тях, нищо по-различно - самотна сива фигура, пробиваща нощта.. Докосваща очертанията й с безпомощния си дъх.

Обгърнат и обсебен от мъгла...

Глътка свежест, в стила на Manu

Малко неочаквано, но се появи отнякъде. И дори и бързо да го забравя, все пак роди усмивка.. :)

http://manuchao.net/tvlina/index.php#156 - "Col.legi Els Pins II" (18/12/2007)

Едно видео, любителски запис на изпълнение на Manu Chao в някакво начално училище в Мадрид - хлапетата събрани в нещо като физкултурен салон, насядали плътно по земята едно до друго, а Manu седнал на столче пред тях с китарата в ръце и.. красив, зареждащ звук..

Свършва поредното изпълнение, влизат още групи от деца, водени от учителки.. Manu подема наново, запява позната песен, хлапетата започват да пляскат всички заедно, да подражават на ритъма.. Manu се ентусиазира още повече, атмосферата се нажежава като на истински концерт..

Оттук насетне всичко е в посока нагоре ;)

Хлапетата се вдигат на крака, започват да подскачат, да се въртят - тяхната си реакция на музиката. Всяко намира своята чудата форма на танц, Manu завладява всички. И определено и сам се забавлява..

Последни акорди, ставане на крака - луди писъци и неспирни ръкопляскания.. и испанското "още, още" - Manu сяда за бис, а малките продължават неукротимите си танци.

Всички пеят заедно "Me Gustas Tu". А след това се борят едно друго кое ще успее да се здрависа с невероятният изпълнител, да се докоснат до него, да го прегърнат..

Тук идва репликата на Ю: "и аз искам такъв час по музикаааа".

И аз искам ;)

Manu си го може.

Още веднъж линкът: http://manuchao.net/tvlina/index.php#156 - от списъка вдясно: "Col.legi Els Pins II" (18/12/2007)

P.S. Мерси на Сашо Колев, чийто блог ме насочи към това страхотно видео!