08 май, 2008

Недостижимите

Преглъщам отново и отново онези образи.. оказали се в някакъв момент недостижими. Но всеки спомен за които засяда като буца в гърлото ми..
Онези вдъхновения, накарали ме да летя - дори просто със силата на въображението си. Да гледам земните картини от високо. Да улавям играта на облачетата със слънцето.. Да усещам топлината на слънчевите лъчи..
Игра...

Запечатани образи, задушаващи спомени.. със силата на една детска мечта.
Картини...

Усещане на една ръка разстояние - но в действителност оказала се нужда от още съвсем мъничко повече - колкото една свита длан.
Протегнати пръсти...

Тежко преглъщане, примигващи очи. И нови крачка след крачка напред.

А образите вървят заедно с мен - не ме оставят да ги забравя.
И съзерцаваме общата шир.. И следваме своята обща посока.. С мисъл отново да пресечем пътеки. Отново да хванем ръце..
Една кратка топлеща усмивка на доверие и дълъг път пред нас...

-----

И всеки върнат поглед назад засяда като буца в гърлото ми...

2 коментара:

Светла каза...

Обикновено ний ценим,
това което най ни липсва,
най-упорито се стремим
към туй, което най ни липсва,
и разпиляваме без ум,
това което най е наше,
в стремежа си да го сменим
с това което най-ни липсва
Андрей Германов
П.С просто моята асоциация...

Totto каза...

Усещане, всекиму познато.. И всеки е докосвал тежестта му..