На прага на Рая

Странен филм, особен.. Особено преплетени съдби, докосващи се нишки и.. разминаващи се.. Разминаващи се търсещи хора - в момент, когато търсенето им е смисъла, който ги води. И едно намиране би обърнало всичко, би обърнало съдбите им може би..

Всичко се случва някак прекалено обикновено, спокойно, естествено.. На пръв поглед нищо от непрестанния заряд на "Срещу стената" (филмът, след който се заговори за Фатих Акин). И в един момент - край - някак прекалено естествено, прекалено на място..

Ако има пушка на сцената, то тя непременно ще гръмне. Ако е била там, но в един момент вече я няма, то именно липсата й ще се окаже решаваща..

Неочаквано идва краят на трите отделните епизоди на филма.. Неочаквано идва краят на самия филм.. Дори в първия момент не забелязваш финалните надписи - как изведнъж се оказаха там? Картината не се променя, просто в горния ляв ъгъл на фона на блъскащата се в брега вода се появява посвещение, последвано от други. Светлината в залата не се променя - стои си тъмно, въпросителни.. А се оказва, че са минали два часа; че е вече 11 вечерта.. неделя вечер.

Отиде в морето, за риба, но има вълнение и ще се върне.. Дали?

Два епизода завършват със смърт - но очаквана, от самото начало - дори заглавията им я носят. Някак естествено вмъкнала се, ненарушаваща общия ритъм, усещане. Третият епизод, финалният, не завършва - просто една отворена врата, през която надписите се измъкват. А може би и тя загатва смърт.. но стига толкова този път, нали трябва да има и край.

"Този филм особено ме натъжи.." каза Вели, когато се срещнахме, излизайки от НДК.
Смъртта е тъга..

"Много си отслабнал" каза Рони, когато се срещнахме на излизане от залата - но то е друга тема, отделна нишка :)

Странен филм, особен. Едно особено тихо замисляне оставя след себе си..

Особено беше и изпълнението на "Баба Зула" преди прожекцията - някак странно, неочаквано..
И момичето, което рисуваше на Photoshop песните им през цялото време, а рисунките намираха живот на големия екран отстрани.. И се сменяха една с друга, преливаха се, всяка се раждаше от предната.. (Комшу!, Хитър Петър, Настрадин Ходжа, Комшу..)

"На прага на Рая" / "Auf der anderen Seite" / "Yasamin Kiyisinda" / "The Edge of Heaven" (2007)..

Фатих Акин прави нови крачки по познатата пътека във всеки свой филм. Дали "New York, I Love You" ще я продължи - ще видим тепърва. А междувременно ще направя сам крачка назад към "Музиката на Истанбул".


- страницата на филма "На прага на Рая" на сайта на София Филм Фест 2008
- филмът в IMDB (8.1/10)