Носталгия по.. детството

Особена е, неподозирана дори.. Промъкнала се тихо във вечерта; върнала образи, картини..

Отпускам юздите на късните вечерни минути, преглеждам, чета, слушам, ровя се.. и срещам думите, табелата, посоката - подсказани от Симион, но явно промъкнали се едновременно в съзнанията на не един (покрай анонимната статия в Дневник, темите във форумите.. и коментарите, и коментарите, и коментарите..)

Образите от онези години са толкова много. Изведнъж откривам, че имам спомени. Имаше си емоции - изливаха се неограничени - просто бяха някак по свободни..

Нямам идея в какъв ред се появяваха, кое кой период следваше.. Сигурно съм в състояние да ги подредя, ако се постарая, но едва ли е нужно. Просто бих споделил..:

- "седенките" по бордюрите в безкрайните вечери на весели разговори
- игрите на "стражари и апаши" (познавахме квартала, улиците дворовете така добре..)
- жмичката
- народната топка насред уличката и в двора на училището
- "ръбче"-то (застанали на отбори на двата бордюра, с топка в ръце, целейки отсрещния - какви бяха правилата?)
- футболът дори върху паветата, с врати върху старите зидове, някои заменени след време от телени мрежи (нямаше светло и тъмно за нас - играехме и под мъждукащата светлина на уличните лампи и луната; разпръсквахме се при появата на "врага" - възрастните, които дори ни пукаха топките, прехвърлили оградите и озовали се в градините им - за да се съберем обратно след 10-тина минути на същото място и продължим играта)
- събирането на хлапетата около някой от по-големите с китара - на улицата или в градинките - и старите песни, които пяхме по цели вечери - докато не ни прибереха с викове един по един родителите..
- приказните ни светове там навън, къщите в храстите - "базите" - където всеки си имаше своя кът, своето място; приключенията в издивелите горички и "създаването" на нови "бази" в тях
- игрите по строежите - онези тайнствени места, които ни дебнеха със зейнала паст и измислените от самите нас митове
- "плуването" върху салове от стереопор в моретата на потънали под вода изкопи
- "изследването" на бункерите
- катеренето по дърветата
- ловенето на гущери в цигарени кутии - по сипеите и храстите под жп линията - за да ги пуснем отново на свобода след това след като измерим размера на "плячката"
- краденето на череши от дворовете - и разпръскването в бягство при появата на собственика (за да бъдем неуловими) - след което се събирахме без уговорки в последната база
- детските банди, измислените войни.. лагерите, обученията (на стратегия, на боравене с издялани тояги, "мечове") и "сблъсъците" по поляните, нашите битки
- безкрайните игри на карти по покривите на гаражи
- създаването на най-различни игри върху свят от 9 и повече слепени листа A4 - рисуването на "континенти" по тях, измислянето на правила, нахвърлянето на пионки, зарчета, картони.. - и потъването в този свят от сутрин до вечер, под одобрението на лятното слънце
- появата на книгите-игри - събирахме се пак по тротоари и дворове и се унасяхме с часове (там някъде пристъпи към нас новият свят..)

А после дойдоха компютрите; започнахме да се събираме пред тях, да откриваме онова ново измерение на игрите, вече на екрани - попаднахме в клопката на вечното развитие (никога нямаше да ни омръзне - просто защото непрекъснато се променяше).

Светът е различен сега.
Останаха спомените.. (Какво ли ще запазят новите вълни деца?)

Носталгия..