Шоуто беше. Получи се. С много ритъм.. Отекващ в цялата Зала 1 на НДК и в запълнилата я публика.
Ритъм - в ударите по най-разнообразните в своите размери традиционни японски барабани "Уадайко", ритъм и танц, ритъм и светлина, ритъм и театър. Дори ритъм и тишина. Игра..
Добри са! И много диви ;) И доста силни в интерес на истината - включително и японките там на сцената, които неспирно създаваха ритъм със своето невероятно темпо и усет. И още игра..
Едно чудесно редуване на "силов" ритъм (когато 11 пъргави японци и японки подскачат в синхрон и нанасят удар след удар с невероятна сила и скорост, отекващи в залата и обгръщащи я) и отпускащ завладяващ театър, който докарваше всички до сърдечен смях и искрено съпреживяване. Изплуващи от светлината и разпръскващи я около себе си. Създаващи светлина; създаващи ритъм..
Заслужени неспирни аплаузи! От цялата зала, изправена на крака. И после връщането с истинското въвличане на публиката - като част от този ритъм, като част от създаването му. Умелият и изключителен "диригент" там в средата, водещ пълната трупа от всичките му посоки - в една от тях бяхме тези, дошли там да се насладим на спектакъла, но въвлечени в него и като участници. Определящи завладяващия ритъм.
Yamato. The Drummers of Japan.
-------------
Все пак се случи тук в България де. И нямаше как да се пропуснат няколко странични фактора, които да се постараят да попречат на удоволствието от преживяването. А в основата им - неадекватните "охранители".
Първите 10-15 минути от спектакъла бяха разтърсвани от шумна кавга на един от входовете, виковете от която стигаха до всички краища на залата. А самата тя причинена от явно отказа на пазачите да пуснат насъбрали се закъснели хора, държащи своите билети в ръце. И добре че някой се намеси в един момент, за да прекрати това, че ако до този момент въвеждащият здрав ритъм на Ямато надделяваше, то щеше да е много повече от конфузно, ако при първото затишие само мигове след това виковете от входа бяха обгърнали и сцената.
Нервни карикатури с жилетки "Security" през цялата първа част през минута-две се хвърляха на хора от публиката, допуснали проблясък на светлинка от телефон, а и заплашваха как ще ги изхвърлят оттам, като по този начин привличаха вниманието към себе си.
Един конкретен образ от горната група по време на половинчасовата почивка между двете части на представлението на няколко пъти скочи да се изрепчи на 13-14-годишни деца, позволили си да се снимат с телефоните си или да погледнат някой sms - абсурдна сценка..
Тези с жилетките на входовете пък и преди началото, и на почивката държаха да стоят неадекватно и настояващи да те преровят наново, нищо че само преди няколко минути са го сторили, а не си се откъснал на повече от метър от тях.
Да не забравяме къде се намираме все пак..
------
Но истина беше в шоуто. Истината беше в Yamato.
Няма коментари:
Публикуване на коментар