Около Паметника на Съветската армия в Борисовата градина пък разлепени приканващи плакати, от тип "извадени от домашен принтер". Човешка физиономия, изразяваща единствено страх и болка във фон. Споменаваше се fight club. Подканваше се 'join us'. Имаше мейл адрес, а може би и още нещо, но спирането ми беше доста за кратко. Дали нов породен култ към идеите на Chuck Palahniuk от едноименния роман и реализирания по него филм, станал доста по-известен? Дали си нямаме вече истински fight club, създаден там някъде по тъмните ъгълчета в центъра на София?.. Вероятно не бих искал да разбера това. Плашещо е.. Тема за размисъл. Докъде е възможно да се стигне..
Така започна денят. Продължи в обичайното си работно темпо. Прекъснато по някое време от виц от тези, които се прехвърлят по icq от човек на много хора, и всеки от тях на още много.. icq формата на старото понятие chain mail. Странно ми е дори на самият мен, че искам да го споделя тук :) На тези, до които по случайност не е стигнал. Мен поне ме разсмя:
Влизам си аз в магазина през студения сезон и съм пазарувал не повече от 5 минути. Излизам и гледам - моторизиран катаджия пише акт. Викам:
- Аре бе пич, дай си почивка.
Той мрачно продължава да пише. Викам.
- Аре бе пич, щ'ти врътна една свирка.
Онзи ожесточено лепва акта на прозореца и започва да пише нов за несменени летни гуми.
- Абе пич, ти си шибан скинар ... аре бе!
Още не е приключил, лепва го на прозореца и започва нов. Този път за някаква пукнатина на прозореца. Това продължава повече от 20 минути. За всяка провокация, той започва нов фиш. Не ме е еня. Моята кола е на по-следващата пресечка. Просто мразя полицаите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар