Джоичи Ито - за Creative Commons лиценза и още

През изминалата седмица се случи една лекция в СУ на Джоичи Ото, наричан от някои блог-гуру, инвеститор в много съвременни интернет компании, като Flickr, Six Apart, и др. Не съм присъствал на самата лекция, само чух за нея, а по-късно и четох отзиви, но по всичко личи, че е било доста интересно. Ето линк към към интервю на Капитал с него, където е качен и пълен аудио запис на въпросната лекция. Малко е неудобно като формат, поради сериозната продължителност, но пък определено си струва да му се отдели време. В момента, в който пиша това, съм някъде на половината и явно ще оставя останалото за по-натам. Иначе, като че става въпрос за дължина от порядъка на час и половина, но търпението си струва :)

хамалите онлайн

Из визитката на студентите-хамали от http://hamalite.hit.bg/ :

Нашият екип се състой от изключителни професионалисти, с дългогодишен опит в областта на хамалските услуги, подготвени да се справят с всяка ситуация. Потърсете ни! Ето и малка част от тези, които ни се довериха:

• Военна прокуратура
• Kenvelo
• Benetton
• City Center Sofia
• Mall of Sofia
• ...

Станете част от тях!

С необходимата доза чувство за хумор :). На простичкия на вид сайт има не малко словесни идеи, поставени в конкретната "хамалска" ситуация.

Microsoft(R) Firefox 2007 Professional

http://www.msfirefox.com/ :)

The new award-winning browser from Microsoft is now faster, securer and quicker anything else on the market. Why use anything else?

Enjoy a Better Web Experience

MS Firefox 2007 delivers a dramatic boost in the download speeds of online pornography. By utilising a proprietary dynamic algorithm - anything that remotely resembles a tit or a boob will download up to 10 times faster. Fun at the speed of light!

Stay Secure on the Web

Firefox 2007's new TakeOver(TM) technology protects the Windows Kernel by automatically recognizing all McAfee and Symantec programs as viruses. Downloading has never been safer.

Interactive Multimedia

Microsoft's AKobe Phlash(TM) Plugin delivers awesome online interactive content; anything from music, videos to games. (Lawsuit from Adobe pending)

Personalize Your Browser

Choose from three excellent browsing styles! Minimized, Maximized and Fullscreen!

System Requirements

The following bare minimums are essential for the optimum operation of MS Firefox 2007

• A Credit Card
• Microsoft(R) Windows(TM)/Vista Operating System
• Microsoft(R) Mouse & Keyboard (Hyperlinks will NOT work without these)
• Live(TM) Messenger (Required API to maintain dangerous CPU temperatures)
• Microsoft(R) Office 2007 (Provides the ability to scroll webpages)
• Quad Core Processor (For loading Hotmail.com)
• Any SLI Configured Graphics Card > 512mb (TO Display High Definition GIF Images)
• 1024 MB of RAM (Compensation for Frequent Memory Leaks)
• 483MB Disk Space

Warning

Visiting the following sites using MS Firefox 2007 will cause your computer to shut down unexpectedly

• www.google.com
• www.gmail.com
• www.apple.com
• www.itunes.com
• www.yahoo.com
• Any sites with the phrase: microsoft/windows/explorer/vista/bill sucks

Donations

The Microsoft(R) Corporation is an international non-profit organisation exempt from Federal income taxation under IRC 501(c)(3). It is governed by its Board of Directors.

Please consider supporting the Microsoft(R) organsiation by making a contribution. Donations are tax deductible.

We thank the millions individuals and organizations who have already made a donation.

"Volver", P.Almodovar, 2006

Носещ типичното усещане на новите филми на P.Almodovar. Без да блести през повечето време, но забъркващ своята история в съдбите на героите си. "Volver" ("Завръщане") . С чудесната игра на Penelope Cruz, Lola Duenas, изгряващата Yohana Cobo..

roadmovie

roadmovie #51 - restlessly sweet
отпускащо приятно, отнасящо в умората. част от мен за поредна вечер, особено отчетливо.. добър спътник по пътя на отнасянето. звук, който те поглъща.. просто поредната хубава компилация от varga ferenc

в звук и образи

Връщайки се малко към музиката на Depeche, реших да потърся в YouTube видео към една от любимите песни от онзи албум, до който се докоснахме в отдалечилата се вече незабравима юнска вечер. Разбира се, за да го линкна тук. Май такова видео липсва, но пък открих нечий любителски експеримет.. :) Интересно се получва като някой разгърне идеите си в такава насока..

web is being deved

Сигурно толкова много статии са минали пред очите ни през годините на теми, отнасящи се до различни елементи на web development-а. Било то обясняващи различни езици за уеб програмиране, server-side или client-side, било различни техники, едно или друго. Толкова много е писано по стандартните въпроси, че е трудно да си представиш, че някой би намерил мотивация да "пренаписва" обясненията към нови и по-добри. Но явно все още се намират такива хора. А това, което вършат, е наистина полезно. Новият пример, на който попаднах - темите във форумите на SitePoint на AutisticCuckoo, наричан от другите потребители Tommy - "Frequently Asked Questions About HTML" и "Frequently Asked Questions About XHTML vs HTML" - по лично мое мнение, струва си да бъдат прочетени, въпреки сериозната си дължина за тема във форум. като начин, по който са обяснени нещата, и поради това, че винаги има какво още да научим.
Което ме подсеща да добавя форумите на SitePoint към секцията с връзки. Не че ще го оценят ;)

Светът хвали Бербатов

Заглавието на Фокус-Спорт на събраната подборка от световни коментари за представянето на Митко Бербатов в мача на Тотнъм срещу Бешикташ в Истанбул четвъртък вечер. Винаги е приятно, разбира се, четенето на подобни коментари. Но е също така интересно и да можеш да видиш в картина водещият повод за всички тях:

I waited a long, long time...

Усещането, когато откриеш мелодията, която се е настанила в главата ти и те бута напред.. Когато звукът те съживява и зарежда. И продължаваш..

Once there was a great storm
Pushed my head beneath the waves, I was gone
Underneath the walnut tree
Where you said you'd wait for me
And I waited a long, long time
I waited a long, long time
I waited a long, long time
I waited a long, long time
I waited a long, long time
Why, why do I come here?
Seeking out the memories I handed
Cause you put your spell on me
Made me live a memory
And I'm frozen in just the wrong time
I waited a long, long time
I waited a long, long time
I waited a long, long time
I waited a long, long time

Keane, "Walnut Tree"

препускане

Лудото препускане, което ме е подхванало.. Ожесточен ритъм, бягане, напрежение.. устременост.. Липсва ми момента, в който се отпускаш, успокояваш дишането и подемаш леки и плавни движения, носиш се.. почиваш в движение.. Спираш движението на света около теб, или по-скоро го забавяш, подчиняваш го.. носиш се, стъпваш като че се само носиш през пространството.. безтегловност.. Дали е възможно и сега, когато студът вече взе превес? Когато не те оставя да се отпуснеш, освен ако напълно не го пренебрегнеш, не игнорираш естествените закони. С риск да ги отхърлиш за постоянно и те повече да не искат да те приемат обратно. А те оставят да се носиш със своя си свят, като отделна прашинка.. Когато камъчето се откъсне и търкулне от скалата, то повече не може да бъде част от нея, синхронът вече го няма.. .... ... .. Препускам, бягам.. Дори и спирайки се на едно място, сърцето ми продължава да следва започнатия ритъм. Също и очите.. Дори усещането от образа, срещнат там на спирката или в автобуса, където всички търчат, макар и статични, водени от него. Дори и когато се доближиш и опиташ да приплъзнеш двата свята един до друг. Когато усещанията се допрат. Те съществуват, те се носят. Въпреки физическата невъзможност в този момент. Съзнанията се докосват. Усещанията остават....

daily, 17.10

Дребни неща, покрай които отивайки към офиса сутринта съжалих, че не нося фотоапарат със себе си. Като това как на мястото пред испанската гимназия, където предния ден стояха 3 цветни контейнера за разделно събиране на боклук, сега имаше само един изправен с останките от другите 2 до него, напълно стопени. Останки от разтопена пластмаса. Какво е било мога само да гадая. Как е постигнато, също.
Около Паметника на Съветската армия в Борисовата градина пък разлепени приканващи плакати, от тип "извадени от домашен принтер". Човешка физиономия, изразяваща единствено страх и болка във фон. Споменаваше се fight club. Подканваше се 'join us'. Имаше мейл адрес, а може би и още нещо, но спирането ми беше доста за кратко. Дали нов породен култ към идеите на Chuck Palahniuk от едноименния роман и реализирания по него филм, станал доста по-известен? Дали си нямаме вече истински fight club, създаден там някъде по тъмните ъгълчета в центъра на София?.. Вероятно не бих искал да разбера това. Плашещо е.. Тема за размисъл. Докъде е възможно да се стигне..

Така започна денят. Продължи в обичайното си работно темпо. Прекъснато по някое време от виц от тези, които се прехвърлят по icq от човек на много хора, и всеки от тях на още много.. icq формата на старото понятие chain mail. Странно ми е дори на самият мен, че искам да го споделя тук :) На тези, до които по случайност не е стигнал. Мен поне ме разсмя:

Влизам си аз в магазина през студения сезон и съм пазарувал не повече от 5 минути. Излизам и гледам - моторизиран катаджия пише акт. Викам:
- Аре бе пич, дай си почивка.
Той мрачно продължава да пише. Викам.
- Аре бе пич, щ'ти врътна една свирка.
Онзи ожесточено лепва акта на прозореца и започва да пише нов за несменени летни гуми.
- Абе пич, ти си шибан скинар ... аре бе!
Още не е приключил, лепва го на прозореца и започва нов. Този път за някаква пукнатина на прозореца. Това продължава повече от 20 минути. За всяка провокация, той започва нов фиш. Не ме е еня. Моята кола е на по-следващата пресечка. Просто мразя полицаите.

рекламно

От линковете, които продължават да се прехвърлят от човек на човек, по icq или друга форма на instant messaging, и все още има какво интересно да се види. Този път малко рекламни идеи реализирани на вид доста успешно. Получават одобрение :)
http://www.hemmy.net/2006/10/15/creative-advertisements-around-the-world

уебинки

Уеб пространството има какво интересно да предложи, на по-малки хапки или пък по-големи порции. Толкова много неща се случват там леко встрани от нас без дори да подозираме, и попадайки в някой по-късен момент на тях, оставаме приятно изненадани и запечатваме усмивка :) Разбира се, не е задължително точно този да бъде ефектът, има и какви ли не други вариации. Но да не прекалявам с увода, нека предложа и новите хапки, да си станат споделени с който като мен тепърва ги открива.
Така например нормалният разхвърлян брауз ме подхвърли на това (zvuk.net):


Трябва да е една по-идейна форма на старото "under construction" с багерчета и работници с лопати край него. Най-малкото няма да те накара да заобиколиш преградата на червено-бели райета, а ще те спре и дори ще те.. замисли. В синхрон с мислителите на звук-а. Може би ще те замисли защо единствният звук, живеещ в този момент на zvuk.net, е звукът на тишината. Тихо, тихо... zvuk.net се преосмисля..

Неолог - интересен и в същото време страшно смислен проект. Речник на новите жаргонни думи в българския език, събирани от авторите на проекта и от кой ли не, попаднал в даден момент на него и притеглен към идеята. Хващаш се за някое от последните добавления, разсмива те, протягаш се към следващото, и след още един миг и вече се ровиш из директориите. Едно забавно и в същото време страшно смислено място да си загубиш малко времето и дори да се връщаш периодически с интерес за губене, или пък защо не печелене, на още време. Ако не друго, то поне ще учиш съвременен език :)

Първите линкове

Появили се така тихо и бързо, в дясното меню - Pandora.com и RoadMovie - ще си позволя да ги издам за да не стоят анонимни. Две места в мрежата, свързани дълбоко с музиката. И определено интересни за мен места.
RoadMovie е по-скоро откритото лично за мен. Серия от компилации, определено интересни, публикувани онлайн в блог-секцията на закътано унгарско радио - tilos.hu. Ако унгарският не беше такъв проблем, самият сайт на радиото със сигурност също би било интересно място, поне от първите визуални впечатления, които оставя. А изглежда и върпосните компилации имат не само виртуален живот, съдейки по обложките, вървящи с част от тях. Компилациите се слушат офлайн, продължителност около час, теглят се в mp3 формат, всяка от порядъка на 80-90 MB, но в същото време с много добра скорост, което нямаше как да не бъде изненада в първия момент.
Pandora пък е връзката към друг интересен проект - The Music Genome Project. Изисква регистрация, но няма нищо страшно в нея. После задаваш началото на виртуално радио по "собствен вкус" - започва се от посочване името на група или песен, въз основа на нея (по точно, на звученето й -

"It's not about what a band looks like, or what genre they supposedly belong to, or about who buys their records - it's about what each individual song sounds like."

) се генерира една непрекъсната компилация, която на всяка стъпка може да бъде насочвана от теб самият чрез оценка дали ти допада или не. Да си честен е в твоя полза ;) Впускаш се по пътека, по която след няколко крачки започваш да се чувстваш в свои води. И колкото повече напредваш, толкова по-приятно и истинско е.. Докъде може да те отведе, все още не знам. Просто вървиш напред и като че няма край. В същото време не си ограничен в една единствена линия, можеш да правиш и още, и още нови "радиа". Връщайки се отново към сайта някой следващ път, стъпваш на мястото, което си оставил, и твоята музика те чака там. И в който момент решиш, можеш да прескачаш от едната линия на друга, да сменяш "станцията" или да създадеш нова.
Но едва ли бих могъл да бъда толкова убедителен, колкото лично можеш да се увериш. Така че.. :)

Въведение

Нещо като борба, в която в един момент се предаваш и се оставяш на течението. Дали от умора от разговорите във формата, която винаги си търсил, или просто нужда да разговаряш с някой, който ще се носи на твоите вълни, като самия тебе си. Блогът отдавна вече не е нещо ново, той е просто още едно поле, лично пространство, което в същото време е и публично. Като витрина, от вътрешната страна на която си ти, седиш и раазмишляваш, разхождаш се, ядеш, съществуваш, а от външната страна на витрината е улицата, и по нея се разхождат разни странни създания - непознатите. Докато оттам не започнат да минават и твоите познати, просто за да те видят и да ти кажат здравей, да погледнат натам, където е погледът ти, да усетят ритъма на твоите вълни поне за мъничко. Като проектите за стъклена къща, обитавана от доброволци, в която всичко да се вижда отвън, едно забавление за другите, животът такъв, какъвто е. Експеримент. Или просто зрелище. И все пак ни се ще да вярваме, че блогът си остава наше лично пространство. Видимо за хората отвън, но все пак място, в което сме в безопасност..
Не знам къде се намесва тук кръговратът. Но той винаги съществува. И като такъв няма как да бъде усетен от нас. Защото сме част от него. LifeCircle