Vienna Teng - music for the soul

Vienna Teng - нежна, отпускаща, красива музика.. Попаднах на нея през един стар пост на Ани, последвах линка и.. познай какво звучи в последните часове тук при мен.

Vienna е от тайландски произход, но е родена в Щатите и там протича целият й живот дотук. Започва да свири на пиано на 5, написва първата си песен на 6, а на 16 издава собствен албум от инструментали - изненадващо на този фон завършва Компютърни науки в Станфорд, за да продължи с кариера като софтуерен инженер в Cisco Systems. До момента (2002-ра), в който оставя софтуерната индустрия и подписва договор с независимия музикален лейбъл Virt Records. Следват албумите "Walking Hour" (2002), "Warm Strangers" (2004), "Dreaming Through the Noise" (2006).

Един дълбок, красив глас.. и нежната музика, която създава - това е за мен първият допир с Vienna Teng.





Официалният сайт на Vienna Teng (от който може да бъде слушана и изтеглена музиката й)

Vienna Teng biography as interview

Vienna Teng biography (@ ChinatownConnection.com, с възможност за теглене в mp3 формат на някои от песните й)

Официална биография на Vienna Teng (@ Rounder Records)

Vienna Teng @ Wikipedia

Vienna Teng @ YouTube

и онзи пост на Ани, през който я открих

и онзи пост на An, през който пък Ани я е открила

It's alright. That week is over..

That week is over, I hope.. наситена с усещания за липси, за празнота, за дупки.. една такава, дупчеста седмица. Присвиваща и напираща под една друга форма.. I hope it's over..

Една седмица в търсене на себе си. В размисли, в бродене.. Бродене в мъглата - тази, обгръщаща ни в суровата си обвивка, и в тази - вътрешната, обвиваща съзнанието; и усещанията..

Колко значимо е намирането на всяка една усмивка в такова състояние.. Колко силна е тя самата..

Едно постепенно надигане на глава, като разтварянето на чашката на цвете с пролетта на забавен кадър. Едно постепенно преоткриване на усмивката..

Стъпка по стъпка.. пристъпвам напред.
It's alright...


Bang Gang - "It's alright"

След капките дъжд.. Троян

Дъжд, мъгла, дъжд, мъгла.. Емоции, мисли, мисли, емоции и пак мисли.. Около 3 наситени дни, едно откъсване.. Троян.
Няколко кадъра от една лента, кадри в спрени погледи и цели истории, затаени в тях. Три дни, отминали между другото, останали там, незавършени, to be continued some day. В смесицата на шума на бурните води на Осъма, кални, стихия и шума на мислите.. Три дни като три кадъра, събрали в себе си всичко - погледи, мисли, звуци, тъга и усмивки, усещания.. емоции.. Там под капките на Троянския дъжд.

Остана незавършено, не беше "сбогом". Ненаправени снимки, незастопорени кадри.. още много, чакащи своя ред.

Ще се върна. И ще пробия дъжда. За да има място и за слънце и усмивки.
Some day.. Ще се срещнем отново.

A little sense of KOOP

Нежно извиваща се, усмихнато отнасяща.. Виртуозна. Музиката е красива, KOOP са в състояние да го покажат.. Един състав от виртуози, стъпващи по въжетата на джаза, но и не само. Експериментиращи, играещи..

Крясъкът на чайките, шумът на вълните.. едно повеждане, идващо да подскаже "повярвай ни, ела". Една подадена ръка.. И танцът, извивките, превъплъщенията на Hilde Asbjornsen..

Истинското докосване се случва все пак там, на живо, пред сцената.. Музиката - нежна, страстна, любовна..

Малко е нужно, за да бъде моментът специален, да се отпуснеш и понесеш по ритъма. Едно споделяне, любим човек до теб и, сигурен съм, изживяването може да бъде истинско.. Просто споделен красив танц..





KOOP @ YouTube

KOOP @ MySpace

KOOP Official Site

Лошо момиче..

Нямам си история, която да поеме тази песен.. В онзи, пълния си вид. Прясна и дълбока. Да попие в нея, да попият една в друга.. Песен в история. История в песен..
Но това явно не пречи песента да се загнезди в съзнанието ми, тихо да се настани там.. в отнесените мисли. Ритъмът, мелодията..

Колебаех се. Дали да й намеря място тук. Но тя е тук и без това..


Клас - "Лошо момиче"

Лошо момиче, след тебе аз тичам
и вятъра питам - дали ме обичаш?
В очите напират горчиви сълзите,
дъх не ми стига, но ти не разбираш!

Оооо...лошо момиче, вятъра питам -
дали ме обичаш?
Оооо...лошо момиче, дъх не ми стига,
но ти не разбираш!

Дните отлитат, аз вече не питам,
на моята обич не търся следите.
Сега ти ме питаш - дали те обичам?
Лошо момиче - аз вече не тичам!

Оооо...лошо момиче, аз вече не тичам,
на моята обич не търся следите!
Оооо...лошо момиче...

The things I loved..

Няма как да събереш всички неща, които си обичал някога, на едно място.. Образи, картини, мелодии, усмивки, погледи, усещания.. Трупаш ги, парче по парче; докосваш се до някое от тях, прегръщаш го.. Усещаш топлината му и се зареждаш от нея.

Но неусетно се хващаш за някой нов повей, обгръща те някой нов образ, мелодия, усещане.. Животът те кара да вървиш напред, забравяш къде си оставял следи..

Нещо случайно те среща отново след време, потапяш се в спомен, изваждаш образи и мисли.. Или пък просто възприятие, допир..

Животът ни е изпълнен със срещи. Бориш се с търсенето да вземеш със себе си поредното топлещо те нещо, да го направиш част от живота си.. Образ, усмивка, мелодия.. Привързаност.. Обичаш..

Нещо случайно те среща след време.. Усмихващ му се, усмихваш се на топлината му.. Приемаш го в съзнанието си, в мислите.. It's part of you, part of yourself..


Клас - "Рози в дъжда"

Тя става от сън, излиза навън,
върви през града, бавно потъва
в познатия ритъм на деня.

В лилавия мрак, тя се връща в дома,
изтрива грима, дълго се взира
в потайните сенки на нощта.

Тя заспива пак Сама,
в стъклата блъска луд дъжда,
отнася прашните следи
на един от тези дълги дни.

Свежи цветя, рози в дъжда
тя вижда в съня, отваря очи -
вятърът гони мъртви листа.

Тя заспива пак Сама...

Спокойно..

Погледни го - през прозореца поне. Едно такова с вид на спокойствие, тихо.. Малко тъжно на вид, но все пак повече спокойно.. Протяга ръцете си, подканва.
Само след няколко дни ще бъде съвсем различно - студено, намусено.. В един момент ще се облече снежната премяна и тогава пак ще ни обгърне със зимното си спокойствие. Но есента ще бъде останала назад..

Ще се разходя за последно есенно..