Come wander with me

Спомен. Връща ме малко назад към май пак една такава студена и откъсната в мисли вечер. Или може би други такива вечери..

Първото докосване с музика и визуална приказка беше покрай Future Shorts компилация някъде назад в месеците. Второто преди малко - покрай едно RoadMovie (#149, check #10). И заравянето откъде ми е познато усещането.. до тук - Jeff Alexander, "Come Wander With Me" - и тази споделена приказка...

Come wander with me.. Дори и в есенно-зимните вечери и тяхното замръзнало усещане.

Един билет за Depeche по-малко

Замотах се с извършването на тази дейност - връщането на билета за несъстоялия се концерт на Depeche Mode и прибирането на паричната му стойност - последните седмици. Първо си прецених, че не бързам и нека да оставя върволиците от разочаровани да минат през касите, а после взех да отлагам без особена причина. Но днес финално отметнах и това..

До последно с леко човъркане отвътре, че може и да се стигне до разправии, но не би - всичко си мина чисто и без овъртания. Девойката на касата на Ticketpro в ЕБКЦ на Стамболийски, откъдето някъде през април закупих въпросния, само погледна билета, влезна с него в стаичката зад себе си и след малко излезна с парите. Явно историите с проблеми около връщането на билетите са останали назад или поне на друго място - но и би трябвало след официалното обявяване от SME, че парите за закупените билети ще се връщат.

И така.. Не знам всъщност какво се е случило / ще се случи с билета, но всичко си е на мястото - след като се разбра, че концерт така или иначе в София тази година няма да има. Не го мисля, не плувам в объркани емоции и разочарование - приех съвсем спокойно, честно казано, новината за отменянето. Остават си ми чудесните спомени от предния (и състоял се концерт) тук, емоциите от тогава и усещането за нещо истинско и безценно. Не знам как щеше да бъде, ако онзи концерт не се беше случил или аз не бях част от него - но едва ли има значение сега. Въпреки че въпросното вероятно е факт за не малко хора, търсещи този, който трябваше да се състои преди месец.

Животът продължава, големите концерти "и у нас" вече не са рядкост, а и кръгозорът ни се разширява все повече. Дали ще повторят Depeche или ще направят следващите крачки други - стъпки напред ще има. И всичко е пред нас..

А турнето на Depeche продължава.. Пак с някои проблеми, наложили отмяна на поредния концерт наскоро (заради контузия на Дейв), но все пак върви напред - и ще има да върви още доста време. С любопитен поглед към него - на сайта на групата, а и в официалната им Facebook страничка.

Feel the July and emotions. It was and it will be!

Благодаря Ви! На всички.. Денят като вдъхновение, емоция, която макар и вероятно да остава не съвсем показана, е тук.. И я усещам с пълна сила всъщност сега след като въпросният ден отмина.. Усещам си емоцията и силата й. Емоцията от посрещането на слънцето.. като усещане. It was. And it will be!

Вечерта на лятото

Вечерта на лятото.. Макар и още в средата на юни

Въздухът, усмивките, топлината.. светлините, усещанията. мравунякът от хора в парка. звуците, пейките, тревата.. мирисът на блатото, шумоленето на течащата от чешмата вода. бирата. велосипедите. хекове, групички, песни, китари. музиката, ритъмът, басите. полъхът.. танцуващите треви и храсти, шумолящи дървета..

Вървя...

Тъжно ми е

"Facebook killed the blog"..

.. they use to say.
Но по-скоро не - просто "отми модата" от блогването. Facebook, Twitter и всички следващи buzz-social-пространства.
Което всъщност е супер! Блоговете ще оцелеят.
Факт е, че доста рядко пиша нещо тук, а ежедневно следя и участвам в другите споменати мрежи - но това само прави споделянето чрез блогване още по-истинско..

Btw, 3 дни извън София (най-сетне) - малка разходка покрай масовата туристическа вълна в майското откъсване ме поведе по маршрута Велико Търново, Арбанаси и Царевец - Дряновски манастир - с.Боженци - Трявна - Етъра (Габрово). Има и снимки, разбира се - more @ Flickr, малко по малко.. А избрано скоро и тук.

Take me up, out of the city

..Иначе сам ще забравя. А градът притиска. Let's get out of here.. Пролет е.







P.S. Снимките са моменти от следобедна неделна разходка по баирите над с.Церово близо до Своге. (Почти) спонтанен поглед към едно мъртво бунгало с буренясал двор, заобиколен от страхотни поляни и борови гори - малко останали спомени отпреди 10-тина години.

Future Shorts: Dances With Love (март 2009)

Последната прожекция за месеца, вмъкната в първия ден от следващия. Някак по-скромно, по-тихо.. една шепа хора, дошли да се отпуснат и заредят в Дома на киното - за разлика от предното приключение, събрало препълнена на макс зала през февруари.

Не бих могъл да откроя никое от филмчетата все още, като че.. Нямаше всеобхватен ентусиазъм, както доста често се случва. Но цялостно усещането беше същото.. и целта постигната.

Ще се разровя тепърва в YouTube каналите в опит да измъкна някое от филмчетата и при успех ще добавя тук.

И ще очакваме април..

А първият априлски ден ме тества какво е да ти отнеме тихия малък заряд, обръщайки ми гръб момент след момент. Но просто ме тества.. Ще съм по-силен от него.

"Казанова" - между "осанна" и "разпни го"

Мина повече от месец след случайността, озовала ме на премиерата на чудесния спектакъл "Казанова" на Диана Добрева в театър Сълза и смях. Малко повече от месец по-късно ми попадна тази статия за него в блога на Таня Илиева - един умел разказ, придружен с няколко кадъра с високо качество от самия спектакъл, споделени от архива му.

Не съм сигурен дали "Казанова" продължава да е на сцената на Сълза и смях и тези дни, но предполагам, че е - така че го препоръчвам на всички.

/Заглавието е с което е озаглавена статията в блога на Таня Илиева/

Waltz with Bashir

.. и едно безмълвно останало усещане..

- страницата на "Waltz with Bashir" на сайта на XIII София Филм Фест
- "Waltz with Bashir" в IMDB (рейтинг 8.2/10)
- Официалният трейлър в Apple Movie Trailers - с по-високо качество
- и още много в YouTube

Заряд и товар. Безкраен път напред..

Да познаваш, да плуваш в дълбоки води - едновременно водещ заряд и изцежда, товари, тежи. Информация, хора, случки, спомени.. Твоят живот. Притеснението и страхът. От теб. Трепет, но спорен, объркващ.. срещу ти. Твоята самота в динамичния свят. Привързване към толкова съдби.. Тежат. Но в тях е животът. Посвети ми песен.

...

Спри. Тишина.. Целият ти свят и мисли, събрани като червеи в кълбо. Всичко, което си докосвал и в което си вярвал и вярваш.. в съзнанието ти, в теб.

Само миг ...

...

Далечен крясък на самотна птица. Зов. И отново пристъпваш напред.. към безкрая...

That's me.

Казанова. Карамазов.

Силно.. Завладяващо озвучаване, захапващи ефекти.. но най-вече игра.. Една история за сладострастие, греховност и любов.. носена в душите, но често задържана скрита. И образът на Джакомо Казанова, около който се вихри всичко (оживен по чудесен начин от Владимир Карамазов). Казанова и жените.

Поема те емоцията и се носиш по нея до края. За да видиш сълзите от вълнение на режисьорката Диана Добрева на сцената под непрестихващите аплаузи и букетите с цветя.
И онези момичета, подсилили ефекта от чудесната игра и с телата си - голи и истински. Постановка неуютна за пуритани.
А музиката остава в съзнанието ти доста след като си оставил театъра зад гърба си..

Връщането преоткрива.

P.S. И една емоционална вдъхновена статия на Яна Донева за вчерашната премиера.

P.P.S. (добавка 20.03.2009., повече от месец по-късно): ""Казанова" между "осанна" и "разпни го"" - в блога на Таня Илиева

Future Shorts - The Very Best of 2008

Дали заради "the very best" заглавката, събираща вдъхновения от цялата 2008-ма, дали заради включването на "Директор на водопад" - документалния филм за група Ревю от 1989 г., или пък като естествен резултат от появата всеки път на много нови ентусиазирани хора на прожекциите в последните месеци на миналата година - но тази вечер залата в Дома на киното беше абсолютно препълнена. Не знам как са се чувствали момчетата, намерили място дори на самата сцена отстрани, облегнати на колоната, или пък къде са се сместили многото допълнително прииждащи, но си струва. И от втория ред всъщност се гледа сравнително прилично :)

Компилацията "The Very Best of 2008" събра много познати филмчета, а сред тях се намериха дори и непознати такива - но всичките радващи.

Future Shorts вълната продължава - нека още повече хора успеят да й се нарадват!..



P.S. Мярка се споменаване на отделен YouTube канал на Future Shorts Bulgaria, има го дори и на банер на сайта. Но пък YouTube не се дава и не се отваря - късмет!

P.P.S. Специален поздрав с "Pound"!

(След)новогодишно

Късметчетата, които се лансираха с баницата в новогодишната нощ и които се оказаха изтеглени от моя милост:

"Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.", Паулу Коелю

"Мисля, следователно съществувам", Рене Декарт

"Нещата не се променят, ние се променяме", Хенри Торо

"Няма нищо, което да е толкова отдалечено от нас, че да не можем да го достигнем, или пък да е така спотаено, че да не можем да го открием...", Рене Декарт

"Любовта е отговорът, но докато го чакате, сексът повдига някои доста интересни въпроси", Уди Алън

Подозирам, че редът е горе-долу този. Първоначално си бяха три, изтеглени едно по едно, но купата с късметчетата стоеше толкова пълна.. че трябваше да й се помогне :)

(Тук купата е вече празна.. доста по-късно)

В добавка и една оценка, че с всяка изминала година изглеждам все по-млад.. :)



Като си гледам снимките, си давам 18..
Повод за размисъл..

Равносметки и новогодишни обещания няма да си правя/давам - там споделям позицията на "Шепоти"..