12 февруари, 2009

Казанова. Карамазов.

Силно.. Завладяващо озвучаване, захапващи ефекти.. но най-вече игра.. Една история за сладострастие, греховност и любов.. носена в душите, но често задържана скрита. И образът на Джакомо Казанова, около който се вихри всичко (оживен по чудесен начин от Владимир Карамазов). Казанова и жените.

Поема те емоцията и се носиш по нея до края. За да видиш сълзите от вълнение на режисьорката Диана Добрева на сцената под непрестихващите аплаузи и букетите с цветя.
И онези момичета, подсилили ефекта от чудесната игра и с телата си - голи и истински. Постановка неуютна за пуритани.
А музиката остава в съзнанието ти доста след като си оставил театъра зад гърба си..

Връщането преоткрива.

P.S. И една емоционална вдъхновена статия на Яна Донева за вчерашната премиера.

P.P.S. (добавка 20.03.2009., повече от месец по-късно): ""Казанова" между "осанна" и "разпни го"" - в блога на Таня Илиева

Няма коментари: