Силно.. Завладяващо озвучаване, захапващи ефекти.. но най-вече игра.. Една история за сладострастие, греховност и любов.. носена в душите, но често задържана скрита. И образът на Джакомо Казанова, около който се вихри всичко (оживен по чудесен начин от Владимир Карамазов). Казанова и жените.Поема те емоцията и се носиш по нея до края. За да видиш сълзите от вълнение на режисьорката Диана Добрева на сцената под непрестихващите аплаузи и букетите с цветя.
И онези момичета, подсилили ефекта от чудесната игра и с телата си - голи и истински. Постановка неуютна за пуритани.
А музиката остава в съзнанието ти доста след като си оставил театъра зад гърба си..
Връщането преоткрива.
P.S. И една емоционална вдъхновена статия на Яна Донева за вчерашната премиера.
P.P.S. (добавка 20.03.2009., повече от месец по-късно): ""Казанова" между "осанна" и "разпни го"" - в блога на Таня Илиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар