Носталгия по.. детството

Особена е, неподозирана дори.. Промъкнала се тихо във вечерта; върнала образи, картини..

Отпускам юздите на късните вечерни минути, преглеждам, чета, слушам, ровя се.. и срещам думите, табелата, посоката - подсказани от Симион, но явно промъкнали се едновременно в съзнанията на не един (покрай анонимната статия в Дневник, темите във форумите.. и коментарите, и коментарите, и коментарите..)

Образите от онези години са толкова много. Изведнъж откривам, че имам спомени. Имаше си емоции - изливаха се неограничени - просто бяха някак по свободни..

Нямам идея в какъв ред се появяваха, кое кой период следваше.. Сигурно съм в състояние да ги подредя, ако се постарая, но едва ли е нужно. Просто бих споделил..:

- "седенките" по бордюрите в безкрайните вечери на весели разговори
- игрите на "стражари и апаши" (познавахме квартала, улиците дворовете така добре..)
- жмичката
- народната топка насред уличката и в двора на училището
- "ръбче"-то (застанали на отбори на двата бордюра, с топка в ръце, целейки отсрещния - какви бяха правилата?)
- футболът дори върху паветата, с врати върху старите зидове, някои заменени след време от телени мрежи (нямаше светло и тъмно за нас - играехме и под мъждукащата светлина на уличните лампи и луната; разпръсквахме се при появата на "врага" - възрастните, които дори ни пукаха топките, прехвърлили оградите и озовали се в градините им - за да се съберем обратно след 10-тина минути на същото място и продължим играта)
- събирането на хлапетата около някой от по-големите с китара - на улицата или в градинките - и старите песни, които пяхме по цели вечери - докато не ни прибереха с викове един по един родителите..
- приказните ни светове там навън, къщите в храстите - "базите" - където всеки си имаше своя кът, своето място; приключенията в издивелите горички и "създаването" на нови "бази" в тях
- игрите по строежите - онези тайнствени места, които ни дебнеха със зейнала паст и измислените от самите нас митове
- "плуването" върху салове от стереопор в моретата на потънали под вода изкопи
- "изследването" на бункерите
- катеренето по дърветата
- ловенето на гущери в цигарени кутии - по сипеите и храстите под жп линията - за да ги пуснем отново на свобода след това след като измерим размера на "плячката"
- краденето на череши от дворовете - и разпръскването в бягство при появата на собственика (за да бъдем неуловими) - след което се събирахме без уговорки в последната база
- детските банди, измислените войни.. лагерите, обученията (на стратегия, на боравене с издялани тояги, "мечове") и "сблъсъците" по поляните, нашите битки
- безкрайните игри на карти по покривите на гаражи
- създаването на най-различни игри върху свят от 9 и повече слепени листа A4 - рисуването на "континенти" по тях, измислянето на правила, нахвърлянето на пионки, зарчета, картони.. - и потъването в този свят от сутрин до вечер, под одобрението на лятното слънце
- появата на книгите-игри - събирахме се пак по тротоари и дворове и се унасяхме с часове (там някъде пристъпи към нас новият свят..)

А после дойдоха компютрите; започнахме да се събираме пред тях, да откриваме онова ново измерение на игрите, вече на екрани - попаднахме в клопката на вечното развитие (никога нямаше да ни омръзне - просто защото непрекъснато се променяше).

Светът е различен сега.
Останаха спомените.. (Какво ли ще запазят новите вълни деца?)

Носталгия..

The influence of the (Google) Reader

И той се вмъкна в ежедневните ми навици, доста убедително в последния месец. Промени погледа ми, разпределянето на времето.. (поне малкото часове вечер у дома, прекарани по навик пак пред компютъра).

Канил съм се и преди да тествам, преди 1-2 години пък се впуснах за малко в ползването на RSS четец, но набързо залят, помня, че доста скоро се отказах тогава. Някъде тогава се тествах и на Klip Folio (и сам не знам защо, просто ми беше попаднало отнякъде и реших да видя какво е), но също доста за кратко.

И сега реших да променя леко навиците си на преглеждане на bookmark-нат набор от блогове в спокойните вечерни часове, възползвайки се от достъпността на Google Reader.
Вече съм "вътре" - признавам без бой. А времето ми се оказва още по-оплътнено - просто много неща, които преди пропусках покрай заравяне в нещо друго вечер, сега минават ежедневно пред очите ми. И се разрастват ли, разрастват..

Все още някои дребни недостатъци на Google Reader:
- Стоейки по-продължително време отворен, но без да се ползва, в един момент "полу-блокира" - просто зацикля като се опитам да отворя някой feed или да добавя за следене нов. Решението: просто се разлогвам и логвам наново и всичко е чисто.
- Съвсем лек скрол върху отворен feed и отворената публикация се самомаркира като прочетена (а може да нямам време на момента да се заровя в нея и просто да искам да хвърля бърз поглед, оставяйки я за следващ момент) - недостатък или предимство всъщност? Все пак самозапълнилият се checkbox приема размаркиране и се връщаш към старото непокътнато състояние.

Предимство пък е свободната достъпност от всяко място, разбира се - дали от работата или от вкъщи, или от някой трети вариант - web service everywhere with you.

Google Reader е просто поредното нещо, което променя по един или друг начин уеб навиците ми, най-вече късно вечер у дома - предхождан от Firefox 3, Facebook, Блогосфера и Мегафон, Pipe..

Огън от обич гори за Иракли..

They kissed, they danced, they smiled.. Everybody smiled. Everybody loved.
Иракли..







("Целувка за Иракли", 14 февруари 2008 г., София, градинката пред Народния театър)

- още снимки тук
- албум с доста снимки от "Целувка за Иракли" в Picasa
- още едно видео от fire dance-а за Иракли
- Да спасим Иракли

Тези диви японци.. Yamato (The drummers of Japan)

Шоуто беше. Получи се. С много ритъм.. Отекващ в цялата Зала 1 на НДК и в запълнилата я публика.

Ритъм - в ударите по най-разнообразните в своите размери традиционни японски барабани "Уадайко", ритъм и танц, ритъм и светлина, ритъм и театър. Дори ритъм и тишина. Игра..

Добри са! И много диви ;) И доста силни в интерес на истината - включително и японките там на сцената, които неспирно създаваха ритъм със своето невероятно темпо и усет. И още игра..

Едно чудесно редуване на "силов" ритъм (когато 11 пъргави японци и японки подскачат в синхрон и нанасят удар след удар с невероятна сила и скорост, отекващи в залата и обгръщащи я) и отпускащ завладяващ театър, който докарваше всички до сърдечен смях и искрено съпреживяване. Изплуващи от светлината и разпръскващи я около себе си. Създаващи светлина; създаващи ритъм..

Заслужени неспирни аплаузи! От цялата зала, изправена на крака. И после връщането с истинското въвличане на публиката - като част от този ритъм, като част от създаването му. Умелият и изключителен "диригент" там в средата, водещ пълната трупа от всичките му посоки - в една от тях бяхме тези, дошли там да се насладим на спектакъла, но въвлечени в него и като участници. Определящи завладяващия ритъм.

Yamato. The Drummers of Japan.






-------------

Все пак се случи тук в България де. И нямаше как да се пропуснат няколко странични фактора, които да се постараят да попречат на удоволствието от преживяването. А в основата им - неадекватните "охранители".

Първите 10-15 минути от спектакъла бяха разтърсвани от шумна кавга на един от входовете, виковете от която стигаха до всички краища на залата. А самата тя причинена от явно отказа на пазачите да пуснат насъбрали се закъснели хора, държащи своите билети в ръце. И добре че някой се намеси в един момент, за да прекрати това, че ако до този момент въвеждащият здрав ритъм на Ямато надделяваше, то щеше да е много повече от конфузно, ако при първото затишие само мигове след това виковете от входа бяха обгърнали и сцената.

Нервни карикатури с жилетки "Security" през цялата първа част през минута-две се хвърляха на хора от публиката, допуснали проблясък на светлинка от телефон, а и заплашваха как ще ги изхвърлят оттам, като по този начин привличаха вниманието към себе си.

Един конкретен образ от горната група по време на половинчасовата почивка между двете части на представлението на няколко пъти скочи да се изрепчи на 13-14-годишни деца, позволили си да се снимат с телефоните си или да погледнат някой sms - абсурдна сценка..

Тези с жилетките на входовете пък и преди началото, и на почивката държаха да стоят неадекватно и настояващи да те преровят наново, нищо че само преди няколко минути са го сторили, а не си се откъснал на повече от метър от тях.

Да не забравяме къде се намираме все пак..

------

Но истина беше в шоуто. Истината беше в Yamato.

LiveWeb Journal (или blog attempt #2)

Не е друг опит де, по-скоро друга страна на нещата, още една страница, на която да давам "храна" :)

Отпреди си ме тормози една идея да си водял нещо като журнал, live-bookmarks блог за интересни, по-технически статии, които минават пред очите ми ежедневно. Неща, при които акцент е линкът, вървящ с мое си, насочващо описание. Като достъпни bookmarks някъде онлайн, само дето тези, запаметявани в браузъра ми, биват изтрити оттам след прочитането. А блогът би дал възможност да се съхранят по подходящ начин, точно преди да бъдат пуснати в пространството и времето..

Така и при поредното подсещане тези дни без да се замислям сложих началото: та-дамм..

>> "LiveWeb Journal" - powered by me

Свободата ли..

Все още не осъзнаваме, може би.. Значението, възможните последствия..
Стъпките към реализиране на идеята за протеста днес - срещу въвеждането на европейската директива за съхраняване на трафичните данни от телефонната ни и интернет кореспонденция - попаднаха на плахост, неувереност.. в изключение на шепата събрали се хора, които направиха протеста реалност.

- Размисли на Григор Гачев по темата
- Разказ за случилото се от Йовко Ламбрев
- Фоторепортаж на протеста от Мишел