Private place for private thoughts.. only you

Колко е малко разстоянието. Колко е крехка оградата.. You need your private place. Избираш го, вярваш, че си го намерил.. It's your place! В следващия момент се събуждаш и.. Това вече не е твоето лично, несподелено пространство. Мислите ти са извадени - там, пред всички. Като във витрина. Душата ти е разгърната.. Пропадане..
It should have been your private place...

Светът е спрял, клепачите ти тежат.. Съзнанието бавно и леко се спуска надолу; искал или не пристискаш зъби.. (Някой ще се подсети да ти каже - "Стискай зъби!" Та ти го правиш.. и без чуждото подсказване. Нямаш избор..)
Времето отдавна е забавило своя ритъм. Мелодията е тъжна - прелистваш една след друга всички онези песни, карали душата ти да се гърчи.. там, в миналото.
It's not what you thought of - когато избра тази пътека.
Your thoughts digg your mind..


Осъзнаваш, че трябва да продължиш. Въпреки. Използвайки разгърнатите кътчета на съзнанието като свое оръжие, което да те направи още по-силен...
А болката и онези изгубени образи, спомени.. - те ще са ти стимул. Ще продължиш заради себе си и заради тях..

-----
Може би съм късметлия, че успях да запазя това мое кътче тук далеч от чуждите очи почти цяла година.
След близо една година вече бях готов. Започнах да оставям зад себе си все по-ясни, казващи следи.. Които, нормално, бяха и последвани..

Но.. дори не е същото. Много по-слабо, много по-пестеливо.. Ако не познаваш всяка една дума, всеки един образ..
-----

Ставай! Скоро ще се съмне.. Прехвърляй багажа на живота си на гръб и запристъпвай, бавно, но сигурно, напред и нагоре.. Пътеката е пред теб. През скали, пропасти, възвишения, урви..
Усещаш духа й под краката си.. Той ще те следва винаги!..

"All I Need", RadioHead

(my first choice was this live)

Открих песента благодарение на D3l. И оттогава, признавам, не спирам да я въртя.. в съзнанието си.