16 юни, 2008

360 градуса България - един красив полет

Летиш.. отпуснато, приказен свят. Картини, картини - поля, гори, небе, земя.. Носен от въздуха, летиш като птица - леко и волно, в безкрая.. А пред очите ти нови шарки, цветни карета - зелено, червено, жълто, синьо.. Вълшебни светове - там всичко е по-истинско, по-спокойно, по-дълбоко.. и обикновено. Красиво.
Това е България - през един друг поглед - поглед на птица в своя величествен полет.

Помниш ли вълшебния свят на Ян-Артрус Бертран? Намерил своя временен пристан пак там, на същото място миналата есен. Сега стъпките му следва нещо не по-малко приказно.

"360° България" напуска Моста на влюбените край НДК само след 2 дни - за да продължи своето пътешествие из Бургас (26 юни - 23 юли), Варна (31 юли - 28 август) и Пловдив (05 септември - 03 октомври); за да зарадва още човешки съзнания, да сподели - невероятните образи, които Александър Иванов, в своя полет на парапланер и мотоделтапланер е запаметил за всички ни - в продължение на 8 години.

4 коментара:

Анонимен каза...

Татко и Сашо бяха приятели.
Сашо започна творческото си приключение в Русе, в създадения от татко фотоклуб.
Като дете-съвсема малка на 5-6 години, ходех с тях по планините, на лов за "величествени природни гледки".
Сашо е заклет планинар и от височините на върховете на
"Пирин" направи първите си снимки "от птичи поглед".
Никога не е подражавал.
Постепенно му се приискваше да се качи все по-нависоко и по-нависоко...
От начало го качваха отзивчиви селскостопански самолетчета, които пръскат реколтата.
После реши, че може да лети и сам и започна да снима от парапланер.
Последно, когато го видях преди около месец ми разказа, че вече се качва и на такъв, ама с мотор/забравих как се казва/.
Та исках да кажа, че Сашо и хабер си нямаше, че съществува някъде колега Бертран, който снима "от птиче поглед"
Още повече, че Бертран снима от самолет, а това което прави Сашо е уникално за света.
Поздрави!

T. каза...

Не търсих пряко сравнение между двамата - посто, че две уникални изложби с фотографии една след друга заемат същото място на моста.. :)
А и двете наистина са уникални.

Тази на Александър Иванов, разбира се, ни е по-близка.. - защото много от местата познаваме и сами, но просто от друг ъгъл - това си е нашата България, с невероятната й природа и несравним дух.
А в твоя случай е и още по-близка..
Оставил е невероятни следи

Анонимен каза...

Не те упреквам в нищо приятелю,
просто се изкефих като видях, че не си го подминал и заразказвах нещата, които първо ми дойдоха на ум.
Споделих нещата които са ме възсхитили.
Да..., и двамата автори имат забележителни творби и ни дават възможност да погледнем от един малко достъпен поглед.
Аз просто исках да подчертая колко се гордея, че "другият" е Българин и че по нашенски е имал идеята и е успял да я осъществи, въпреки липсата на пари, които са нужни за да летиш.
Усещам, че и ти му се кефиш!
Ако ме беше видял как се уссмихнах и грейнах когато видях темата на поста ти, нямаше и през ум да ти мине, че те укорявам в нещо:)))

T. каза...

Не го приех като упрек, но няма значение :) Просто ще се усмихна и аз и ще си оставя спомена от невероятните му кадри.. :)