Хей, тук съм. Не съм те изоставил..
Често си мисля за теб, наблюдавам те - минавайки по другия тротоар. Мисля си тихо.. в умора. Знам, че и ти си мислиш за мен и се питаш кога и защо.. Поглеждам те вечер, погалвам те с ръка в съня ти - внимателно, за да не те събудя. Но съм с теб, и ти го знаеш..
Тук съм.. Понякога искам да ти кажа много неща. Но не намирам думи; не намирам нагласа.. Искам, но ти ги казвам мълчейки. А ти ме разбираш, аз знам.
Понякога дори посягам.. но не посмявам да те докосна. Да нарисувам думите на лицето ти. И да ги превърна в красива усмивка..
Тук съм.. Събирам цял ден. Събирам думи и мисли. Препускам.. Светът се вихри около мен. А аз съм прашинка, носена от вятъра..
Чак вечер поспирам.. късно вечер. Когато ти вече спиш. Тогава си мисля за теб, и ти говоря в мислите си. Но думите излизат без звук - те просто се носят отпуснати.. Ти спиш, но знам, че ме сънуваш.. И в съня си ми се усмихваш.
А аз вървя без посока и тихо те гледам.. И те целувам като морския бриз - така нежно, за да не те събудя. За да не прекъсна съня, в който ти ми се усмихваш.. така мило..
Тук съм.. И те държа за ръка. И се държим, и знаем посока. И вървим.. И няма да спрем..
Хей, тук съм..
4 коментара:
мисля, че ти е крайно време да седнеш и да напишеш една книга :)
определено ще се радва на успех
Да си седна на задника и да концентриран съзнанието си към писане в една посока?
Струва ми се мисия невъзможна на този етап от живота ми :) Дори и на база съсредоточеност на времето ми..
Ето, че ти го правиш в този момент, но.. Не вярвам на себе си, че мога - дори и много по-малки неща в момента
:)
Не знам как си попаднал на мен, но ми е много приятно, че си наминал.
Даде ми възможност да срештна още един прекрасен човек.
Ще ти бъда чест гост.
С уважение:Светла
Благодаря ти, Светла.. И се надявам срещите ни да продължат да носят това усещане
Първата ни среща може би е останала незабелязана дори - едно напомняне - към блога на Симеон Лютканов: http://lyutakov.blogspot.com/2008/03/blog-post_8349.html
Публикуване на коментар