.. they use to say.
Но по-скоро не - просто "отми модата" от блогването. Facebook, Twitter и всички следващи buzz-social-пространства.
Което всъщност е супер! Блоговете ще оцелеят.
Факт е, че доста рядко пиша нещо тук, а ежедневно следя и участвам в другите споменати мрежи - но това само прави споделянето чрез блогване още по-истинско..
Btw, 3 дни извън София (най-сетне) - малка разходка покрай масовата туристическа вълна в майското откъсване ме поведе по маршрута Велико Търново, Арбанаси и Царевец - Дряновски манастир - с.Боженци - Трявна - Етъра (Габрово). Има и снимки, разбира се - more @ Flickr, малко по малко.. А избрано скоро и тук.
2 коментара:
Нямаш идея колко се радвам, че съществуват тея социални мрежи. Мои приятели/познати бяха останали с впечатлението, че блогът ми е място, където да си клюкарят, без значение под коя публикация.Никога няма да разбера защо не го правеха във форумите. Вероятно да си АВТОР на нещо звучи много по-голямо от това да си ПОТРЕБИТЕЛ на форум. Доволна съм. Сега си мерят... фейсбуците :)
Права си.. Социалните мрежи действително събраха към себе си голяма част от масово чатене, в което се превръщаха коментарите под много от блоговете :) Въпреки че идеята ми беше насочена към автора, публикуването - но с пълна сила важи и за коментарите. Въпреки усилията и на блог-платформите да притеглят "социалното" към себе си :)
Но винаги ще си има хора, които ще дебнат новото по блоговете само и само да се наместят най-отгоре в коментарите - пък било то и просто за да оставят линк към своя си блог (има разни досадни образи, достатъчно масово известни, които просто не могат ако не са навсякъде - да не споменавам имената им :) ).
Когато събираш редовни коментари всъщност почваш малко или повече да пишеш за тях, за читателите си.. Неусетно или напълно съзнателно. А би било най-добре да запазиш вдъхновение на първо място заради себе си :)
Публикуване на коментар