Есенна прегръдка - мокра, студена, присвиваща.. Далече от онова лятно отпускане и спокойните разходки. Стъпки напред към по-студено, по-мокро и по-дебело облечено.. с навъсен поглед, криещи се от дъжда очи, свели взор надолу, в земята.. между разбитите тротоарни плочки, къпещи с кална вода - едно неправилно стъпване и процеждаш тежки думи през зъби..
Есен.. - по-забързана, по-навъсена, по-.. - всеки намира какво да допълни за себе си - в спомените за топлото лято и носещите емоции..
Но и есента води със себе си оптимисти.. Може би просто тази рязка промяна сега ни товари по този кален начин.
Срещнах споменаване за тъга - заради оставеното зад нас лято. Но срещнах и подкрепена с усмивка мисъл за чара на онзи момент, когато се вмъкваш някъде на топло и изведнъж осовобождаваш товара от себе си, открехваш врата за малко отпускане.
И есента води със себе си оптимисти.. и е чудесно, че ги има. Трябва да бъдем - дори и свели взор - пак там между шляпащите в есенна кал плочки, които всеки момент ще покажат тежък нрав и ще ни окъпят в студена кална баня.
Докосването до топлината есенно време е много по-осезаемо и по-зареждащо.. нали?
1 коментар:
Много хубаво си го написал. Тук дори плюещи плочки няма...не съм вярвала че изпочупените плочки по "Иван Вазов" ще ми липсват толкова :)
И есента е красива - с цветните листа и последните топли дни. Радвай и се!
Публикуване на коментар