18 август, 2007

Образи и мисли, храна за съзнанието..

Образи, излъчване, впечатления.. Колко е лесно, попадайки на нов човек и добивайки представа за него на 2% (или може би 0.2%), да ти се иска да го опознаеш на 92%.. Откриваш нещо ново, излъчване, което влиза в съзнанието, образ, намиращ място в мислите, и ти се приисква да се доближиш, да опознаеш. Когато знаеш, че няма пречки, имаш усещането, че нещо ви свързва, и ти се иска да се хванеш за тази нишка и да се придвижиш напред.. Толкова ли лесно се случва наистина, спрямо определени хора, всеки път? Или спрямо определен тип хора. Или спрямо хора, които по определен начин влизат под кожата ти (в добрия смисъл) и в съзнанието..
This time again. Again and not for last..

Или пък попадането на няколко нови снимки на друг един такъв образ, който с времето си успял да оставиш по-назад и по-надълбоко.. Едно друго излъчване. Едни други желания.. Афектира усещанията, открива спомените.. Храни мислите.. Но предпочиташ да не се връщаш, да оставиш нещата там, където са и където се е оказало, че е по-добре да бъдат. Но моментното връщане.. те замисля..

----
Всяко "те"/"ти", разбира се, е всъщност "ме"/"ми".. Моменти от вчера и мисли от днес. Заспах, събудих се, сънувах.. А образите са тук, и са реални..
Съзнанието ми е отворено, и търси своята храна..

4 коментара:

Анонимен каза...

Това с влизането под кожата се случва, когато откриеш сродна душа. А опознаването е наистина приятно, стига отсрещната страна да срещнеш взаимност. Това ме подсеща за една мисъл, че не може да има любов или приятелство, ако я няма тази взаимност!

Колкото до сродните души, дори да не ти се иска да покажеш своите 92%, най-често го правиш. Просто си става от самосебе си...И май не бива да съжаляваме за това.

T. каза...

Не съжалявам, няма за какво. За мен е нещо изцяло позитивно, споделянето, намирането себе си в душата на другия..

Интересното е, че такъв интерес съм успявал да постигна и към някой напълно нов човек, без да съм имал време да опозная душата му, да я открия като сродна.. :) Просто усещането за човек, за излъчването му, за начина на говорене, за погледа.. Онзи път беше точно от този тип.

Анонимен каза...

Точно за новите хора говорех. Винаги е интересно и малко странно. Непознат, нов човек, но много близък...И обикновено след опознаването се ражда едно ново приятелство :)

T. каза...

Ако обстоятелствата ви завъртят един около друг - да, има място :)