..on a day like today.. гадно усещане.. как светът се срутва върху главата ти или поне те обгражда със стени. а ти си неспособен да ги заобиколиш поне, да пристъпиш уверено напред.. обграден от препятствия, препречващи пътя ти. ти съм аз. аз съм ти.. чувство на безпомощност и затъване на едно място.. случвало ли ти се е да пристъпиш сред плаващи пясъци? беше ми се случило преди доста години, тялото и съзнанието на дете.. усещане за безпомощност, загуба.. моментен шок, който в един момент те прави безпомощен да мръднеш напред или встрани. а после вместо ти да пристъпваш, светът се завърта около теб. мачка те.. това е усещането. feeling of being smashed...
от позицията на зрялостта, поне в някаква по-осезаема степен, знаеш, че ще стиснеш зъби, ще събереш всички сили и някак ще пристъпиш напред. ще преодолееш, но с цената на страданието и времето.. и чак тогава ще успееш да се огледаш. чак тогава ще отвориш отново съзнанието си. но с петно от спомен в него...
чувство на безпомощност.. стомахът и гърлото, свити на топка, съзнанието с осезаемо чувство на нестабилност и неувереност. времето притиска.. on a day like today, работата просто не ми спореше. и нямаше как да е иначе. on a day like today.. липса на каквато и да е продуктивност. а времето притиска.. работата, изпитите.. а умората, физическа и на съзнанието, е прекалено силна, за да ме остави да се концентрирам. прекалено отнемаща. мислите не успяват да се спрат на едно място, не и в посока продуктивност. а напротив, рушащи. и плуващи сред образи и усещания. сред образ и усещане.. this time again. мъчително е.. this time again.. on a day like today....
вярвам в теб. и те чувствам. дълбоко...
6 коментара:
Дали стискането на зъби и преодоляването на трудности не са винаги по-лесни, когато си обичан?Защо навсякъде е намесена и любовта?!?...
Тя, любовта, си остава незаменима опора.. Нещо много основно, база за усещанията ни, там дълбоко, в сърцето..
Когато си обичан, и го съзнаваш, имаш на кого да се опреш, кого да прегърнеш и да се успокоиш.. Докато когато си сам.. просто си сам, носен от вятъра, крехък..
Да имаш някого до себе си, да чувстваш обичта и вярата му - можеш да се справиш с всяка трудност много по-леко..
Написах коментар, който може би не съм пратила успешно(или се бави?). Ще го повторя с няколко думи.Измамно е силата ти да идва от човека до тебе, защото идва момент, в който той не е до тебе и не може да ти я даде. Човек намира неподозирани сили в себе си да се справя и САМ, когато се наложи!Или като в приказката за Неволята-случи ли се, просто се справяш сам и осъзнаваш, че си по-силен, отколкото си очаквал!
Да но.. който е бил сам дълго време, той знае какво е..
Не е измамно това да е източник на сила за теб, дори напротив - естествено е. Хората не биха се справили, ако съществуваха сами - там се ражда обществото. Но по-навътре в това общество се изгражда един по-малък, по-близък свят от близки хора, които правят живота ти такъв, какъвто е.
Да, който е бил сам дълго време знае..., така че и това знам!Лошото е след намирането на Човека с главно "Ч" да се вкопчиш в него и да черпиш сили от него, забравяйки, че можеш да повдигаш планини и сам, ако се наложи...Но това е друга тема на разговор, дълга...
Да, може би един друг разговор..
Публикуване на коментар