Tiesto е голям. Несравнимо.
Tiesto from JulieRamirez on Vimeo.
18 септември, 2008
16 септември, 2008
Сбогом и благодарим за музиката.. R.I.P. Richard Wright!
Тъжно е.. Преплита се с капките есенен дъжд навън. Някак неизбежно, край в една борба..
В тези часове всички пишат за загубата на един голям музикант - Richard Wright, основал през далечната 1965 г. заедно с Roger Waters и Nick Mason легендарната група Pink Floyd.
В тези часове на страницата на големия пианист в Wikipedia след "Born" се е появило и "Died".. с днешна дата.
В тези часове на официалната страница на Pink Floyd ни посреща негова снимка и тъжни думи:
The family of Richard Wright, founder member of Pink Floyd, announce with great sadness that Richard died today after a short struggle with cancer.
The family have asked that their privacy is respected at this difficult time.
Сбогом и благодарим за музиката, Ричард!
Почивай в мир!...
Спомени за лятото..
Есенна прегръдка - мокра, студена, присвиваща.. Далече от онова лятно отпускане и спокойните разходки. Стъпки напред към по-студено, по-мокро и по-дебело облечено.. с навъсен поглед, криещи се от дъжда очи, свели взор надолу, в земята.. между разбитите тротоарни плочки, къпещи с кална вода - едно неправилно стъпване и процеждаш тежки думи през зъби..
Есен.. - по-забързана, по-навъсена, по-.. - всеки намира какво да допълни за себе си - в спомените за топлото лято и носещите емоции..
Но и есента води със себе си оптимисти.. Може би просто тази рязка промяна сега ни товари по този кален начин.
Срещнах споменаване за тъга - заради оставеното зад нас лято. Но срещнах и подкрепена с усмивка мисъл за чара на онзи момент, когато се вмъкваш някъде на топло и изведнъж осовобождаваш товара от себе си, открехваш врата за малко отпускане.
И есента води със себе си оптимисти.. и е чудесно, че ги има. Трябва да бъдем - дори и свели взор - пак там между шляпащите в есенна кал плочки, които всеки момент ще покажат тежък нрав и ще ни окъпят в студена кална баня.
Докосването до топлината есенно време е много по-осезаемо и по-зареждащо.. нали?
Есен.. - по-забързана, по-навъсена, по-.. - всеки намира какво да допълни за себе си - в спомените за топлото лято и носещите емоции..
Но и есента води със себе си оптимисти.. Може би просто тази рязка промяна сега ни товари по този кален начин.
Срещнах споменаване за тъга - заради оставеното зад нас лято. Но срещнах и подкрепена с усмивка мисъл за чара на онзи момент, когато се вмъкваш някъде на топло и изведнъж осовобождаваш товара от себе си, открехваш врата за малко отпускане.
И есента води със себе си оптимисти.. и е чудесно, че ги има. Трябва да бъдем - дори и свели взор - пак там между шляпащите в есенна кал плочки, които всеки момент ще покажат тежък нрав и ще ни окъпят в студена кална баня.
Докосването до топлината есенно време е много по-осезаемо и по-зареждащо.. нали?
Абонамент за:
Публикации (Atom)