Есен, есен..

Градът така и я скрива - тази есен, която ни гали с шарените си топли краски.. Забързани в ритъма тук, не я усещаме. Няма да усетим кога е дошла и кога ще отмине.. Добре, че ги има малките откъсвания, които да ни напомнят.

Девин..

Девин привлича.. като място, на което стъпил веднъж, си сигурен, че ще се върнеш отново - за да успееш да се докоснеш този път много повече до красотата му и духа на планината. Невъзможно откъснат от света - с непрекъснато лъкатушещи завои на непонятно тесния път, безкрайно пътуване.. Скътано в сърцето на Родопите градче, разположило своите къщи накацали една върху друга по хълмовете. И посрещащо със слънце..

Девин се усмихва. И дори страшно многото обхождащи пътищата камиони на завода за минерална вода не успяват да я скрият. Топъл, отпуснат.. Заобиколен от живи гори, в съседство с невероятно красивият и безкраен докато го следваш язовир Антонивановци.

Дишаш.. и се удивляваш на красотата на природата наоколо. Тук е планината; тук са Родопите.

Още едно забито в планинската земя флагче, казващо, че ще се върна.