Толкова достъпна, а в същото време толкова ефектна се оказва.. Стои въпросът доколко би била предизвикателство тогава. Но като че е по-добре просто да се оставим на невероятното отпускане и усмивки, които носи.. Леко..
So simple and so perfect! Beautiful..
P.S. Макро-фотографията
/More on Flickr/
30 юли, 2008
27 юли, 2008
Откъсващ заряд - и дихание на планински въздух, с фотоапарат в ръка
Много приятно откъсване - за ден-два към Карлуково, с компанията от фото-курса. Един уикенд извън София.. Планински въздух, слънце, дъжд, жълти поля и синьо-бяло небе, величествени скали.. Едно почти опустяло село, в което обаче успяхме да вкараме приятни емоции; да се забавляваме с фотоапарати в ръце, да се надъхваме едни други, да снимаме и позираме. Един неудържим фото-ентусиазъм. И беше хубаво.
Малко качени снимки във Flickr, малко повече към профила във Facebook ([1] и [2]), малко в един стар профил bgphoto.net.. Но най-много в главата ми..
Малко качени снимки във Flickr, малко повече към профила във Facebook ([1] и [2]), малко в един стар профил bgphoto.net.. Но най-много в главата ми..
08 юли, 2008
Макро открития на прощаване
Въпреки дългото време, в което старият Powershot се въртя в ръцете ми (губи ми се точно колко, но са поне 2 години), така и до последно си имаше още не малко неща, които не познавах в него. Дори и съвсем тривиални такива - като ползването на определени режими и настройки. Дори и още по- съвсем тривиални такива като macro режимът - един различен и вдъхновяващ поглед към света.. Поглед от малкия заобикалящ ни свят.
Някак между другото при една кратка разходка преди 2-3 дни реших да проверя какво е, което ми убягва там; защо така и не си говорим на "ти" все още. И се изненадах - от лекотата, с която онзи различен поглед се показва пред мен.
Вероятно последните по-вдъхновени докосвания до малкото джобно canon-че ми се усмихнаха по един свой си начин..
А защо "на прощаване"?
Защото вече си имам нов приятел.. И си обещаваме да сме наистина добри приятели :)
Някак между другото при една кратка разходка преди 2-3 дни реших да проверя какво е, което ми убягва там; защо така и не си говорим на "ти" все още. И се изненадах - от лекотата, с която онзи различен поглед се показва пред мен.
Вероятно последните по-вдъхновени докосвания до малкото джобно canon-че ми се усмихнаха по един свой си начин..
А защо "на прощаване"?
Защото вече си имам нов приятел.. И си обещаваме да сме наистина добри приятели :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)