нощна музика

!title podcast 84 - dubstard "Luxury deep house (live mix)" е от типа музика, на чиито криле се оставяш много бързо и уверено.. Разбираме се добре - и по това време на нощта сега. Или пък може би именно заради него.
Минутите около 1:30-2 - когато нощта вече е погълнала всичко, оставила усещането за вечерта някъде мъничко назад. Спокойствие, тишина - музика, ритъм..

Второто прослушване за днес ми е. Първото ме "хвана" - реших, че мога да си го отбележа като приятно място, към което мога пак да се връщам. Когато имам нужда от същия този тип ритъм и унасяне.
После превключвах едно-друго.. Но не открих. И се върнах отново там.

Музика, на чиито криле се отпускам в късните часове, намерил спокойно място пред компютъра. Отпуснат и преди да потъна в съня.

А е и музика, която може да ме държи и цяла нощ.
Не съм сигурен дали нея търсих снощи покрай партито на eenk. Може би все пак нещо още по-енергично - което да ме вдигне и после да не ме остави - до сутринта, или когато нощта намереше своя край. Намери го някъде към 4 - заглъхване на ритъма, малко разчистване на терена, прибиране на следите или поне основното; и после разходка в приятна умора към вкъщи..
Петъчните вечери трябва да имат друго предназначение. Петъчно-съботните нощи след това също. Някаква търсена форма на отнасящ релакс..

По стечение на обстоятелствата, !title podcast #84 идва също от eenk - thx!

Тук съм..

Хей, тук съм. Не съм те изоставил..
Често си мисля за теб, наблюдавам те - минавайки по другия тротоар. Мисля си тихо.. в умора. Знам, че и ти си мислиш за мен и се питаш кога и защо.. Поглеждам те вечер, погалвам те с ръка в съня ти - внимателно, за да не те събудя. Но съм с теб, и ти го знаеш..

Тук съм.. Понякога искам да ти кажа много неща. Но не намирам думи; не намирам нагласа.. Искам, но ти ги казвам мълчейки. А ти ме разбираш, аз знам.
Понякога дори посягам.. но не посмявам да те докосна. Да нарисувам думите на лицето ти. И да ги превърна в красива усмивка..

Тук съм.. Събирам цял ден. Събирам думи и мисли. Препускам.. Светът се вихри около мен. А аз съм прашинка, носена от вятъра..
Чак вечер поспирам.. късно вечер. Когато ти вече спиш. Тогава си мисля за теб, и ти говоря в мислите си. Но думите излизат без звук - те просто се носят отпуснати.. Ти спиш, но знам, че ме сънуваш.. И в съня си ми се усмихваш.
А аз вървя без посока и тихо те гледам.. И те целувам като морския бриз - така нежно, за да не те събудя. За да не прекъсна съня, в който ти ми се усмихваш.. така мило..

Тук съм.. И те държа за ръка. И се държим, и знаем посока. И вървим.. И няма да спрем..

Хей, тук съм..