Сълза

Странно въздействие има да видиш в крайчеца на нечии очи сълза.. реагираща на музика. Предизвиква те да обичаш.

Yann Tiersen / Dust Lane @ A Take Away Show, La Blogotheque

Записите на мосю Tiersen и неговата група, направени за проекта "A Take Away Show" на La Blogotheque, носят номера #1 и #2 от дългата поредица. Спомените от концерта му отпреди по-малко от месец разбира се са още пресни. "Dust Lane" пък държи здраво своето място в селекцията в iPod-а.
"Dark Stuff", "Dust Lane", "Palestine" и "Amy" - дали все още неошлифовани в момента на заснемането или специфичната обстановка - в студиото, в колата от обложката на албума и приключението "Dust Lane", в дома на Yann..

Yann Tiersen | A Take Away Show #1 | Dark Stuff | Dust Lane from La Blogotheque on Vimeo, 12:20''.

Yann Tiersen | A Take Away Show #2 | Palestine | Amy from La Blogotheque on Vimeo, 09:03''.

И разбира се публикацията в La Blogotheque: http://www.blogotheque.net/Yann-Tiersen,5752 (използвай Google Translate към английски, ако не се чувстваш уверен/а с френския).

Beirut - Cheap Magic Inside, film by Vincent Moon

Час приключение с Beirut, филмирани от Vincent Moon през есента на 2007-ма:

BEIRUT _ CHEAP MAGIC INSIDE from Vincent Moon / petites planetes on Vimeo.

brooklyn, new york, september 2007; 62''

Btw, каналът на Vincent Moon във Vimeo е must follow:
http://vimeo.com/temporaryareas/videos

Help Me Jones

Help Me Jones всъщност на живо са още по-добре и на сцената на Mellow определено се забавляваха.

- Help Me Jones @MySpace

- Help Me Jones @SoundCloud

- Help Me Jones @Facebook

- Интервю с Help Me Jones в Public Republic

- Интервю с Марий Росен (Help Me Jones) в "Позор"

Иначе проект на Марий Росен и Константин Тимошенко.

А част от тайната - като вокал с Help Me Jones на сцената на Mellow всъщност е била Рони от Насекомикс.

Ronnie's gone.. R.I.P.!

Ronnie James Dio , 10 July, 1942 - 16 May, 2010



Rainbow, Black Sabath, Heaven & Hell..



www.ronniejamesdio.com

Muse - The Resistance Tour Live

Един по-сигурен bookmark, гарантиращ запазване близко до очите. Използвам заради изключителния запис от концерт на Muse в Сиатъл през април 2010 - качен неотдавна в страницата на групата в MySpace.

Час и половина чудесен звук и картина. И най-често срещаната дума сред коментарите, напълно на място - "amazing".

>> Muse "The Resistance Tour - Live", @MySpace

Come wander with me

Спомен. Връща ме малко назад към май пак една такава студена и откъсната в мисли вечер. Или може би други такива вечери..

Първото докосване с музика и визуална приказка беше покрай Future Shorts компилация някъде назад в месеците. Второто преди малко - покрай едно RoadMovie (#149, check #10). И заравянето откъде ми е познато усещането.. до тук - Jeff Alexander, "Come Wander With Me" - и тази споделена приказка...

Come wander with me.. Дори и в есенно-зимните вечери и тяхното замръзнало усещане.

Auditorium - It's about the process of discovery and play

It's all about the process of discovery and play.. Да композираш. И да откриваш.
Auditorium е една пътека от пъзели от музика и светлина. Загадка, игра, композиция. Водена от теб.
Особен проект. Гениален. Красив.

There are no right or wrong answers. There are many ways to solve every puzzle.

Имате два варианта да се впуснете в играта:
- Първият е директно - включвате и започвате да откривате.. Искрено се радвате като изпълните пространството с търсения звук.
- Вторият е все пак да се запознаете преди това с особеностите и целите на играта в секцията "Learn More" на страница. Или първо да се впуснете да откривате, а после да се върнете и да разберете какво сте открили.. Но и вторият вариант не намалява ни най-малко удоволствието от играта.

P.S. Създатели на играта са Dain Saint и William Stallwood (Cipher Prime); първият е и композитор на саундтрака. Според бележките на сайта, целият саундтрак ще бъде наличен за download след като пълната версия на Auditorium бъде завършена.

P.P.S. В момента играта стига до 4-то ниво - след началното (I), Winter (II) и Spring (III) има едно примерно от 4-то ниво - в което се включва и заекът.

P.P.P.S. Мисля повече да не подсказвам, че ще убия и останалото удоволствие.

P.P.P.P.S. Все пак повече инфо може да бъде открито в блога на Cipher Prime и по-конкретно тук ("Improving Auditorium").

И все пак по-интересното:
- добавяне на т.нар. "Accept Solution" механизъм, който ще позволи на играчите да се порадват на творението си преди да преминат на следващото ниво
- добавяне на редактор на нива и споделяне и ранкиране на community-generated content (може би на създадените от потребителите нива)
- (вероятно) възможност потребителят сам да добави музика
- iPhone версия
- (вече споменатият) албум с пълния саундтрак
- (вероятно още много идеи тепърва предстоят да се развият)

Нещо ново и живо от Roisin

Колко време ще изкара там нямам представа.. Roisin просто казва, че няма да е много. А то е: пълен двучасов live в качествен видео запис от скорошно шоу на Roisin Murphy в Брюксел (23 ноември).

This show is a wild experiment - I wanted to push myself AND the audience to the limits. This filming is a one off with 6 camera's - a purely live edit. My intention is to offer YOU the chance to edit yourself. In the meantime, enjoy the rough edit while you can - it won't be here for long. Big love Roisin

Дано издържи до уикенда, ще ми е интересно да насоча малко повече внимание..

Roisin Murphy's live @ Sofia - малко видеа

Приятна изненада - фенската страница с потребителски видеа на Roisin Murphy във Facebook вече се радва на серия от 9 видеа от концерта й в София през седмицата. Изпълненията й носят страшен заряд.. Определено си е било изживяване.

Благодарности на Станислав Георгиев, качил въпросните видеа. Налична е и галерия от снимки от случката, качени също от него, но вече достъпна само за регистрирани facebook потребители.





- Roisin Murphy's official site
- Roisin Murphy YouTube channel
- Roisin Murphy @ YouTube
- Roisin Murphy's facebook fans videos (incliding live @ Sofia, 06.11.2008)

Tiesto

Доволно изтощен..
Tiesto е голям. Несравнимо.

Tiesto from JulieRamirez on Vimeo.

Сбогом и благодарим за музиката.. R.I.P. Richard Wright!

Тъжно е.. Преплита се с капките есенен дъжд навън. Някак неизбежно, край в една борба..
В тези часове всички пишат за загубата на един голям музикант - Richard Wright, основал през далечната 1965 г. заедно с Roger Waters и Nick Mason легендарната група Pink Floyd.

В тези часове на страницата на големия пианист в Wikipedia след "Born" се е появило и "Died".. с днешна дата.

В тези часове на официалната страница на Pink Floyd ни посреща негова снимка и тъжни думи:

The family of Richard Wright, founder member of Pink Floyd, announce with great sadness that Richard died today after a short struggle with cancer.
The family have asked that their privacy is respected at this difficult time.

Сбогом и благодарим за музиката, Ричард!
Почивай в мир!...

нощна музика

!title podcast 84 - dubstard "Luxury deep house (live mix)" е от типа музика, на чиито криле се оставяш много бързо и уверено.. Разбираме се добре - и по това време на нощта сега. Или пък може би именно заради него.
Минутите около 1:30-2 - когато нощта вече е погълнала всичко, оставила усещането за вечерта някъде мъничко назад. Спокойствие, тишина - музика, ритъм..

Второто прослушване за днес ми е. Първото ме "хвана" - реших, че мога да си го отбележа като приятно място, към което мога пак да се връщам. Когато имам нужда от същия този тип ритъм и унасяне.
После превключвах едно-друго.. Но не открих. И се върнах отново там.

Музика, на чиито криле се отпускам в късните часове, намерил спокойно място пред компютъра. Отпуснат и преди да потъна в съня.

А е и музика, която може да ме държи и цяла нощ.
Не съм сигурен дали нея търсих снощи покрай партито на eenk. Може би все пак нещо още по-енергично - което да ме вдигне и после да не ме остави - до сутринта, или когато нощта намереше своя край. Намери го някъде към 4 - заглъхване на ритъма, малко разчистване на терена, прибиране на следите или поне основното; и после разходка в приятна умора към вкъщи..
Петъчните вечери трябва да имат друго предназначение. Петъчно-съботните нощи след това също. Някаква търсена форма на отнасящ релакс..

По стечение на обстоятелствата, !title podcast #84 идва също от eenk - thx!

Тези диви японци.. Yamato (The drummers of Japan)

Шоуто беше. Получи се. С много ритъм.. Отекващ в цялата Зала 1 на НДК и в запълнилата я публика.

Ритъм - в ударите по най-разнообразните в своите размери традиционни японски барабани "Уадайко", ритъм и танц, ритъм и светлина, ритъм и театър. Дори ритъм и тишина. Игра..

Добри са! И много диви ;) И доста силни в интерес на истината - включително и японките там на сцената, които неспирно създаваха ритъм със своето невероятно темпо и усет. И още игра..

Едно чудесно редуване на "силов" ритъм (когато 11 пъргави японци и японки подскачат в синхрон и нанасят удар след удар с невероятна сила и скорост, отекващи в залата и обгръщащи я) и отпускащ завладяващ театър, който докарваше всички до сърдечен смях и искрено съпреживяване. Изплуващи от светлината и разпръскващи я около себе си. Създаващи светлина; създаващи ритъм..

Заслужени неспирни аплаузи! От цялата зала, изправена на крака. И после връщането с истинското въвличане на публиката - като част от този ритъм, като част от създаването му. Умелият и изключителен "диригент" там в средата, водещ пълната трупа от всичките му посоки - в една от тях бяхме тези, дошли там да се насладим на спектакъла, но въвлечени в него и като участници. Определящи завладяващия ритъм.

Yamato. The Drummers of Japan.






-------------

Все пак се случи тук в България де. И нямаше как да се пропуснат няколко странични фактора, които да се постараят да попречат на удоволствието от преживяването. А в основата им - неадекватните "охранители".

Първите 10-15 минути от спектакъла бяха разтърсвани от шумна кавга на един от входовете, виковете от която стигаха до всички краища на залата. А самата тя причинена от явно отказа на пазачите да пуснат насъбрали се закъснели хора, държащи своите билети в ръце. И добре че някой се намеси в един момент, за да прекрати това, че ако до този момент въвеждащият здрав ритъм на Ямато надделяваше, то щеше да е много повече от конфузно, ако при първото затишие само мигове след това виковете от входа бяха обгърнали и сцената.

Нервни карикатури с жилетки "Security" през цялата първа част през минута-две се хвърляха на хора от публиката, допуснали проблясък на светлинка от телефон, а и заплашваха как ще ги изхвърлят оттам, като по този начин привличаха вниманието към себе си.

Един конкретен образ от горната група по време на половинчасовата почивка между двете части на представлението на няколко пъти скочи да се изрепчи на 13-14-годишни деца, позволили си да се снимат с телефоните си или да погледнат някой sms - абсурдна сценка..

Тези с жилетките на входовете пък и преди началото, и на почивката държаха да стоят неадекватно и настояващи да те преровят наново, нищо че само преди няколко минути са го сторили, а не си се откъснал на повече от метър от тях.

Да не забравяме къде се намираме все пак..

------

Но истина беше в шоуто. Истината беше в Yamato.

Inspiring Music - oliv928

Не са много нещата, които могат да се открият в мрежата за oliv928 - стоящ зад този ник изпълнител и продуцент на електронна музика от Лион, Франция. Попаднах на музиката му случайно в Jamendo, вероятно привлечен от образа от вдъхновяващата обложка - величествени зъбери и върхове, покрити от сняг и плуващи в слънчеви лъчи - сняг..
- стъпка #1: заслушване..
- стъпка #2: завъртане отново и отново на единственият наличен албум - "snow (the first songs)" от началото на 2006-та
- стъпка #3: изтегляне на целия албум (разпространява се под CC лиценз, позволяващ това - както и всичко, което може да се открие в Jamendo) и завъртане вече през избрания audio player
- стъпка #4: заравяне през Google за повече инфо..

А последното не даде много резултат:

- Профил с още малко музика и кратки отговори на няколко кратки въпроса в SoundClick.com - от които се разбира, че:
-- oliv928 всъщност идва от мейла му, оттам и е останало като ник (май името му пък е Olivier, което обяснява част от съкращението)
-- от дълго време не изпълнява на живо (пред публика) - за последно преди 15 години, когато е участвал в група
-- (май) няма договор с лейбъл - оттам и този начин на разпространение на музиката - през сайтове като Jamendo, SoundClick, форуми, от които също може да се изтегли "snow"
-- като музика харесва "new wave, electronic, pop, rock, classical and jazz also"
-- свири на различни инструменти, към които се включват дори електрическа китара, пиано, барабани..
-- favourite spot: Тулуза

- профил в Last.fm
- няколко форума с възможност за теглене от тях на същия албум
- един празен блог на името му - oliv928 - в Blogger
- още един празен блог с имената на "snow (the first songs)" и Jamendo, пак на същата платформа

Olivier или oliv928 си остава загадка.. Но музиката му - въртяща се около електронните звуци, но с вмъкващи се барабани, перкусии, пиано, дори мъничко китара - определено заслужава внимание.

Един особено приятен среднощен фон.. А вероятно и не само.

- oliv928 - "snow (the first songs)" в Jamendo
- oliv928 в Soundclick.com

Глътка свежест, в стила на Manu

Малко неочаквано, но се появи отнякъде. И дори и бързо да го забравя, все пак роди усмивка.. :)

http://manuchao.net/tvlina/index.php#156 - "Col.legi Els Pins II" (18/12/2007)

Едно видео, любителски запис на изпълнение на Manu Chao в някакво начално училище в Мадрид - хлапетата събрани в нещо като физкултурен салон, насядали плътно по земята едно до друго, а Manu седнал на столче пред тях с китарата в ръце и.. красив, зареждащ звук..

Свършва поредното изпълнение, влизат още групи от деца, водени от учителки.. Manu подема наново, запява позната песен, хлапетата започват да пляскат всички заедно, да подражават на ритъма.. Manu се ентусиазира още повече, атмосферата се нажежава като на истински концерт..

Оттук насетне всичко е в посока нагоре ;)

Хлапетата се вдигат на крака, започват да подскачат, да се въртят - тяхната си реакция на музиката. Всяко намира своята чудата форма на танц, Manu завладява всички. И определено и сам се забавлява..

Последни акорди, ставане на крака - луди писъци и неспирни ръкопляскания.. и испанското "още, още" - Manu сяда за бис, а малките продължават неукротимите си танци.

Всички пеят заедно "Me Gustas Tu". А след това се борят едно друго кое ще успее да се здрависа с невероятният изпълнител, да се докоснат до него, да го прегърнат..

Тук идва репликата на Ю: "и аз искам такъв час по музикаааа".

И аз искам ;)

Manu си го може.

Още веднъж линкът: http://manuchao.net/tvlina/index.php#156 - от списъка вдясно: "Col.legi Els Pins II" (18/12/2007)

P.S. Мерси на Сашо Колев, чийто блог ме насочи към това страхотно видео!

Vienna Teng - music for the soul

Vienna Teng - нежна, отпускаща, красива музика.. Попаднах на нея през един стар пост на Ани, последвах линка и.. познай какво звучи в последните часове тук при мен.

Vienna е от тайландски произход, но е родена в Щатите и там протича целият й живот дотук. Започва да свири на пиано на 5, написва първата си песен на 6, а на 16 издава собствен албум от инструментали - изненадващо на този фон завършва Компютърни науки в Станфорд, за да продължи с кариера като софтуерен инженер в Cisco Systems. До момента (2002-ра), в който оставя софтуерната индустрия и подписва договор с независимия музикален лейбъл Virt Records. Следват албумите "Walking Hour" (2002), "Warm Strangers" (2004), "Dreaming Through the Noise" (2006).

Един дълбок, красив глас.. и нежната музика, която създава - това е за мен първият допир с Vienna Teng.





Официалният сайт на Vienna Teng (от който може да бъде слушана и изтеглена музиката й)

Vienna Teng biography as interview

Vienna Teng biography (@ ChinatownConnection.com, с възможност за теглене в mp3 формат на някои от песните й)

Официална биография на Vienna Teng (@ Rounder Records)

Vienna Teng @ Wikipedia

Vienna Teng @ YouTube

и онзи пост на Ани, през който я открих

и онзи пост на An, през който пък Ани я е открила

A little sense of KOOP

Нежно извиваща се, усмихнато отнасяща.. Виртуозна. Музиката е красива, KOOP са в състояние да го покажат.. Един състав от виртуози, стъпващи по въжетата на джаза, но и не само. Експериментиращи, играещи..

Крясъкът на чайките, шумът на вълните.. едно повеждане, идващо да подскаже "повярвай ни, ела". Една подадена ръка.. И танцът, извивките, превъплъщенията на Hilde Asbjornsen..

Истинското докосване се случва все пак там, на живо, пред сцената.. Музиката - нежна, страстна, любовна..

Малко е нужно, за да бъде моментът специален, да се отпуснеш и понесеш по ритъма. Едно споделяне, любим човек до теб и, сигурен съм, изживяването може да бъде истинско.. Просто споделен красив танц..





KOOP @ YouTube

KOOP @ MySpace

KOOP Official Site

Лошо момиче..

Нямам си история, която да поеме тази песен.. В онзи, пълния си вид. Прясна и дълбока. Да попие в нея, да попият една в друга.. Песен в история. История в песен..
Но това явно не пречи песента да се загнезди в съзнанието ми, тихо да се настани там.. в отнесените мисли. Ритъмът, мелодията..

Колебаех се. Дали да й намеря място тук. Но тя е тук и без това..


Клас - "Лошо момиче"

Лошо момиче, след тебе аз тичам
и вятъра питам - дали ме обичаш?
В очите напират горчиви сълзите,
дъх не ми стига, но ти не разбираш!

Оооо...лошо момиче, вятъра питам -
дали ме обичаш?
Оооо...лошо момиче, дъх не ми стига,
но ти не разбираш!

Дните отлитат, аз вече не питам,
на моята обич не търся следите.
Сега ти ме питаш - дали те обичам?
Лошо момиче - аз вече не тичам!

Оооо...лошо момиче, аз вече не тичам,
на моята обич не търся следите!
Оооо...лошо момиче...

The things I loved..

Няма как да събереш всички неща, които си обичал някога, на едно място.. Образи, картини, мелодии, усмивки, погледи, усещания.. Трупаш ги, парче по парче; докосваш се до някое от тях, прегръщаш го.. Усещаш топлината му и се зареждаш от нея.

Но неусетно се хващаш за някой нов повей, обгръща те някой нов образ, мелодия, усещане.. Животът те кара да вървиш напред, забравяш къде си оставял следи..

Нещо случайно те среща отново след време, потапяш се в спомен, изваждаш образи и мисли.. Или пък просто възприятие, допир..

Животът ни е изпълнен със срещи. Бориш се с търсенето да вземеш със себе си поредното топлещо те нещо, да го направиш част от живота си.. Образ, усмивка, мелодия.. Привързаност.. Обичаш..

Нещо случайно те среща след време.. Усмихващ му се, усмихваш се на топлината му.. Приемаш го в съзнанието си, в мислите.. It's part of you, part of yourself..


Клас - "Рози в дъжда"

Тя става от сън, излиза навън,
върви през града, бавно потъва
в познатия ритъм на деня.

В лилавия мрак, тя се връща в дома,
изтрива грима, дълго се взира
в потайните сенки на нощта.

Тя заспива пак Сама,
в стъклата блъска луд дъжда,
отнася прашните следи
на един от тези дълги дни.

Свежи цветя, рози в дъжда
тя вижда в съня, отваря очи -
вятърът гони мъртви листа.

Тя заспива пак Сама...