LifeCircle RC

2011

2011-12-31T16:59:00.001+02:00

Нев, джаз, Чайната, "Сам дойдох", Венци Благоев, снимките от джаз концертите, Теди, Kindle, Солун, Каламбака, Elevation (Тери, Изи, Банско) и вятъра, Шкорпиловци, плажът, Mellow Fest, Несебър и партитата на Cacao, Мира, Spirit of Bourgas (Moby, Gotan Project, Skunk Anansie, Leftfield) и безкрайните срещи по плажа, Созопол, концертите (Nouvelle Vague, Manu Chao, Jean Michel Jarre, DubFX, Parov Stelar, The Cinematic Orchestra, Kid Koala; Ксетофон, Митко Таралежков, Kotarashky, Skopje Connection и още много /Аларма, джаз, рок/), филмите ("Biutiful", "Лора от сутрин до вечер", "Тилт", "Стъпки в пясъка", "Senna", "Inside Job", "Островът", "Кецове", ..)

Сълза

2011-12-18T02:22:00.002+02:00

Странно въздействие има да видиш в крайчеца на нечии очи сълза.. реагираща на музика. Предизвиква те да обичаш.

Yann Tiersen / Dust Lane @ A Take Away Show, La Blogotheque

2011-01-03T00:58:00.004+02:00

Записите на мосю Tiersen и неговата група, направени за проекта "A Take Away Show" на La Blogotheque, носят номера #1 и #2 от дългата поредица. Спомените от концерта му отпреди по-малко от месец разбира се са още пресни. "Dust Lane" пък държи здраво своето място в селекцията в iPod-а.
"Dark Stuff", "Dust Lane", "Palestine" и "Amy" - дали все още неошлифовани в момента на заснемането или специфичната обстановка - в студиото, в колата от обложката на албума и приключението "Dust Lane", в дома на Yann..

Yann Tiersen | A Take Away Show #1 | Dark Stuff | Dust Lane from La Blogotheque on Vimeo, 12:20''.

Yann Tiersen | A Take Away Show #2 | Palestine | Amy from La Blogotheque on Vimeo, 09:03''.

И разбира се публикацията в La Blogotheque: http://www.blogotheque.net/Yann-Tiersen,5752 (използвай Google Translate към английски, ако не се чувстваш уверен/а с френския).

Beirut - Cheap Magic Inside, film by Vincent Moon

2010-12-31T00:37:00.003+02:00

Час приключение с Beirut, филмирани от Vincent Moon през есента на 2007-ма:

BEIRUT _ CHEAP MAGIC INSIDE from Vincent Moon / petites planetes on Vimeo.

brooklyn, new york, september 2007; 62''

Btw, каналът на Vincent Moon във Vimeo е must follow:
http://vimeo.com/temporaryareas/videos

The last days of summer

2010-09-08T20:17:00.009+03:00

The last days of summer.. Изплъзват се, безкомпромисно. Но някак в есенен ритъм. People missing.. (И което ми идва на рима - souls kissing).

Лятото постави добри основи, обнадеждаващи. Изми и оцвети, и зареди - Mellow Fest с всичките чудаци на поляните в Борисовата; Park Live Fest с Groove Armada, Gotan Project, красотата на Morcheeba, Ксе(ТоФон) и компания, невероятните Massive Attack, Насекомикс, Fatboy Slim, Dub FX, екзалтирания Armin van Buuren, прескочил и изгрева на плажа на Cacao, пясъка на Spirit of Burgas (с Уикеда, Unkle, Serge Tankian, Ревю, и..); и летните сцени, филмите, музиката, поляни и бири, среднощни разходки; спокойствието на Варвара... И хората, и хората, и хората.. намирани и търсени.

И няма да е само лято. Но ново и още по-случващо ще дойде.

Help Me Jones

2010-05-29T00:03:00.014+03:00

Help Me Jones всъщност на живо са още по-добре и на сцената на Mellow определено се забавляваха.

- Help Me Jones @MySpace

- Help Me Jones @SoundCloud

- Help Me Jones @Facebook

- Интервю с Help Me Jones в Public Republic

- Интервю с Марий Росен (Help Me Jones) в "Позор"

Иначе проект на Марий Росен и Константин Тимошенко.

А част от тайната - като вокал с Help Me Jones на сцената на Mellow всъщност е била Рони от Насекомикс.

Eyjafjallajökull

2010-05-18T01:16:00.005+03:00

Iceland, Eyjafjallajökull - May 1st and 2nd, 2010 from Sean Stiegemeier on Vimeo.

/Remember to press the full screen button!/

Ronnie's gone.. R.I.P.!

2010-05-17T01:22:00.005+03:00

Ronnie James Dio , 10 July, 1942 - 16 May, 2010

Rainbow, Black Sabath, Heaven & Hell..

www.ronniejamesdio.com

Muse - The Resistance Tour Live

2010-05-07T23:52:00.003+03:00

Един по-сигурен bookmark, гарантиращ запазване близко до очите. Използвам заради изключителния запис от концерт на Muse в Сиатъл през април 2010 - качен неотдавна в страницата на групата в MySpace.

Час и половина чудесен звук и картина. И най-често срещаната дума сред коментарите, напълно на място - "amazing".

>> Muse "The Resistance Tour - Live", @MySpace

Come wander with me

2009-10-16T22:39:00.003+03:00

Спомен. Връща ме малко назад към май пак една такава студена и откъсната в мисли вечер. Или може би други такива вечери..

Първото докосване с музика и визуална приказка беше покрай Future Shorts компилация някъде назад в месеците. Второто преди малко - покрай едно RoadMovie (#149, check #10). И заравянето откъде ми е познато усещането.. до тук - Jeff Alexander, "Come Wander With Me" - и тази споделена приказка...

Come wander with me.. Дори и в есенно-зимните вечери и тяхното замръзнало усещане.

Един билет за Depeche по-малко

2009-07-20T22:43:00.002+03:00

Замотах се с извършването на тази дейност - връщането на билета за несъстоялия се концерт на Depeche Mode и прибирането на паричната му стойност - последните седмици. Първо си прецених, че не бързам и нека да оставя върволиците от разочаровани да минат през касите, а после взех да отлагам без особена причина. Но днес финално отметнах и това..

До последно с леко човъркане отвътре, че може и да се стигне до разправии, но не би - всичко си мина чисто и без овъртания. Девойката на касата на Ticketpro в ЕБКЦ на Стамболийски, откъдето някъде през април закупих въпросния, само погледна билета, влезна с него в стаичката зад себе си и след малко излезна с парите. Явно историите с проблеми около връщането на билетите са останали назад или поне на друго място - но и би трябвало след официалното обявяване от SME, че парите за закупените билети ще се връщат.

И така.. Не знам всъщност какво се е случило / ще се случи с билета, но всичко си е на мястото - след като се разбра, че концерт така или иначе в София тази година няма да има. Не го мисля, не плувам в объркани емоции и разочарование - приех съвсем спокойно, честно казано, новината за отменянето. Остават си ми чудесните спомени от предния (и състоял се концерт) тук, емоциите от тогава и усещането за нещо истинско и безценно. Не знам как щеше да бъде, ако онзи концерт не се беше случил или аз не бях част от него - но едва ли има значение сега. Въпреки че въпросното вероятно е факт за не малко хора, търсещи този, който трябваше да се състои преди месец.

Животът продължава, големите концерти "и у нас" вече не са рядкост, а и кръгозорът ни се разширява все повече. Дали ще повторят Depeche или ще направят следващите крачки други - стъпки напред ще има. И всичко е пред нас..

А турнето на Depeche продължава.. Пак с някои проблеми, наложили отмяна на поредния концерт наскоро (заради контузия на Дейв), но все пак върви напред - и ще има да върви още доста време. С любопитен поглед към него - на сайта на групата, а и в официалната им Facebook страничка.

Feel the July and emotions. It was and it will be!

2009-07-02T00:30:00.001+03:00

Благодаря Ви! На всички.. Денят като вдъхновение, емоция, която макар и вероятно да остава не съвсем показана, е тук.. И я усещам с пълна сила всъщност сега след като въпросният ден отмина.. Усещам си емоцията и силата й. Емоцията от посрещането на слънцето.. като усещане. It was. And it will be!

Вечерта на лятото

2009-06-19T22:39:00.001+03:00

Вечерта на лятото.. Макар и още в средата на юни

Въздухът, усмивките, топлината.. светлините, усещанията. мравунякът от хора в парка. звуците, пейките, тревата.. мирисът на блатото, шумоленето на течащата от чешмата вода. бирата. велосипедите. хекове, групички, песни, китари. музиката, ритъмът, басите. полъхът.. танцуващите треви и храсти, шумолящи дървета..

Вървя...

Тъжно ми е

"Facebook killed the blog"..

2009-05-06T01:50:00.004+03:00

.. they use to say.
Но по-скоро не - просто "отми модата" от блогването. Facebook, Twitter и всички следващи buzz-social-пространства.
Което всъщност е супер! Блоговете ще оцелеят.
Факт е, че доста рядко пиша нещо тук, а ежедневно следя и участвам в другите споменати мрежи - но това само прави споделянето чрез блогване още по-истинско..

Btw, 3 дни извън София (най-сетне) - малка разходка покрай масовата туристическа вълна в майското откъсване ме поведе по маршрута Велико Търново, Арбанаси и Царевец - Дряновски манастир - с.Боженци - Трявна - Етъра (Габрово). Има и снимки, разбира се - more @ Flickr, малко по малко.. А избрано скоро и тук.

Take me up, out of the city

2009-04-12T23:25:00.007+03:00

..Иначе сам ще забравя. А градът притиска. Let's get out of here.. Пролет е.

P.S. Снимките са моменти от следобедна неделна разходка по баирите над с.Церово близо до Своге. (Почти) спонтанен поглед към едно мъртво бунгало с буренясал двор, заобиколен от страхотни поляни и борови гори - малко останали спомени отпреди 10-тина години.

Future Shorts: Dances With Love (март 2009)

2009-04-02T00:36:00.003+03:00

Последната прожекция за месеца, вмъкната в първия ден от следващия. Някак по-скромно, по-тихо.. една шепа хора, дошли да се отпуснат и заредят в Дома на киното - за разлика от предното приключение, събрало препълнена на макс зала през февруари.

Не бих могъл да откроя никое от филмчетата все още, като че.. Нямаше всеобхватен ентусиазъм, както доста често се случва. Но цялостно усещането беше същото.. и целта постигната.

Ще се разровя тепърва в YouTube каналите в опит да измъкна някое от филмчетата и при успех ще добавя тук.

И ще очакваме април..

А първият априлски ден ме тества какво е да ти отнеме тихия малък заряд, обръщайки ми гръб момент след момент. Но просто ме тества.. Ще съм по-силен от него.

"Казанова" - между "осанна" и "разпни го"

2009-03-21T01:35:00.004+02:00

Мина повече от месец след случайността, озовала ме на премиерата на чудесния спектакъл "Казанова" на Диана Добрева в театър Сълза и смях. Малко повече от месец по-късно ми попадна тази статия за него в блога на Таня Илиева - един умел разказ, придружен с няколко кадъра с високо качество от самия спектакъл, споделени от архива му.

Не съм сигурен дали "Казанова" продължава да е на сцената на Сълза и смях и тези дни, но предполагам, че е - така че го препоръчвам на всички.

/Заглавието е с което е озаглавена статията в блога на Таня Илиева/

Waltz with Bashir

2009-03-14T23:40:00.003+02:00

.. и едно безмълвно останало усещане..

- страницата на "Waltz with Bashir" на сайта на XIII София Филм Фест
- "Waltz with Bashir" в IMDB (рейтинг 8.2/10)
- Официалният трейлър в Apple Movie Trailers - с по-високо качество
- и още много в YouTube

Заряд и товар. Безкраен път напред..

2009-02-27T23:49:00.008+02:00

Да познаваш, да плуваш в дълбоки води - едновременно водещ заряд и изцежда, товари, тежи. Информация, хора, случки, спомени.. Твоят живот. Притеснението и страхът. От теб. Трепет, но спорен, объркващ.. срещу ти. Твоята самота в динамичния свят. Привързване към толкова съдби.. Тежат. Но в тях е животът. Посвети ми песен.

...

Спри. Тишина.. Целият ти свят и мисли, събрани като червеи в кълбо. Всичко, което си докосвал и в което си вярвал и вярваш.. в съзнанието ти, в теб.

Само миг ...

...

Далечен крясък на самотна птица. Зов. И отново пристъпваш напред.. към безкрая...

That's me.

Казанова. Карамазов.

2009-02-12T22:59:00.008+02:00

Силно.. Завладяващо озвучаване, захапващи ефекти.. но най-вече игра.. Една история за сладострастие, греховност и любов.. носена в душите, но често задържана скрита. И образът на Джакомо Казанова, около който се вихри всичко (оживен по чудесен начин от Владимир Карамазов). Казанова и жените.

Поема те емоцията и се носиш по нея до края. За да видиш сълзите от вълнение на режисьорката Диана Добрева на сцената под непрестихващите аплаузи и букетите с цветя.
И онези момичета, подсилили ефекта от чудесната игра и с телата си - голи и истински. Постановка неуютна за пуритани.
А музиката остава в съзнанието ти доста след като си оставил театъра зад гърба си..

Връщането преоткрива.

P.S. И една емоционална вдъхновена статия на Яна Донева за вчерашната премиера.

P.P.S. (добавка 20.03.2009., повече от месец по-късно): ""Казанова" между "осанна" и "разпни го"" - в блога на Таня Илиева

Future Shorts - The Very Best of 2008

2009-02-12T00:24:00.005+02:00

Дали заради "the very best" заглавката, събираща вдъхновения от цялата 2008-ма, дали заради включването на "Директор на водопад" - документалния филм за група Ревю от 1989 г., или пък като естествен резултат от появата всеки път на много нови ентусиазирани хора на прожекциите в последните месеци на миналата година - но тази вечер залата в Дома на киното беше абсолютно препълнена. Не знам как са се чувствали момчетата, намерили място дори на самата сцена отстрани, облегнати на колоната, или пък къде са се сместили многото допълнително прииждащи, но си струва. И от втория ред всъщност се гледа сравнително прилично :)

Компилацията "The Very Best of 2008" събра много познати филмчета, а сред тях се намериха дори и непознати такива - но всичките радващи.

Future Shorts вълната продължава - нека още повече хора успеят да й се нарадват!..

P.S. Мярка се споменаване на отделен YouTube канал на Future Shorts Bulgaria, има го дори и на банер на сайта. Но пък YouTube не се дава и не се отваря - късмет!

P.P.S. Специален поздрав с "Pound"!

(След)новогодишно

2009-01-04T20:55:00.009+02:00

Късметчетата, които се лансираха с баницата в новогодишната нощ и които се оказаха изтеглени от моя милост:

"Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.", Паулу Коелю

"Мисля, следователно съществувам", Рене Декарт

"Нещата не се променят, ние се променяме", Хенри Торо

"Няма нищо, което да е толкова отдалечено от нас, че да не можем да го достигнем, или пък да е така спотаено, че да не можем да го открием...", Рене Декарт

"Любовта е отговорът, но докато го чакате, сексът повдига някои доста интересни въпроси", Уди Алън

Подозирам, че редът е горе-долу този. Първоначално си бяха три, изтеглени едно по едно, но купата с късметчетата стоеше толкова пълна.. че трябваше да й се помогне :)

(Тук купата е вече празна.. доста по-късно)

В добавка и една оценка, че с всяка изминала година изглеждам все по-млад.. :)

Като си гледам снимките, си давам 18..
Повод за размисъл..

Равносметки и новогодишни обещания няма да си правя/давам - там споделям позицията на "Шепоти"..

Auditorium - It's about the process of discovery and play

2008-12-26T23:26:00.010+02:00

It's all about the process of discovery and play.. Да композираш. И да откриваш.
Auditorium е една пътека от пъзели от музика и светлина. Загадка, игра, композиция. Водена от теб.
Особен проект. Гениален. Красив.

There are no right or wrong answers. There are many ways to solve every puzzle.

Имате два варианта да се впуснете в играта:
- Първият е директно - включвате и започвате да откривате.. Искрено се радвате като изпълните пространството с търсения звук.
- Вторият е все пак да се запознаете преди това с особеностите и целите на играта в секцията "Learn More" на страница. Или първо да се впуснете да откривате, а после да се върнете и да разберете какво сте открили.. Но и вторият вариант не намалява ни най-малко удоволствието от играта.

P.S. Създатели на играта са Dain Saint и William Stallwood (Cipher Prime); първият е и композитор на саундтрака. Според бележките на сайта, целият саундтрак ще бъде наличен за download след като пълната версия на Auditorium бъде завършена.

P.P.S. В момента играта стига до 4-то ниво - след началното (I), Winter (II) и Spring (III) има едно примерно от 4-то ниво - в което се включва и заекът.

P.P.P.S. Мисля повече да не подсказвам, че ще убия и останалото удоволствие.

P.P.P.P.S. Все пак повече инфо може да бъде открито в блога на Cipher Prime и по-конкретно тук ("Improving Auditorium").

И все пак по-интересното:
- добавяне на т.нар. "Accept Solution" механизъм, който ще позволи на играчите да се порадват на творението си преди да преминат на следващото ниво
- добавяне на редактор на нива и споделяне и ранкиране на community-generated content (може би на създадените от потребителите нива)
- (вероятно) възможност потребителят сам да добави музика
- iPhone версия
- (вече споменатият) албум с пълния саундтрак
- (вероятно още много идеи тепърва предстоят да се развият)

Future Shorts - Winter Protons (декември 2008)

2008-12-26T01:57:00.003+02:00

Минаха няколко дни и сигурно щях да го оставя да се изплъзне, ако нова порция познати от последната прожекция на Future Shorts Bulgaria филмчета, не ме беше върнала назад. Зимна и коледна, но в никакъв случай не отегчителна:

От филмчетата от декемврийската селекция в YouTube канала на Future Shorts си разпонах дотук четири:

- откриващото "Immerse", което така поставено най- в началото остави усещането, че не успяваш да уловиш какво се случва

Director: Anton Groves
2'00 / Romania / 2008 / Super16mm
Inner space...

- "The Bloody Olive" - няма филм с такива обрати на сюжета и изненади

Dir. Vincent Bal / Belgium / 1996
The classic Christmas short film noir with inevitable twists and turns. Mylene and Werner are going to make their flat up for Christmas. Then Sam comes with a bottle of Veuve Cliquot. Sam tells Werner that he knows Werner has stolen money at work. Werner murders Sam. Soon afterwards, Sam is alive again and it looks as if somebody else would have to die. Who's fooling who? Winner of the Grand Prix at Clermont-Ferrand International Short Film Festival.

- "Untitled No.2" - макар и без име, филмчето за японските войници си струва

Dir. Geoffey Howell / UK / 2006
Japans military force has been forbidden to train for war since the end of World War 2. They keep busy with much more creative activities.

- "Maestro" - просто не ми остави друга възможност освен да го споделя

Dir. Geza M. Toth / Hungary / 2005
The master prepares for one of his many vital performances.

Ако някой попадне на друго от филмчетата от зимната селекция, ще се радвам да обади. И ще се видим пак през януари.

The Big Picture: The year 2008 in photographs

2008-12-25T20:18:00.007+02:00

Фото: Reuters / Carlos Gutierrez

The Big Picture определено е от онези онлайн проекти през годината, които хващат око (от един момент натам много убедително и моите две). Стартирал като нещо като фото блог на The Boston Globe и в частност уеб сайта му boston.com от Alan Taylor, уеб разработчик към медиата, The Big Picture събира в 3 порции всяка седмица (по една за понеделник, сряда и петък) изключителни серии от качествени фотографии на професионални фотографи от Associated Press, Reuters, Getty images и public domain източници, като NASA, около актуалните събития по цял свят.

Като подобаващ завършек на годината идват и трите изключителни серии "The year 2008 in photographs" - част 1, част 2 и част 3 - с общо 120 фотографии. Препоръчвам на всички.

It's snowing..

2008-12-25T16:20:00.003+02:00

It's snowing.. Вали на бели парацали, и този път сигурно ще натрупа.. Едно притихнало такова, леко посмрачено вече, бяла мрежа на сивия фон. Седя и от време на време погледът ми се отклонява към него. Сивият фон са фасадите на сградите отсреща. Би могла да бъде и фасадата на моята, но ако седях в стая отсреща и се взирах също така в бяло-сивото.

Отново свръщам поглед и продължавам да чета - до новото "посягане" една идея встрани.

It's snowing.. Прекъсва го само появата на някой коледен поздрав в skype. Кратък, бързо затварящ вратата след себе си. Весела Коледа! Много хора празнуват. И се радват на богата трапеза.. И са готови да преяждат вкусно. И са готови да приемат хубави пожелания и да отвръщат с такива. Някой може би пише сега позабравени коледни картички. Друг споделя в twitter какви подаръци е получил. Трети се смее с премежен поглед. Четвърти просто си мисли за коледната топлина.. при докосването на любимия човек.

А аз седя тук в стаята, добавям думи и се взирам в сиво-бялото отвъд прозореца..

След малко ще се стъмни. До довечера ще понатрупа леко.. Някой ще се смее на наивен коледен филм, ще отпива глътка вино и ще се радва отново на коледната трапеза..

А аз ще си чета. Мога да изгледам някое късометражно филмче; мога да си пусна малко от все още чакащия ме концерт на Roisin Murphy; мога да се поровя и за някой друг филм.. И пак ще вали - сиво-бяло, но вече на черен фон. И пак ще гърми (пиратки или каквото там гърми все още по Коледа).

It's snowing...

Нещо ново и живо от Roisin

2008-12-03T01:47:00.004+02:00

Колко време ще изкара там нямам представа.. Roisin просто казва, че няма да е много. А то е: пълен двучасов live в качествен видео запис от скорошно шоу на Roisin Murphy в Брюксел (23 ноември).

This show is a wild experiment - I wanted to push myself AND the audience to the limits. This filming is a one off with 6 camera's - a purely live edit. My intention is to offer YOU the chance to edit yourself. In the meantime, enjoy the rough edit while you can - it won't be here for long. Big love Roisin

Дано издържи до уикенда, ще ми е интересно да насоча малко повече внимание..

Shared in Reader

2008-11-23T01:42:00.003+02:00

На блога му е отредено да чака специални вдъхновения - моменти, случки, образи и мисли, които да доведат до споделяне на думи, снимки, видеа.. Сравнително рядко пиша тук, дори доста рядко. Насочил почти постоянен поглед към безкрайните източници, намиращи пристан в Reader-а, воден от ритъма на ежедневието, информацията, посоките.. Доста по-често споделям по нещо оттам - не с думи, не с мои поне, само с клик - върху надписа "Share" - и още една история се насочва към нов изходящ поток.. Безкрайни реки от информация се пресичат и намират нови пътища, нови корита..

Затова реших да добавя едно ново каре тук - моето си "Shared in Google Reader" - някакъв израз на какво случвам там. Или какво споделям там.

FutureShorts - статус ноември 2008

2008-11-13T23:00:00.006+02:00

Снощи се откъснах в посока новата прожекция от месец пореден на FutureShorts случките, откакто ни радват и тук в България. Залата в Дома на киното за пореден път пък се понапълни с интересни образи с много вълнение в очите във възрастови рамки нещо от рода на 15-30 - което няма как да не е радващо (беше с идея за запълването, но всъщност и другото радва не по-малко).

И покрай коментари в блога на Ненчев по същата тази връзка, се върнах към YouTube канала на късометражките, за да проверя какво се случва там - радостното е, че от няма и двете страници видеа, на които попаднах при предното си посещение отпреди месеци, сега ме посрещнаха тъкмо 127 видеа в 7 страници. А сред тях се показаха прясно познати заглавия от вчерашната компилация:

- "Palindrome"
- "The Bicycle Messengers"
- "Compassion"
- "Occupations"
- "This Is Me"

както и много познати от предишните месеци заглавия..
Със сигурност чудесно кътче за приятно откъсване се е получило там.

P.S. Един специален поздрав с усмивки от старите ленти - "Peter & Ben" - такава искрена радост достави гледането му, май в априлската или майската БГ прожекция..

Roisin Murphy's live @ Sofia - малко видеа

2008-11-09T04:19:00.005+02:00

Приятна изненада - фенската страница с потребителски видеа на Roisin Murphy във Facebook вече се радва на серия от 9 видеа от концерта й в София през седмицата. Изпълненията й носят страшен заряд.. Определено си е било изживяване.

Благодарности на Станислав Георгиев, качил въпросните видеа. Налична е и галерия от снимки от случката, качени също от него, но вече достъпна само за регистрирани facebook потребители.

- Roisin Murphy's official site
- Roisin Murphy YouTube channel
- Roisin Murphy @ YouTube
- Roisin Murphy's facebook fans videos (incliding live @ Sofia, 06.11.2008)

Есен, есен..

2008-10-19T23:17:00.004+03:00

Градът така и я скрива - тази есен, която ни гали с шарените си топли краски.. Забързани в ритъма тук, не я усещаме. Няма да усетим кога е дошла и кога ще отмине.. Добре, че ги има малките откъсвания, които да ни напомнят.

Девин..

2008-10-06T23:52:00.003+03:00

Девин привлича.. като място, на което стъпил веднъж, си сигурен, че ще се върнеш отново - за да успееш да се докоснеш този път много повече до красотата му и духа на планината. Невъзможно откъснат от света - с непрекъснато лъкатушещи завои на непонятно тесния път, безкрайно пътуване.. Скътано в сърцето на Родопите градче, разположило своите къщи накацали една върху друга по хълмовете. И посрещащо със слънце..

Девин се усмихва. И дори страшно многото обхождащи пътищата камиони на завода за минерална вода не успяват да я скрият. Топъл, отпуснат.. Заобиколен от живи гори, в съседство с невероятно красивият и безкраен докато го следваш язовир Антонивановци.

Дишаш.. и се удивляваш на красотата на природата наоколо. Тук е планината; тук са Родопите.

Още едно забито в планинската земя флагче, казващо, че ще се върна.

Tiesto

2008-09-18T04:38:00.005+03:00

Доволно изтощен..
Tiesto е голям. Несравнимо.

Tiesto from JulieRamirez on Vimeo.

Сбогом и благодарим за музиката.. R.I.P. Richard Wright!

2008-09-16T01:59:00.007+03:00

Тъжно е.. Преплита се с капките есенен дъжд навън. Някак неизбежно, край в една борба..
В тези часове всички пишат за загубата на един голям музикант - Richard Wright, основал през далечната 1965 г. заедно с Roger Waters и Nick Mason легендарната група Pink Floyd.

В тези часове на страницата на големия пианист в Wikipedia след "Born" се е появило и "Died".. с днешна дата.

В тези часове на официалната страница на Pink Floyd ни посреща негова снимка и тъжни думи:

The family of Richard Wright, founder member of Pink Floyd, announce with great sadness that Richard died today after a short struggle with cancer.
The family have asked that their privacy is respected at this difficult time.

Сбогом и благодарим за музиката, Ричард!
Почивай в мир!...

Спомени за лятото..

2008-09-16T01:28:00.003+03:00

Есенна прегръдка - мокра, студена, присвиваща.. Далече от онова лятно отпускане и спокойните разходки. Стъпки напред към по-студено, по-мокро и по-дебело облечено.. с навъсен поглед, криещи се от дъжда очи, свели взор надолу, в земята.. между разбитите тротоарни плочки, къпещи с кална вода - едно неправилно стъпване и процеждаш тежки думи през зъби..

Есен.. - по-забързана, по-навъсена, по-.. - всеки намира какво да допълни за себе си - в спомените за топлото лято и носещите емоции..

Но и есента води със себе си оптимисти.. Може би просто тази рязка промяна сега ни товари по този кален начин.
Срещнах споменаване за тъга - заради оставеното зад нас лято. Но срещнах и подкрепена с усмивка мисъл за чара на онзи момент, когато се вмъкваш някъде на топло и изведнъж осовобождаваш товара от себе си, открехваш врата за малко отпускане.
И есента води със себе си оптимисти.. и е чудесно, че ги има. Трябва да бъдем - дори и свели взор - пак там между шляпащите в есенна кал плочки, които всеки момент ще покажат тежък нрав и ще ни окъпят в студена кална баня.

Докосването до топлината есенно време е много по-осезаемо и по-зареждащо.. нали?

Future of the web - в търсене на идеи

2008-08-05T23:37:00.005+03:00

Технологиите днес, технологиите утре.. Идеи, взаимствани от поредица успешни проекти от последната година-две. Интернет.. на една крачка от днес, крачка напред - утре.
Впечатляващо развитие!

От Mozilla Labs, секцията за изследвания и развитие на Mozilla Foundations, провокират всички да се включат с идеи, mockup-и и прототипи - в дискусии за бъдещето на глобалната мрежа - какво ще представлява тя утре? Всички, които носят идеите със себе си - без да е нужно да са уеб разработчици или дизайнери.

И първите потърсени отговори:

- проектът "Aurora" на Jesse James Garrett от Adaptive Path (video @ vimeo)

- "Bookmarking and History Concept Video" на дизайнерката Wei Zhou (video @ vimeo)

- "Firefox Mobile Concept Video" на Aza Raskin от Mozilla Labs (video @ vimeo)

Извор на идеи..

А просто липсва.. в отломки изгоряло

2008-08-02T00:20:00.004+03:00

Особено е, и особено шокиращо, когато откриеш, че нещо, с което просто си свикнал да бъде на мястото си, в един момент го няма..

Пак се докоснах до това усещане днес - покрай вечерната разхода, върнала ме по някое време към Борисовата и насочила ме за разхлаждаща бира. Там малко по-нагоре от Орлов мост, след чешмите имаше (и още има) една детска площадка; а от едната й страна павилиончета - за бира, безалкохолни, разни дреболии за хапване.. Т.е. трябваше да бъдат там - но не би. Прекалено сраснали се с мястото, станали с годините неизменна част от парка - а сега там заварих отломки.. разхвърляни парчета изгоряло и хора, търсещи да измъкнат нещо оцеляло сред тях. И една стърчаща стена..

Деца играеха наоколо както винаги, родители си седяха по пейките наоколо и пушеха или си приказваха.. Сякаш всичко си беше както преди - ако не бяха отломките и следите от изгоряло.. Следи като от взрив.
А там няколко метра пред остатъците от павилионите седеше един чичо на едно столче, с масичка пред себе си със сложени на нея някакви храни, безалкохолни, бири.. Не посмях да си взема оттам, да питам дори дали случайно не са запазени студени. Някак жално и отчаяно седеше.. А аз поемах от шока си.

По подобен начин се бях почувствал преди няколко месеца, може би есента - когато една обикновена сутрин, поемайки за работа открих на мястото на фризьорския салон, пред който почти всеки път си чаках автобуса - с възможност да хвана бусове и в двете посоки, между двете спирки - една изгоряла дупка.. пак така като от взрив. Празно. Черно. Отломки.. И жални хора, оглеждащи почти липсващите остатъци.. Вцепених се.

2008-07-30T00:03:00.006+03:00

Толкова достъпна, а в същото време толкова ефектна се оказва.. Стои въпросът доколко би била предизвикателство тогава. Но като че е по-добре просто да се оставим на невероятното отпускане и усмивки, които носи.. Леко..
So simple and so perfect! Beautiful..

P.S. Макро-фотографията

/More on Flickr/

Откъсващ заряд - и дихание на планински въздух, с фотоапарат в ръка

2008-07-27T23:59:00.009+03:00

Много приятно откъсване - за ден-два към Карлуково, с компанията от фото-курса. Един уикенд извън София.. Планински въздух, слънце, дъжд, жълти поля и синьо-бяло небе, величествени скали.. Едно почти опустяло село, в което обаче успяхме да вкараме приятни емоции; да се забавляваме с фотоапарати в ръце, да се надъхваме едни други, да снимаме и позираме. Един неудържим фото-ентусиазъм. И беше хубаво.

Малко качени снимки във Flickr, малко повече към профила във Facebook ([1] и [2]), малко в един стар профил bgphoto.net.. Но най-много в главата ми..

Макро открития на прощаване

2008-07-08T23:07:00.006+03:00

Въпреки дългото време, в което старият Powershot се въртя в ръцете ми (губи ми се точно колко, но са поне 2 години), така и до последно си имаше още не малко неща, които не познавах в него. Дори и съвсем тривиални такива - като ползването на определени режими и настройки. Дори и още по- съвсем тривиални такива като macro режимът - един различен и вдъхновяващ поглед към света.. Поглед от малкия заобикалящ ни свят.

Някак между другото при една кратка разходка преди 2-3 дни реших да проверя какво е, което ми убягва там; защо така и не си говорим на "ти" все още. И се изненадах - от лекотата, с която онзи различен поглед се показва пред мен.

Вероятно последните по-вдъхновени докосвания до малкото джобно canon-че ми се усмихнаха по един свой си начин..

А защо "на прощаване"?
Защото вече си имам нов приятел.. И си обещаваме да сме наистина добри приятели :)

The Girls of Summer

2008-06-26T21:06:00.000+03:00

All around..
Излез, разходи се.
Красивото зарежда...

360 градуса България - втори поглед

2008-06-18T01:52:00.010+03:00

Върнах се.. в опит да хвана последните мигове, в които образите щяха да бъдат там, на моста. Да продължа приключението - през очите и полета на Александър Иванов - фотографът, споделил ни това..
Оставих пътя наполовина при първия си досег.. за да извървя и втората половина сега. Направих и някои кадри, оставих си спомени - въпреки отслабващата светлина в минутите на вечерта и отраженията на лампите - все пак не качеството беше толкова важно в случая - колкото просто да си оставя спомени..

and more..

/кадрите, показващи части от фотографиите на Александър Иванов, са заснети върху паната им на изложбата - а светлите петна върху тях са отражения на лампите на самите пана/

360 градуса България - един красив полет

2008-06-16T21:32:00.004+03:00

Летиш.. отпуснато, приказен свят. Картини, картини - поля, гори, небе, земя.. Носен от въздуха, летиш като птица - леко и волно, в безкрая.. А пред очите ти нови шарки, цветни карета - зелено, червено, жълто, синьо.. Вълшебни светове - там всичко е по-истинско, по-спокойно, по-дълбоко.. и обикновено. Красиво.
Това е България - през един друг поглед - поглед на птица в своя величествен полет.

Помниш ли вълшебния свят на Ян-Артрус Бертран? Намерил своя временен пристан пак там, на същото място миналата есен. Сега стъпките му следва нещо не по-малко приказно.

"360° България" напуска Моста на влюбените край НДК само след 2 дни - за да продължи своето пътешествие из Бургас (26 юни - 23 юли), Варна (31 юли - 28 август) и Пловдив (05 септември - 03 октомври); за да зарадва още човешки съзнания, да сподели - невероятните образи, които Александър Иванов, в своя полет на парапланер и мотоделтапланер е запаметил за всички ни - в продължение на 8 години.

Pipe.bg - Second Life

2008-06-13T00:55:00.002+03:00

Мина малко повече от половин година всъщност.. но.. нали си беше обещание :)

За мен си е стабилна глътка свежест - новият облик - с дрехата и джаджите по страниците - а и най-вече събудената нова вълна ентусиасти (покрай "наши хора" и малко приятели, но защо пък не и нови, които ще привлечем на наша страна) - е, и добрите стари приятели, постепенно отстъпили с времето, но, видяло се, готови да се върнат на "фронта"
.
Дърпаме завесата и.. представяме попроменения Pipe.bg - тадъм! :)

Цялата тази промяна днес ме усмихна, искрено. Всъщност, истината е, че ме усмихна още снощи, когато резултатите добиха по-завършен вид - за да повярваме, че е имало за какво..
Не е лесно да оцелее такова нещо, една от много social bookmarking мрежи в страна, където за повечето хора стои прекалено екзотично и ненужно, безмислено. А Pipe си беше и не малко отричан и отписван с времето.. В началото го слагаха в 4-ката, която ще оцелее сред 30-тината и повече подобни експерименти, но пък много скоро започнаха един по един да го вадят оттам - нашите приятели блогърите от БГ блогосферата.

Но пък е готино да видиш как борбата дава в един момент резултат - и то след като почти всички вече са загубили вярата си в нея.

Очакват ни и изненади ;)

>> Pipe.bg - Second Life.. Join us! :)

Аксесоар

2008-05-20T22:37:00.001+03:00

София, вечер.. върви момиче - приятно красиво; години - 17-18 на вид; с момче под ръка.

и биберон в уста..
Аксесоар?

Future Shorts: The Beat of the Drum

2008-05-15T01:59:00.020+03:00

Голямо и усмихнато благодаря! :) За чудесната подборка късометражни филмчета - емоцията, отпускане, смеха, замислянето..
И винаги приятната публика, събираща се около тези фестивали.

Future Shorts Festival - "The Beat of the Drum":

- "Барабанистът" / "O som e o resto" (Brasil) /на линка е само трейлър, цялото филмче е 21 минути/
- "Измислена любовна песен" / "Made Up Love Song" (UK)
- "Срещата за обяд" / "The Lunch Date" (USA)
- "Идентичности" (BG, заснето в Париж) - невероятно..
- "Юи" / "Yi" (China)
- "Подарък" (BG)
- "Изненада" / "Surprise" (UK)
- "Ранна пролет" (BG)
- "Сянка на съмнение" / "Skyggen af tvivl" (Denmark) - /снимки; кадри от филма се вмъкват в едно друго видео тук - внимание към ангелския образ на Rita Angela/
- "Последната ферма" / "Sidasti baerinn" (Iceland) - заслужаващ поклон..; има си и собствен блог
- "Питър и Бен" / "Peter and Ben" (UK) - защо не откривам нищо за това удивително документално филмче?.. почти нищо
/P.S.: поправете ме за реда, със сигурност някои идват размешано, но в момента като че не съм в състояние да сложа ред :)/

За пропусналите, разбира се, ще има отново:
- 20 май, 20:30 - Клуб "Мармалад", Пловдив
- 22 май, 19:30 - Червената къща, София
- 26 май, 19:30 - Червената къща, София

Недостижимите

2008-05-08T01:23:00.001+03:00

Преглъщам отново и отново онези образи.. оказали се в някакъв момент недостижими. Но всеки спомен за които засяда като буца в гърлото ми..
Онези вдъхновения, накарали ме да летя - дори просто със силата на въображението си. Да гледам земните картини от високо. Да улавям играта на облачетата със слънцето.. Да усещам топлината на слънчевите лъчи..
Игра...

Запечатани образи, задушаващи спомени.. със силата на една детска мечта.
Картини...

Усещане на една ръка разстояние - но в действителност оказала се нужда от още съвсем мъничко повече - колкото една свита длан.
Протегнати пръсти...

Тежко преглъщане, примигващи очи. И нови крачка след крачка напред.

А образите вървят заедно с мен - не ме оставят да ги забравя.
И съзерцаваме общата шир.. И следваме своята обща посока.. С мисъл отново да пресечем пътеки. Отново да хванем ръце..
Една кратка топлеща усмивка на доверие и дълъг път пред нас...

-----

И всеки върнат поглед назад засяда като буца в гърлото ми...

нощна музика

2008-04-27T01:44:00.006+03:00

!title podcast 84 - dubstard "Luxury deep house (live mix)" е от типа музика, на чиито криле се оставяш много бързо и уверено.. Разбираме се добре - и по това време на нощта сега. Или пък може би именно заради него.
Минутите около 1:30-2 - когато нощта вече е погълнала всичко, оставила усещането за вечерта някъде мъничко назад. Спокойствие, тишина - музика, ритъм..

Второто прослушване за днес ми е. Първото ме "хвана" - реших, че мога да си го отбележа като приятно място, към което мога пак да се връщам. Когато имам нужда от същия този тип ритъм и унасяне.
После превключвах едно-друго.. Но не открих. И се върнах отново там.

Музика, на чиито криле се отпускам в късните часове, намерил спокойно място пред компютъра. Отпуснат и преди да потъна в съня.

А е и музика, която може да ме държи и цяла нощ.
Не съм сигурен дали нея търсих снощи покрай партито на eenk. Може би все пак нещо още по-енергично - което да ме вдигне и после да не ме остави - до сутринта, или когато нощта намереше своя край. Намери го някъде към 4 - заглъхване на ритъма, малко разчистване на терена, прибиране на следите или поне основното; и после разходка в приятна умора към вкъщи..
Петъчните вечери трябва да имат друго предназначение. Петъчно-съботните нощи след това също. Някаква търсена форма на отнасящ релакс..

По стечение на обстоятелствата, !title podcast #84 идва също от eenk - thx!

Тук съм..

2008-04-19T00:24:00.002+03:00

Хей, тук съм. Не съм те изоставил..
Често си мисля за теб, наблюдавам те - минавайки по другия тротоар. Мисля си тихо.. в умора. Знам, че и ти си мислиш за мен и се питаш кога и защо.. Поглеждам те вечер, погалвам те с ръка в съня ти - внимателно, за да не те събудя. Но съм с теб, и ти го знаеш..

Тук съм.. Понякога искам да ти кажа много неща. Но не намирам думи; не намирам нагласа.. Искам, но ти ги казвам мълчейки. А ти ме разбираш, аз знам.
Понякога дори посягам.. но не посмявам да те докосна. Да нарисувам думите на лицето ти. И да ги превърна в красива усмивка..

Тук съм.. Събирам цял ден. Събирам думи и мисли. Препускам.. Светът се вихри около мен. А аз съм прашинка, носена от вятъра..
Чак вечер поспирам.. късно вечер. Когато ти вече спиш. Тогава си мисля за теб, и ти говоря в мислите си. Но думите излизат без звук - те просто се носят отпуснати.. Ти спиш, но знам, че ме сънуваш.. И в съня си ми се усмихваш.
А аз вървя без посока и тихо те гледам.. И те целувам като морския бриз - така нежно, за да не те събудя. За да не прекъсна съня, в който ти ми се усмихваш.. така мило..

Тук съм.. И те държа за ръка. И се държим, и знаем посока. И вървим.. И няма да спрем..

Хей, тук съм..

На прага на Рая

2008-03-17T00:29:00.005+02:00

Странен филм, особен.. Особено преплетени съдби, докосващи се нишки и.. разминаващи се.. Разминаващи се търсещи хора - в момент, когато търсенето им е смисъла, който ги води. И едно намиране би обърнало всичко, би обърнало съдбите им може би..

Всичко се случва някак прекалено обикновено, спокойно, естествено.. На пръв поглед нищо от непрестанния заряд на "Срещу стената" (филмът, след който се заговори за Фатих Акин). И в един момент - край - някак прекалено естествено, прекалено на място..

Ако има пушка на сцената, то тя непременно ще гръмне. Ако е била там, но в един момент вече я няма, то именно липсата й ще се окаже решаваща..

Неочаквано идва краят на трите отделните епизоди на филма.. Неочаквано идва краят на самия филм.. Дори в първия момент не забелязваш финалните надписи - как изведнъж се оказаха там? Картината не се променя, просто в горния ляв ъгъл на фона на блъскащата се в брега вода се появява посвещение, последвано от други. Светлината в залата не се променя - стои си тъмно, въпросителни.. А се оказва, че са минали два часа; че е вече 11 вечерта.. неделя вечер.

Отиде в морето, за риба, но има вълнение и ще се върне.. Дали?

Два епизода завършват със смърт - но очаквана, от самото начало - дори заглавията им я носят. Някак естествено вмъкнала се, ненарушаваща общия ритъм, усещане. Третият епизод, финалният, не завършва - просто една отворена врата, през която надписите се измъкват. А може би и тя загатва смърт.. но стига толкова този път, нали трябва да има и край.

"Този филм особено ме натъжи.." каза Вели, когато се срещнахме, излизайки от НДК.
Смъртта е тъга..

"Много си отслабнал" каза Рони, когато се срещнахме на излизане от залата - но то е друга тема, отделна нишка :)

Странен филм, особен. Едно особено тихо замисляне оставя след себе си..

Особено беше и изпълнението на "Баба Зула" преди прожекцията - някак странно, неочаквано..
И момичето, което рисуваше на Photoshop песните им през цялото време, а рисунките намираха живот на големия екран отстрани.. И се сменяха една с друга, преливаха се, всяка се раждаше от предната.. (Комшу!, Хитър Петър, Настрадин Ходжа, Комшу..)

"На прага на Рая" / "Auf der anderen Seite" / "Yasamin Kiyisinda" / "The Edge of Heaven" (2007)..

Фатих Акин прави нови крачки по познатата пътека във всеки свой филм. Дали "New York, I Love You" ще я продължи - ще видим тепърва. А междувременно ще направя сам крачка назад към "Музиката на Истанбул".

- страницата на филма "На прага на Рая" на сайта на София Филм Фест 2008
- филмът в IMDB (8.1/10)

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

2008-03-14T23:47:00.008+02:00

Една история - твърде истинска и близка.. Една съдба. Едно пътуване (всъщност две - разминаващи се във времето и посоката)..
Един хубав филм, събиращ искрена симпатия към себе си..

Осем години след началото на своя живот филмът "Светът е голям и спасение дебне навсякъде" остави много усмивки в петъчната вечер на София Филм Фест. С образите на Мики Манойлович (Бай Дан - майсторът на таблата; незабравимият герой от филмите на Костурица), Карло Любек (порасналият Алекс), Христо Мутафчиев (Васко) и малият му син (и в живота, и във филма) Благовест (малкият Алекс), Ани Пападопулу (Яна), Людмила Чешмеджиева (Баба Сладка), Стефан Вълдобрев, Зуека.. - преплетени съдби.

Едно начало с раждане и смърт, разделени във времето и пространството - раждането на Алекс в малкото планинско градче и катастрофата по пътищата в Германия, в която той оцелява, но губи родителите си (Васко и Яна) и загубва паметта си. Катастрофа, спряла пътуването им обратно за България след толкова години.
Две пътувания, поставени едно срещу друго като време и посока - бягството от комунистическия режим в родината, в търсене на по-добър живот за младото семейство, и пътешествието на Алекс и дядо му обратно към България години по-късно - пътешествие в търсене на себе си и миналото за вече порасналия Александър.

Истинска, увлекателна история, стъпила върху едноименния роман на Илия Троянов (сам български емигрант), отличен с 4 литературни награди в Германия; под режисурата на Стефан Командарев; копродукция на България, Германия, Словения и Унгария; изиграна от чудесни актьори; съчетана с чудесната музика на Вълдобрев и Ибрияма..
Просто един хубав филм.

"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" / "The World is Big and Salvation Lurks around the Corner" (2007)

- страницата на филма на сайта на София Филм Фест 2008
- представянето в actualno.com
- снимки от представянето на екипа след премиерата /от Явор Ганчев/ - a must see! особено за който е присъствал в залата в петък вечер - (линкът е предоставен в коментарите по-долу тук)

Носталгия по.. детството

2008-02-26T23:59:00.004+02:00

Особена е, неподозирана дори.. Промъкнала се тихо във вечерта; върнала образи, картини..

Отпускам юздите на късните вечерни минути, преглеждам, чета, слушам, ровя се.. и срещам думите, табелата, посоката - подсказани от Симион, но явно промъкнали се едновременно в съзнанията на не един (покрай анонимната статия в Дневник, темите във форумите.. и коментарите, и коментарите, и коментарите..)

Образите от онези години са толкова много. Изведнъж откривам, че имам спомени. Имаше си емоции - изливаха се неограничени - просто бяха някак по свободни..

Нямам идея в какъв ред се появяваха, кое кой период следваше.. Сигурно съм в състояние да ги подредя, ако се постарая, но едва ли е нужно. Просто бих споделил..:

- "седенките" по бордюрите в безкрайните вечери на весели разговори
- игрите на "стражари и апаши" (познавахме квартала, улиците дворовете така добре..)
- жмичката
- народната топка насред уличката и в двора на училището
- "ръбче"-то (застанали на отбори на двата бордюра, с топка в ръце, целейки отсрещния - какви бяха правилата?)
- футболът дори върху паветата, с врати върху старите зидове, някои заменени след време от телени мрежи (нямаше светло и тъмно за нас - играехме и под мъждукащата светлина на уличните лампи и луната; разпръсквахме се при появата на "врага" - възрастните, които дори ни пукаха топките, прехвърлили оградите и озовали се в градините им - за да се съберем обратно след 10-тина минути на същото място и продължим играта)
- събирането на хлапетата около някой от по-големите с китара - на улицата или в градинките - и старите песни, които пяхме по цели вечери - докато не ни прибереха с викове един по един родителите..
- приказните ни светове там навън, къщите в храстите - "базите" - където всеки си имаше своя кът, своето място; приключенията в издивелите горички и "създаването" на нови "бази" в тях
- игрите по строежите - онези тайнствени места, които ни дебнеха със зейнала паст и измислените от самите нас митове
- "плуването" върху салове от стереопор в моретата на потънали под вода изкопи
- "изследването" на бункерите
- катеренето по дърветата
- ловенето на гущери в цигарени кутии - по сипеите и храстите под жп линията - за да ги пуснем отново на свобода след това след като измерим размера на "плячката"
- краденето на череши от дворовете - и разпръскването в бягство при появата на собственика (за да бъдем неуловими) - след което се събирахме без уговорки в последната база
- детските банди, измислените войни.. лагерите, обученията (на стратегия, на боравене с издялани тояги, "мечове") и "сблъсъците" по поляните, нашите битки
- безкрайните игри на карти по покривите на гаражи
- създаването на най-различни игри върху свят от 9 и повече слепени листа A4 - рисуването на "континенти" по тях, измислянето на правила, нахвърлянето на пионки, зарчета, картони.. - и потъването в този свят от сутрин до вечер, под одобрението на лятното слънце
- появата на книгите-игри - събирахме се пак по тротоари и дворове и се унасяхме с часове (там някъде пристъпи към нас новият свят..)

А после дойдоха компютрите; започнахме да се събираме пред тях, да откриваме онова ново измерение на игрите, вече на екрани - попаднахме в клопката на вечното развитие (никога нямаше да ни омръзне - просто защото непрекъснато се променяше).

Светът е различен сега.
Останаха спомените.. (Какво ли ще запазят новите вълни деца?)

Носталгия..

The influence of the (Google) Reader

2008-02-21T23:55:00.003+02:00

И той се вмъкна в ежедневните ми навици, доста убедително в последния месец. Промени погледа ми, разпределянето на времето.. (поне малкото часове вечер у дома, прекарани по навик пак пред компютъра).

Канил съм се и преди да тествам, преди 1-2 години пък се впуснах за малко в ползването на RSS четец, но набързо залят, помня, че доста скоро се отказах тогава. Някъде тогава се тествах и на Klip Folio (и сам не знам защо, просто ми беше попаднало отнякъде и реших да видя какво е), но също доста за кратко.

И сега реших да променя леко навиците си на преглеждане на bookmark-нат набор от блогове в спокойните вечерни часове, възползвайки се от достъпността на Google Reader.
Вече съм "вътре" - признавам без бой. А времето ми се оказва още по-оплътнено - просто много неща, които преди пропусках покрай заравяне в нещо друго вечер, сега минават ежедневно пред очите ми. И се разрастват ли, разрастват..

Все още някои дребни недостатъци на Google Reader:
- Стоейки по-продължително време отворен, но без да се ползва, в един момент "полу-блокира" - просто зацикля като се опитам да отворя някой feed или да добавя за следене нов. Решението: просто се разлогвам и логвам наново и всичко е чисто.
- Съвсем лек скрол върху отворен feed и отворената публикация се самомаркира като прочетена (а може да нямам време на момента да се заровя в нея и просто да искам да хвърля бърз поглед, оставяйки я за следващ момент) - недостатък или предимство всъщност? Все пак самозапълнилият се checkbox приема размаркиране и се връщаш към старото непокътнато състояние.

Предимство пък е свободната достъпност от всяко място, разбира се - дали от работата или от вкъщи, или от някой трети вариант - web service everywhere with you.

Google Reader е просто поредното нещо, което променя по един или друг начин уеб навиците ми, най-вече късно вечер у дома - предхождан от Firefox 3, Facebook, Блогосфера и Мегафон, Pipe..

Огън от обич гори за Иракли..

2008-02-14T23:56:00.010+02:00

They kissed, they danced, they smiled.. Everybody smiled. Everybody loved.
Иракли..

("Целувка за Иракли", 14 февруари 2008 г., София, градинката пред Народния театър)

- още снимки тук
- албум с доста снимки от "Целувка за Иракли" в Picasa
- още едно видео от fire dance-а за Иракли
- Да спасим Иракли

Тези диви японци.. Yamato (The drummers of Japan)

2008-02-12T00:13:00.000+02:00

Шоуто беше. Получи се. С много ритъм.. Отекващ в цялата Зала 1 на НДК и в запълнилата я публика.

Ритъм - в ударите по най-разнообразните в своите размери традиционни японски барабани "Уадайко", ритъм и танц, ритъм и светлина, ритъм и театър. Дори ритъм и тишина. Игра..

Добри са! И много диви ;) И доста силни в интерес на истината - включително и японките там на сцената, които неспирно създаваха ритъм със своето невероятно темпо и усет. И още игра..

Едно чудесно редуване на "силов" ритъм (когато 11 пъргави японци и японки подскачат в синхрон и нанасят удар след удар с невероятна сила и скорост, отекващи в залата и обгръщащи я) и отпускащ завладяващ театър, който докарваше всички до сърдечен смях и искрено съпреживяване. Изплуващи от светлината и разпръскващи я около себе си. Създаващи светлина; създаващи ритъм..

Заслужени неспирни аплаузи! От цялата зала, изправена на крака. И после връщането с истинското въвличане на публиката - като част от този ритъм, като част от създаването му. Умелият и изключителен "диригент" там в средата, водещ пълната трупа от всичките му посоки - в една от тях бяхме тези, дошли там да се насладим на спектакъла, но въвлечени в него и като участници. Определящи завладяващия ритъм.

Yamato. The Drummers of Japan.

-------------

Все пак се случи тук в България де. И нямаше как да се пропуснат няколко странични фактора, които да се постараят да попречат на удоволствието от преживяването. А в основата им - неадекватните "охранители".

Първите 10-15 минути от спектакъла бяха разтърсвани от шумна кавга на един от входовете, виковете от която стигаха до всички краища на залата. А самата тя причинена от явно отказа на пазачите да пуснат насъбрали се закъснели хора, държащи своите билети в ръце. И добре че някой се намеси в един момент, за да прекрати това, че ако до този момент въвеждащият здрав ритъм на Ямато надделяваше, то щеше да е много повече от конфузно, ако при първото затишие само мигове след това виковете от входа бяха обгърнали и сцената.

Нервни карикатури с жилетки "Security" през цялата първа част през минута-две се хвърляха на хора от публиката, допуснали проблясък на светлинка от телефон, а и заплашваха как ще ги изхвърлят оттам, като по този начин привличаха вниманието към себе си.

Един конкретен образ от горната група по време на половинчасовата почивка между двете части на представлението на няколко пъти скочи да се изрепчи на 13-14-годишни деца, позволили си да се снимат с телефоните си или да погледнат някой sms - абсурдна сценка..

Тези с жилетките на входовете пък и преди началото, и на почивката държаха да стоят неадекватно и настояващи да те преровят наново, нищо че само преди няколко минути са го сторили, а не си се откъснал на повече от метър от тях.

Да не забравяме къде се намираме все пак..

------

Но истина беше в шоуто. Истината беше в Yamato.

LiveWeb Journal (или blog attempt #2)

2008-02-10T01:55:00.000+02:00

Не е друг опит де, по-скоро друга страна на нещата, още една страница, на която да давам "храна" :)

Отпреди си ме тормози една идея да си водял нещо като журнал, live-bookmarks блог за интересни, по-технически статии, които минават пред очите ми ежедневно. Неща, при които акцент е линкът, вървящ с мое си, насочващо описание. Като достъпни bookmarks някъде онлайн, само дето тези, запаметявани в браузъра ми, биват изтрити оттам след прочитането. А блогът би дал възможност да се съхранят по подходящ начин, точно преди да бъдат пуснати в пространството и времето..

Така и при поредното подсещане тези дни без да се замислям сложих началото: та-дамм..

>> "LiveWeb Journal" - powered by me

Свободата ли..

2008-02-08T02:04:00.000+02:00

Все още не осъзнаваме, може би.. Значението, възможните последствия..
Стъпките към реализиране на идеята за протеста днес - срещу въвеждането на европейската директива за съхраняване на трафичните данни от телефонната ни и интернет кореспонденция - попаднаха на плахост, неувереност.. в изключение на шепата събрали се хора, които направиха протеста реалност.

- Размисли на Григор Гачев по темата
- Разказ за случилото се от Йовко Ламбрев
- Фоторепортаж на протеста от Мишел

Падащи капки..

2008-01-22T02:43:00.000+02:00

Капка вода, капка живот. Носи я въздухът, лека, ефирна.. Лети напред и после пада. Разбива се в сухата земя и се разпада. Потъва в земята.. и вече не е капка..
Остави там някъде своята следа..

Капка след капка, една по една.. Земята поглъща.

Inspiring Music - oliv928

2008-01-21T00:41:00.001+02:00

Не са много нещата, които могат да се открият в мрежата за oliv928 - стоящ зад този ник изпълнител и продуцент на електронна музика от Лион, Франция. Попаднах на музиката му случайно в Jamendo, вероятно привлечен от образа от вдъхновяващата обложка - величествени зъбери и върхове, покрити от сняг и плуващи в слънчеви лъчи - сняг..
- стъпка #1: заслушване..
- стъпка #2: завъртане отново и отново на единственият наличен албум - "snow (the first songs)" от началото на 2006-та
- стъпка #3: изтегляне на целия албум (разпространява се под CC лиценз, позволяващ това - както и всичко, което може да се открие в Jamendo) и завъртане вече през избрания audio player
- стъпка #4: заравяне през Google за повече инфо..

А последното не даде много резултат:

- Профил с още малко музика и кратки отговори на няколко кратки въпроса в SoundClick.com - от които се разбира, че:
-- oliv928 всъщност идва от мейла му, оттам и е останало като ник (май името му пък е Olivier, което обяснява част от съкращението)
-- от дълго време не изпълнява на живо (пред публика) - за последно преди 15 години, когато е участвал в група
-- (май) няма договор с лейбъл - оттам и този начин на разпространение на музиката - през сайтове като Jamendo, SoundClick, форуми, от които също може да се изтегли "snow"
-- като музика харесва "new wave, electronic, pop, rock, classical and jazz also"
-- свири на различни инструменти, към които се включват дори електрическа китара, пиано, барабани..
-- favourite spot: Тулуза

- профил в Last.fm
- няколко форума с възможност за теглене от тях на същия албум
- един празен блог на името му - oliv928 - в Blogger
- още един празен блог с имената на "snow (the first songs)" и Jamendo, пак на същата платформа

Olivier или oliv928 си остава загадка.. Но музиката му - въртяща се около електронните звуци, но с вмъкващи се барабани, перкусии, пиано, дори мъничко китара - определено заслужава внимание.

Един особено приятен среднощен фон.. А вероятно и не само.

- oliv928 - "snow (the first songs)" в Jamendo
- oliv928 в Soundclick.com

Gegen die Wand

2008-01-20T01:34:00.000+02:00

Болезнено истинско, искрено..

Не търся думи, за да описвам. Въпреки, че ми е първа среща едва. Един от онези филми, за които в даден момент си казваш, че задължително трябва да ги гледаш, но после минава време и време.. Подсещаш се, но нямаш възможност, но идеята остава.

До тези дни, когато един пост в блогосферата пак ме подсети и накара да открия още на момента филма. За да го гледам сега..

Със сигурност мога да кажа, че оценките, които поемаше от всички посоки през цялото това време след излизането си досега, са основателни. Филмът на Fatih Akim наистина е силен..

Birol Unel, Sibel Kekilli.. - по своему завладяващи..

"Gegen die Wand" (2004)

С малко любопитни факти.

Мъгла.. (отново, истинска)

2008-01-19T01:57:00.000+02:00

Мъглата успя да се вмъкне тук съвсем наскоро. Впила се под кожата ми в онзи момент, потънала в съзнанието ми и обгърнала ме.. Водещото тогава беше усещането за нея..

Тази вечер отново се срещнахме. Физически. Докосване..

Една бяла стена, появила се от нищото. Една плътна завеса - от тази, при която протягайки ръка напред, пръстите ти ще се загубят в нея. Ще ги загубиш от поглед.

Мъгла, истинска...

Неочаквана среща. Като магия, в кълбото на която си пристъпил, а там знаеш, че има само една посока - напред. Към нищото, плътно бялото, празнотата и пълнежът..

Таксито пристъпва бавно в нея, несигурно някак.. Има и други попаднали в този момент там - всички като че опипват пътя пред себе си, преди да се осмелят да пристъпят по него.. Едно несигурно провлачване напред..

Ориентираш се само по беглите свелини на оказалият се за миг по-навътре. А на метър, може би дори само половин, за очите ти няма нищо.. Само плътна бяла завеса.. Не виждаш бордюрите - въпреки че знаеш, че трябва да са някъде там, досами теб. Не виждаш преградите, тротоарите.. нищо..

"Тук някъде на сфетофара вдясно". Тук трябваше да има сфетофар! Но го няма сега.. Знаеш, че е там, но просто не го виждаш. Страх?

Може би..

Сфетофарът най-сетне показа безпомощното си червено, току пред колата. Вдясно и нагоре. И изведнъж всичко остава зад нас.. Магическата завеса изчезва, също както се появи - внезапно и неочаквано. Магически..

Мъгла

The Future of the Web: What to Expect in 2008

2008-01-13T23:43:00.000+02:00

Времето се движи по един различен начин напоследък. Технологиите не са това, което бяха, мрежата (Интернет) пък още по-малко. Година след година крачките стават все по-големи. И притеглят живота ни към себе си, ангажират нас самите все повече. Разбира се, не всеки е въвлечен с еднаква сила. Или поне не в избран отрязък от време, или пък в даден момент. Но посоката изглежда една, поне погледната от позицията, в която съм в момента. We're in.

2005-та, 2006-та.. Темповете през 2007-ма надминаха всичко дотук. Какво тогава да очакваме от 2008-ма?

Може би след една година направената крачка ще е още по-голяма. Реално, можем само да предполагаме сега. Но стъпвайки на база оставеното зад гърба ни, крачката изглежда напълно реална.

Само трябва да се надяваме, че технологичната заетост и развитие няма да отнемат истински човешкото в нас - силните усещания, споделеността, емоциите.. Задръж ги в шепи, топли ги и те ще продължат да пулсират, да бъдат все толкова живи. Ще правят теб това, което си и сега, дори нещо много по-истинско и силно.

Всъщност поводът да тръгна да пиша това беше една статия - "The Future of the Web: What to Expect in 2008" на Brian Suda - разработчик, дизайнер, IT мениджър - човек, за когото технологиите и Интернет са водеща част от живота явно.

Сигурно поредната и не последната от серията подобни статии, никнещи насам и натам в първите дни на въпросната 2008-ма. Но пък определено интересна според мен. Малко geeky, вероятно не за всеки вкус, но няма и как да се получи. Самият Brian определя разгледаните идеи като намиращи място в ръцете на т.нар "alpha-geeks" в момента, но пък очаквани да навлезат в живота на обикновения човек съвсем скоро. 9 разгледани елемента от това очаквано ежедневие и мястото на мрежата в него, но може би част от едно цяло.

За достигането на платото от социалният бум Facebook, настъпващата отвореност и преносимост на данните, преминаването на схемата на работа на уеб услугите и обмена на информация от PULL към PUSH, клетъчните мрежи и откриването им за Интернет, съхранението на данни "in the cloud" и все по-големите му позиции, разпространението на 2D баркодовете, географски определеното търсене на данни, и още.

-----

Горното заприлича на някакво ревю, особено с това въведение. Another moment of strange inspiration.

А всъщност идеята беше просто да съхраня линка към тази статия, без да го загубя из добилите сложна и непреодолима структура bookmarks.

Another moment of strange inspiration - за който се извинявам основно на себе си.

The Future of the Web: What to Expect in 2008

Job Spam - Jan.2008

2008-01-13T02:29:00.000+02:00

Не е от нещата, за които бих писал тук. Странно ми е, че въобще се хващам, но вече съм го сторил - запретнал съм ръкави, сиреч, и упорито натискам клавишите на черната клавиатура.. Пиша думи - черни на бял фон - а после пак ще си бъдат такива.

Преди доста месеци, може би година (да съм честен - в началото на ноември 2006, значи повече от година), обърнах внимание тук на някакъв спрял погледа ми спам - и после дълго време след това разни хора се озоваваха на този пост през разни странни търсения в Google. Не съм имал на идея да имам каквото и да е общо с това :) Спамът беше някаква глупост - може да се види все още тук и тук. Но не това беше идеята сега. Оттогава спрях да обръщам внимание на спама и просто се набирах на функционалния бутон Del - поне по отношение на спама, събиран през Outlook Express и Thunderbird (за уеб-базираните пощи нямаше как).

Преди малко пък открих друго писмо, което бих категоризирал като спам - съвсем изчистено, написано на спретнат български език, на кирилица!, замаскирано като.. нещо като.. "обява за работа":

Международна компания предлага работа на жителите на България.
В момента нашата компания предлага много свободни работни места по цяла България. Вашият месечен доход ще бъде не по-малко от 3800 USD.

Изисквания към работата:

- Никакъв определен трудов опит не е необходим за този бизнес.

- Вашата възраст трябва да бъде не по-малко от 21 години. От мъжки или женски пол.

- Само за жителите на България.

- Нашата работа не изисква никакви инвестиции и никакви допълнителни разходи.

Ако нашето предложение е предизвикало Вашия интерес и Вие бихте искали да получите повече информация, може да се свържете с нас на: xxx@xxx.xx.xx.

WTF?!
Месечен доход за не по-малко от 3800 USD в замяна на:
- никакъв трудов опит - ха, явно не е свързано с някакви умения;
- възраст не от поне 21 години - че на 13 годишните ли ще се предлага това иначе?
- от мъжки или женски пол - извинете се официално на всички непопадащи в изброените!
- само за жители на БГ - получавайки го на българска уеб-базирана поща, шансът си е доста голям
- никакви инвестиции и никакви допълнителни разходи - ха сега, какво ли ще е това, което не изисква умения, нито инвестиции и ти обещават едри за обикновения човек в БГ пари?

Не, благодаря. Не се интересувам. Просто ми е любопитно, колкото всеки друг подобен спам.

Мъгла

2008-01-11T21:15:00.000+02:00

Вървя без очертания около себе си, които да ми подсказват пътя. Вървя без посока, която те да определят. Не ми трябват очи, така или иначе нищо не виждам.. Само крака, за да не спирам. И мислите ми да не затихват, за да не ме оставят тук, в снега, в нищото..

Самотни фигури, очертания в бялото се показват сред откроила се мъждукаща светлина. Сиво-жълто кълбо, очертано от някоя случайно тлееща лампа. За да придаде образ на студа..

Показват се и отново изчезват.. Движат се без пътека, но водени от усета си за "напред".

И аз съм един от тях, нищо по-различно - самотна сива фигура, пробиваща нощта.. Докосваща очертанията й с безпомощния си дъх.

Обгърнат и обсебен от мъгла...

Глътка свежест, в стила на Manu

2008-01-07T00:35:00.000+02:00

Малко неочаквано, но се появи отнякъде. И дори и бързо да го забравя, все пак роди усмивка.. :)

http://manuchao.net/tvlina/index.php#156 - "Col.legi Els Pins II" (18/12/2007)

Едно видео, любителски запис на изпълнение на Manu Chao в някакво начално училище в Мадрид - хлапетата събрани в нещо като физкултурен салон, насядали плътно по земята едно до друго, а Manu седнал на столче пред тях с китарата в ръце и.. красив, зареждащ звук..

Свършва поредното изпълнение, влизат още групи от деца, водени от учителки.. Manu подема наново, запява позната песен, хлапетата започват да пляскат всички заедно, да подражават на ритъма.. Manu се ентусиазира още повече, атмосферата се нажежава като на истински концерт..

Оттук насетне всичко е в посока нагоре ;)

Хлапетата се вдигат на крака, започват да подскачат, да се въртят - тяхната си реакция на музиката. Всяко намира своята чудата форма на танц, Manu завладява всички. И определено и сам се забавлява..

Последни акорди, ставане на крака - луди писъци и неспирни ръкопляскания.. и испанското "още, още" - Manu сяда за бис, а малките продължават неукротимите си танци.

Всички пеят заедно "Me Gustas Tu". А след това се борят едно друго кое ще успее да се здрависа с невероятният изпълнител, да се докоснат до него, да го прегърнат..

Тук идва репликата на Ю: "и аз искам такъв час по музикаааа".

И аз искам ;)

Manu си го може.

Още веднъж линкът: http://manuchao.net/tvlina/index.php#156 - от списъка вдясно: "Col.legi Els Pins II" (18/12/2007)

P.S. Мерси на Сашо Колев, чийто блог ме насочи към това страхотно видео!

Равносметки - Is there a place?

2007-12-30T20:35:00.000+02:00

И тази година се изтече.. оставят някакви си часове. А имам усещането, като че посрещането й беше някъде преди не повече от седмица. Изниза се, ей така, неусетно..

Слушаш за нечии чужди равносметки, замисляш се за твоите неща - какво се случи, какво не.. Какво си мислеше ти преди една година и си обещаваше сам на себе си. Като че само с едно такова обещание си в състояние света да обърнеш. Но годината изтече и наред е следващата.. След има-няма седмица усещане като време ще се извърти и тя. И след още една година пак ще си мислиш "колко бързо избяга и тази.."..

Има ли смисъл от равносметки? Или може би не сме в състояние да дадем адекватна оценка на живота си напоследък без тях..

Една година..

Пак се гърми, стреля навън. Някой си играе с пиратки, фойерверги.. Събужда алармите на колите..

Спомняш си всичко, което се случи през тези месеци, и всичко, което не се случи, но си го мислеше.. Значи все пак се е случило, макар и само в съзнанието ти.

Не беше като да няма емоции. Не беше като да няма развитие.. Случки, моменти, хора..

Гадно е да не можеш да си дадеш адекватна оценка - на себе си и живота си. Можеш само да събираш образите и моментите, които ти дадоха по нещо. Които направиха така, че да израстнеш още.. през тази една година.

Някоя липса е в състояние да замъгли всичко друго постигнато, да го обезцени. Да изглежда сякаш го е обезмислила.. със своята празнота.

Но бяха крачки напред, един не-кратък извървян път. С много срещнати нови образи, с много докоснати истории и цели светове. Станах част от тях, омешах ги с моите собствени. Много не успях да оценя - заради предаността ми към други. Но всички са част от мен. Всички са част от живота ми през тази една година.. A part of my history. My story..

Намерих неща, които ме караха да се чувствам пълноценен. Които осмислиха дни, седмици, месеци.. Намерих. И продължавам да търся нови и нови. За да остане усещането трайно, и по-истинско.. За да бъде.

Благодаря искрено на всички, които бяха близо до мен в отделни периоди! И които повече или по-малко продължават да бъдат.. За усмивките, тъгата, споделеното и откъснатото. За всички емоции и докоснати усещания. За живота ми такъв, какъвто се случи дотук. И какъвто продължава занапред..

Заедно ще сме и утре..

Бербатов - 4 в 1! (предновогодишно)

2007-12-29T19:14:00.000+02:00

Малка следколедна усмивка :) Доста встрани от нещата, които в последно време се появяваха тук (и усмивката може би, но по-конкретно темата), но някак си предизвиканото си е предизвикано.

Митко Бербатов - в един от онези мачове, които са причина да казва толкова често, че обича Тотнъм и кариерата си там. Нямах нагласа да гледам мача, но развитието му в един момент ме насочи към телевизора - нещо доста рядко случвано напоследък. 1:0, 2:2, 3:3, 6:4 - за пръв път 4 гола в един мач за Бербо във Висшата лига на Англия. Първи хеттрик, постигнат около 72-та минута, а малко след това и 4-то попадение. Тепърва ще се пише. Но заглавията и поредната доза суперлативи за нашето момче са предположими.

С последния съдийски сигнал Митко взе топката в ръце и я понесе към съблекалните под овациите на феновете. Един специален спомен, който със сигурност ще бъде запазен. А те ще пеят още своята песен за него.

Със сигурност ще се изкуша и за едно видео с головете тук, ако YouTube пусне и успее да задържи онлайн поне за няколко дни такова, без да го свали заради нарушаване авторските права на някоя телевизия.

Тотнъм - Рединг 6:4 (4 гола на Димитър Бербатов), 29.12.2007

Сива белота

2007-12-16T16:54:00.001+02:00

Бели покриви върху сив студ - това е, което виждам през прозореца в момента. Тук таме показващи се светлинки - лампички от коледна украса. Но не успяват да преборят усещането за сиво.. Сиви фасади, сиви прозорци, сиво небе.. Сива тишина..

Може би някъде другаде в момента в бялото на снега има много повече живот, много повече жизненост. Или тя, жизнеността всъщност е състояние на човешката душа..

Прекалено много сиво се стели пред очите ми...

Ще спусна щорите.

Къде да те открия?

2007-12-10T23:06:00.000+02:00

Vienna Teng - music for the soul

2007-11-26T00:56:00.000+02:00

Vienna Teng - нежна, отпускаща, красива музика.. Попаднах на нея през един стар пост на Ани, последвах линка и.. познай какво звучи в последните часове тук при мен.

Vienna е от тайландски произход, но е родена в Щатите и там протича целият й живот дотук. Започва да свири на пиано на 5, написва първата си песен на 6, а на 16 издава собствен албум от инструментали - изненадващо на този фон завършва Компютърни науки в Станфорд, за да продължи с кариера като софтуерен инженер в Cisco Systems. До момента (2002-ра), в който оставя софтуерната индустрия и подписва договор с независимия музикален лейбъл Virt Records. Следват албумите "Walking Hour" (2002), "Warm Strangers" (2004), "Dreaming Through the Noise" (2006).

Един дълбок, красив глас.. и нежната музика, която създава - това е за мен първият допир с Vienna Teng.

Официалният сайт на Vienna Teng (от който може да бъде слушана и изтеглена музиката й)

Vienna Teng biography as interview

Vienna Teng biography (@ ChinatownConnection.com, с възможност за теглене в mp3 формат на някои от песните й)

Официална биография на Vienna Teng (@ Rounder Records)

Vienna Teng @ Wikipedia

Vienna Teng @ YouTube

и онзи пост на Ани, през който я открих

и онзи пост на An, през който пък Ани я е открила

It's alright. That week is over..

2007-11-25T18:28:00.000+02:00

That week is over, I hope.. наситена с усещания за липси, за празнота, за дупки.. една такава, дупчеста седмица. Присвиваща и напираща под една друга форма.. I hope it's over..

Една седмица в търсене на себе си. В размисли, в бродене.. Бродене в мъглата - тази, обгръщаща ни в суровата си обвивка, и в тази - вътрешната, обвиваща съзнанието; и усещанията..

Колко значимо е намирането на всяка една усмивка в такова състояние.. Колко силна е тя самата..

Едно постепенно надигане на глава, като разтварянето на чашката на цвете с пролетта на забавен кадър. Едно постепенно преоткриване на усмивката..

Стъпка по стъпка.. пристъпвам напред.
It's alright...

Bang Gang - "It's alright"

След капките дъжд.. Троян

2007-11-18T20:51:00.000+02:00

Дъжд, мъгла, дъжд, мъгла.. Емоции, мисли, мисли, емоции и пак мисли.. Около 3 наситени дни, едно откъсване.. Троян.
Няколко кадъра от една лента, кадри в спрени погледи и цели истории, затаени в тях. Три дни, отминали между другото, останали там, незавършени, to be continued some day. В смесицата на шума на бурните води на Осъма, кални, стихия и шума на мислите.. Три дни като три кадъра, събрали в себе си всичко - погледи, мисли, звуци, тъга и усмивки, усещания.. емоции.. Там под капките на Троянския дъжд.

Остана незавършено, не беше "сбогом". Ненаправени снимки, незастопорени кадри.. още много, чакащи своя ред.

Ще се върна. И ще пробия дъжда. За да има място и за слънце и усмивки.
Some day.. Ще се срещнем отново.

A little sense of KOOP

2007-11-15T00:24:00.000+02:00

Нежно извиваща се, усмихнато отнасяща.. Виртуозна. Музиката е красива, KOOP са в състояние да го покажат.. Един състав от виртуози, стъпващи по въжетата на джаза, но и не само. Експериментиращи, играещи..

Крясъкът на чайките, шумът на вълните.. едно повеждане, идващо да подскаже "повярвай ни, ела". Една подадена ръка.. И танцът, извивките, превъплъщенията на Hilde Asbjornsen..

Истинското докосване се случва все пак там, на живо, пред сцената.. Музиката - нежна, страстна, любовна..

Малко е нужно, за да бъде моментът специален, да се отпуснеш и понесеш по ритъма. Едно споделяне, любим човек до теб и, сигурен съм, изживяването може да бъде истинско.. Просто споделен красив танц..

KOOP @ YouTube

KOOP @ MySpace

KOOP Official Site

Лошо момиче..

2007-11-11T16:37:00.000+02:00

Нямам си история, която да поеме тази песен.. В онзи, пълния си вид. Прясна и дълбока. Да попие в нея, да попият една в друга.. Песен в история. История в песен..
Но това явно не пречи песента да се загнезди в съзнанието ми, тихо да се настани там.. в отнесените мисли. Ритъмът, мелодията..

Колебаех се. Дали да й намеря място тук. Но тя е тук и без това..

Клас - "Лошо момиче"

Лошо момиче, след тебе аз тичам
и вятъра питам - дали ме обичаш?
В очите напират горчиви сълзите,
дъх не ми стига, но ти не разбираш!

Оооо...лошо момиче, вятъра питам -
дали ме обичаш?
Оооо...лошо момиче, дъх не ми стига,
но ти не разбираш!

Дните отлитат, аз вече не питам,
на моята обич не търся следите.
Сега ти ме питаш - дали те обичам?
Лошо момиче - аз вече не тичам!

Оооо...лошо момиче, аз вече не тичам,
на моята обич не търся следите!
Оооо...лошо момиче...

The things I loved..

2007-11-09T23:52:00.001+02:00

Няма как да събереш всички неща, които си обичал някога, на едно място.. Образи, картини, мелодии, усмивки, погледи, усещания.. Трупаш ги, парче по парче; докосваш се до някое от тях, прегръщаш го.. Усещаш топлината му и се зареждаш от нея.

Но неусетно се хващаш за някой нов повей, обгръща те някой нов образ, мелодия, усещане.. Животът те кара да вървиш напред, забравяш къде си оставял следи..

Нещо случайно те среща отново след време, потапяш се в спомен, изваждаш образи и мисли.. Или пък просто възприятие, допир..

Животът ни е изпълнен със срещи. Бориш се с търсенето да вземеш със себе си поредното топлещо те нещо, да го направиш част от живота си.. Образ, усмивка, мелодия.. Привързаност.. Обичаш..

Нещо случайно те среща след време.. Усмихващ му се, усмихваш се на топлината му.. Приемаш го в съзнанието си, в мислите.. It's part of you, part of yourself..

Клас - "Рози в дъжда"

Тя става от сън, излиза навън,
върви през града, бавно потъва
в познатия ритъм на деня.

В лилавия мрак, тя се връща в дома,
изтрива грима, дълго се взира
в потайните сенки на нощта.

Тя заспива пак Сама,
в стъклата блъска луд дъжда,
отнася прашните следи
на един от тези дълги дни.

Свежи цветя, рози в дъжда
тя вижда в съня, отваря очи -
вятърът гони мъртви листа.

Тя заспива пак Сама...

Спокойно..

2007-11-03T14:32:00.000+02:00

Погледни го - през прозореца поне. Едно такова с вид на спокойствие, тихо.. Малко тъжно на вид, но все пак повече спокойно.. Протяга ръцете си, подканва.
Само след няколко дни ще бъде съвсем различно - студено, намусено.. В един момент ще се облече снежната премяна и тогава пак ще ни обгърне със зимното си спокойствие. Но есента ще бъде останала назад..

Ще се разходя за последно есенно..

Липсващо..

2007-11-01T19:30:00.000+02:00

Има дни, в които просто ти е.. липсващо. Тегаво, кухо, забито.. Имам си някакъв цикъл, който следвам, може би. И след новото завъртане отново се връщам там. Тук. Missing..
Днес. Целият ден беше такъв. Остава да си видя как ли ще го изпратя.. без да има нещо обнадеждаващо.

А дори си нямам мелодия този път.

Ще се видим пак, надявам се скоро. От другата страна.

Private place for private thoughts.. only you

2007-11-01T00:48:00.000+02:00

Колко е малко разстоянието. Колко е крехка оградата.. You need your private place. Избираш го, вярваш, че си го намерил.. It's your place! В следващия момент се събуждаш и.. Това вече не е твоето лично, несподелено пространство. Мислите ти са извадени - там, пред всички. Като във витрина. Душата ти е разгърната.. Пропадане..
It should have been your private place...

Светът е спрял, клепачите ти тежат.. Съзнанието бавно и леко се спуска надолу; искал или не пристискаш зъби.. (Някой ще се подсети да ти каже - "Стискай зъби!" Та ти го правиш.. и без чуждото подсказване. Нямаш избор..)
Времето отдавна е забавило своя ритъм. Мелодията е тъжна - прелистваш една след друга всички онези песни, карали душата ти да се гърчи.. там, в миналото.
It's not what you thought of - когато избра тази пътека.
Your thoughts digg your mind..

Осъзнаваш, че трябва да продължиш. Въпреки. Използвайки разгърнатите кътчета на съзнанието като свое оръжие, което да те направи още по-силен...
А болката и онези изгубени образи, спомени.. - те ще са ти стимул. Ще продължиш заради себе си и заради тях..

-----
Може би съм късметлия, че успях да запазя това мое кътче тук далеч от чуждите очи почти цяла година.
След близо една година вече бях готов. Започнах да оставям зад себе си все по-ясни, казващи следи.. Които, нормално, бяха и последвани..

Но.. дори не е същото. Много по-слабо, много по-пестеливо.. Ако не познаваш всяка една дума, всеки един образ..
-----

Ставай! Скоро ще се съмне.. Прехвърляй багажа на живота си на гръб и запристъпвай, бавно, но сигурно, напред и нагоре.. Пътеката е пред теб. През скали, пропасти, възвишения, урви..
Усещаш духа й под краката си.. Той ще те следва винаги!..

"All I Need", RadioHead

(my first choice was this live)

Открих песента благодарение на D3l. И оттогава, признавам, не спирам да я въртя.. в съзнанието си.

Le Fabuleux destin d'... music smiles, Mr. Tiersen

2007-10-25T01:22:00.000+03:00

Един подхвърлен линк в Pipe.bg, един усмихнат спомен.. :) Нежната усмивка на една красива мелодия..
Yann Tiersen, "La Noyee". ("Le Fabuleux destin d'Amelie Poulain")

In a manner of speaking.. | Nouvelle Vague

2007-10-23T00:56:00.000+03:00

Когато мелодията и стиховете отказват да оставят съзнанието ми..

In a Manner of speaking
I just want to say
That I could never forget the way
You told me everything
By saying nothing

In a manner of speaking
I don't understand
How love in silence becomes reprimand
But the way that i feel about you
Is beyond words

Oh give me the words
Give me the words
That tell me nothing
Ohohohoh give me the words
Give me the words
That tell me everything

In a manner of speaking
Semantics won't do
In this life that we live we only make do
And the way that we feel
Might have to be sacrificed

So in a manner of speaking
I just want to say
That just like you I should find a way
To tell you everything
By saying nothing.

Oh give me the words
Give me the words
That tell me nothing
Ohohohoh give me the words
Give me the words
That tell me everything

Oh give me the words
Give me the words
That tell me nothing
Ohohohoh give me the words
Give me the words
That tell me everything

"In a manner of speaking", Nouvelle Vague

Особено трудно ми беше да избера кое видео от да кача.. Нека всеки сам да избере за себе си.

А всичко започна оттук.. (RoadMovie #89, November 19, 2006)

Изоставените деца на България...

2007-10-21T21:22:00.000+03:00

Една от онези теми, от които съзнателно или не бягаме.. Може би от страх да погледнем болката в очите, да осъзнаем незначителността на собствените си проблеми.. Страх от това да се почувстваме слаби и незначителни..

Така се получава със сигурност и около темата за дома за деца с увреждания в село Могилино, извадена неотдавна пред очите ни от филма на английската журналистка от BBC Кейт Блюет - "Изоставените деца на България". Към него ме върна една статия в "Капитал" - силна, болезнена, открита.. Към нея може да бъде видян и споменатия филм.

"Те умират. Само ще гледаме ли?", Яна Бюрер Тавание, "Капитал"; заедно с филма "Изоставените деца на България"
"Кейт Блюет: Децата седят и седят, и седят", интервю с авторката на филма в "Капитал"
"Изоставените деца на България" - блог, изцяло посветен по темата за домовете за деца с умствени и физически увреждания

Между болката от действителността и абсурда в отношението на държавата..

Нека поне не затваряме очите си..

А бръмбарът моркови яде ли?

2007-10-20T22:41:00.000+03:00

Дотук разбрахме, че хлебарките и програмистите ядат моркови, за бръмбарите нищо :)

Но Бръмбар (brumbar.com) явно е един различен, идеен нов проект, който случва нещо различно онлайн. Какво всъщност случва и се случва около него? Твърди, че осигурява борса-игра, в която се купуват и продават акции за вероятности за случване на събитя :) И отваряйки страницата с наличните отворени пазари, попадаме на такива, отнасящи се до "Ще бъде ли отворено новото сметище в Суходол?", "Ще се появи ли в България национален безплатен вестник?", "Ще се разведат ли Никола и Сесилия саркози?" и много други чудати въпроси..

Бръмбарът сам по себе си е чудато нещо.. Разработен на не особено стандартна технология (common lisp), от не особено стандартна компания (листп - точно така изписвано), която вписва не особено стандартен блог на не особено стандартния си сайт. Бръмбарът, в това си проявление, е игра. Но по принцип - не съвсем. Оставяме настрана онази особена животинка, която познаваме повече или по-малко.

Всеки може да се регистрира и да участва на "пазара" на вероятности, с начална налична сума от 5000 лв. (изцяло виртуални).

А ето и краткото описание на играта, оставено от авторите й:

бръмбар:: е борса, на която участниците могат да купуват и продават вероятности на събития, изразени под формата на акции.

Обикновено се задава въпрос (например: „Кой ще спечели изборите?” или „Каква ще е цената на златото през Юни?”).

Възможните отговори се дават във вид на акции.

Човек може да купи или продаде от тези акции, и по този начин да изрази своите очаквания за това какво може да се случи.

Цената изразява вероятността за случването на събитието или конкретна стойност.

Купуваш от акциите, ако смяташ, че вероятността (или стойността) трябва да е по-висока.

Продаваш, ако смяташ, че трябва да е по-ниска.

Такива ми ти неща.. Нямам нагласа точно в този момент да задълбая повече, но ми се струва любопитно нещо, така че може би някой друг би. Бръмбарът е млад все още, има да расте и да се развива..

Забелязах го в карето "Готин проект" в сайта на RIABG.org. Притегли ме към себе си. Ей така, от любопитство. По между другото.

.. to be continued?

2007-10-19T22:11:00.000+03:00

Мислех си в онзи момент в началото на седмицата да подредя разни факти за блога, разни числа, проценти - измерващите величини, съпътстващи тази година. Разни любопитни неща, интересни моменти, за посетителите и тяхната следа..
Сега не съм сигурен вече, някак си не ми идва.. Прекалено здраво притиснат от прегръдката на меланхолията, задушен, оставен без дъх.. Гадно усещане, гадно състояние. Искам да го отхвърля от мен, да отворя отново очи.. Да се усмихна по начина, по който го искаш.. :) Не просто зародиша вътре, а и лицето, очите, които показват най-пълно. A real one.. Всяка малка усмивка, написана с тези 2 прости символа, е искрена. Но когато не успява да се издигне, да се отрази, да стопли.. знам, че не е същото..

Към любопитните факти може би ще се върна някой друг момент в скоро време, след някой и друг ден.. Сега просто няма да се получи. Въпрос на момент, въпрос на усещания.. Някой път, когато видя пак смисъла в тях. А дотогава просто продължавам напред..

Happy Birthday, LifeCircle!!!

2007-10-15T23:22:00.000+03:00

Happy Birthday! Стана на 1 годинка ;) Ето те пак точно година след първия си пост. Всъщност година и 1 ден, не знам къде ми убягна тази втора единичка..
Не е малко време, за мен лично. 1 година, в която споделях тук - къде със себе си, къде с постепенно достигналите по един или друг път гости. И съм сигурен, че не измених на себе си. Че вървя една година по пътеката, по която тръгнах тогава.. Онази метафора от началото - за витрината, стъклената къща - тя се оправда, но успя да ме зарежда по свой си начин през всичкото това време. И преживя заедно с мен усмихнати и тъжни моменти.. 1 година..
Радвам се за това, което си :) Срещнах дори определението "странни" за нещата, които съм споделял на теб. А "странни" в този контекст на мен ми харесва ;)

1 година с 90 поста, разхвърляни наоколо (всъщност 91 - още една единичка, но тя е тази, точно тази в момента). 90 къса от мен..

Довели до това да се усмихвам на някого тук, прекарал цял 1 час с теб в днешния следобед. Виждайки следите от стъпките му.. :)

Happy Birthday, LifeCircle! И да не забравиш своето RC, което, сигурен съм, ще продължиш да водиш със себе си! :) Синдромът на вечната beta, знаеш защо ;)

(to be continued...)

Oceanic beauty..

2007-10-11T01:37:00.000+03:00

Нещо, което просто е.. красиво :) Поглъщащо, успокояващо.. цветно и живо..
"Cold Water Images" - една невероятна колекция от образи, подводни океански снимки.. Попаднах на нея в блога на Silvy, която пък беше открила линка в блога на Антония..
Важното, все пак, според мен е колкото се може хора да се заредят от тази неописуема красота :) Затова и го публикувам и тук..

"яицазимитпо лъгуг"

2007-10-10T23:59:00.000+03:00

Много странно, усмихващо състояние ми докарва тази фраза - "яицазимитпо лъгуг".. :) Ако не беше поредната SEO игра..

Мернах я някъде тези дни, дори не съм сигурен къде. В момента осъзнавам, че може да е било абсолютно навсякъде.. Сигурно съм го взел за поредната безсмислица, която "плува" из нет пространството.. Или просто друго нещо е ангажирало съзнанието ми тогава. "яицазимитпо лъгуг"..
До днес, всъщност, когато попаднах на линк в един форум, водещ към.. "яицазимитпо лъгуг", разбира се :) а всъщност нещо особено интересно само по себе си, извадено от контекста - роман под формата на блог; или загадъчна история, която загадъчни придърпва вниманието към себе си.. ;) "Всеки ден -нова глава", обещава авторът.. Поредната загадъчна идея, родила се онлайн и с неизвестно в този начален момент развитие..

Но! Да не забравиме и "но"-то ;) Всяка идея си има нещо, което я подтиква, и тази не прави изключение. Малко разочароващо е, когато подтикът е.. състезание, но..

Фразата се появява и в разказа, още в началото му.. Когато Сергей, главният герой, отваря подадената от загадъчна девойка, с която преди малко е танцувал, бележка, в която трябва да бъде телефонният й номер, но.. "яицазимитпо лъгуг" - това е написано от вътрешната страна на сгънатата хартийка :) Нашият човек е млад отнесен програмист и по разбираем навик на другата сутрин отваря Google, за да въведе "яицазимитпо лъгуг" там. И.. това е момента, в който и самият аз последвам стъпката ;) Отварям Google, пиша "яицазимитпо лъгуг", search.. Появява се една камара резултати, в които фразата отчетливо изпъква в bold. И тук ми става ясно.. :)

Welcome to the challenge! С име "яицазимитпо лъгуг". Интересното е, че не се сещам за друга БГ проява в тази посока, но преди време се пишеше доста за подобно нещо в световен мащаб, в който се бореха и някакви нашенци и то доста сполучливо.

Та, накратко - идеята е да се подаде някаква сама по себе си безмислена фраза (като "яицазимитпо лъгуг", например) и приелите предизвикателството специалисти и любители на тема SEO (Search Engine Optimization - има ли някой, който да се рови из блоговете и да не знае за какво иде реч? ;) ) да проявят особена находчивост и въображение, за да може техният линк да излиза най-отгоре в резултатите при търсене на въпросната фраза през Google. Забавно се получава, май :) И доста развинтващо идеите.

Та чак в този момент забелязах във footer-а на въпросния блог дребен текст, обясняващ, че романът "яицазимитпо лъгуг" (това е името му, разбира се) участва във въпросното състезание, организирано от Dao.bg. От мен - едно заслужено "Евала!" за идеята! ;)

Не смятам да участвам, казвам си го отсега :) Не е лесно да се включиш в момент, когато другите са доста напред, а и не ме гони чак такъв ентусиазъм, май. Но самата идея ме радва :) Може би този пост ще остане единствената троха, даваща своето към готиния contest. Може би.. ;)

Поне за момента мисля да следя с интерес романчето-блог. За по-натам - може да изскочи и още нещо в същата връзка, но не смея да си правя планове.

Ами.. това е. Успех и... "яицазимитпо лъгуг"! ;)

Мм.. Усетих се, че съм забравил да сложа дори линк към това, от което тръгнах :) Ето го и него.

Chronicles of Rise and Fall - photos - Part II

2007-10-07T20:11:00.000+03:00

ЦСКА - Тулуза (Франция) 1:1 (04.10.2007 г.)

Chronicles of Rise and Fall - photos - Part I

2007-10-07T20:06:00.000+03:00

ЦСКА - Омония Никозия (Кипър) 2:1 (16.08.2007 г.)

How easy it is to fall..

2007-10-05T01:13:00.000+03:00

Твърде лесно, особено ако става въпрос за български футбол. Колкото и да се изхвърляме от година на година, все още не можем да се отлепим от нашето си. И чакаме да дойде следващата година, следващия сезон на европейските клубни турнири, за да си го припомним и да наведем глава. Като футболни качества, манталитет на публика и футболни ръководители, умения на играчите.. Все още с нарицателен етикет "български футбол".
И тази година всичко се повтори. Дойде и тази вечер, за да си припомним къде сме всъщност.
Всичко започна още лятото, разбира се - с неознаваемо слабият Левски, губещ се на терена срещу анонимни съперници - нищо общо с постиженията и самочувствието отпреди една-две години. Литекс летеше в първите си мачове.. но срещу албанци и малтийци. Локомотив София пристъпваше колебливо, без спомен от миналогишния прякор "евробоец". ЦСКА тръгна с големи амбиции, но колебливостта се усещаше от самото начало и въпросните останаха предимно на думи.

Но идеята ми беше за тази вечер, в ранния октомври. Когато 22 хиляди души напълниха "Българска армия" още час преди мача и оцветиха трибуните в червено. И имаха срещу себе си сигурно едва 22-ма човека, смесени сред публиката на сектор "А" и подсказващи за себе си с 1 знаме. За втори пореден път след предишното стъпало Омония се оказа, че продадените билети са били доста повече, отколкото места предлага стадиона. А дори и в този момент около касите групи младежи спираха всички наред, опитвайки се да им продадат още от хартиените пропуски, само на метри от спокойно наблюдаващите униформени.
Още от самото начало на мача напрежението се усещаше доста явно - на терена и на трибуните. Играчите и на двата отбора изглеждаха до един сковани, топката отскачаше спокойно във всички посоки от краката им, като нещо чуждо и непознато. Случайни траектории на пасовете, всевъзможни рикошети от футболните обувки.. един жив флипер директно върху тревата. Не трябваше пък да се чака особено преди вниманието на всички да се отклони встрани, към самите трибуни, където неясни групи започнаха от нищото да се млатят - там в сърцето на червената агитка. Някак си безумието успя да стихне в един момент.. за да напомня отново за себе си още на 2-3 пъти в следващите 2 часа. Черните момчета (червеното явно беше отстъпило своето място на мрака) с черните транспаранти, издигането на които на момента доведе до ново меле и нови мятащи се по стръмните бетонни трибуни тела. Цяло чудо е, че се размина без нещо наистина сериозно, и добре, че униформените стигнаха до решение да се издърпат по-далеч, за да спестят предизвикването на нещо още по-страшно. Не ми се мисли какви ли са били всъщност онези черни бригади и какво са правели там..
Та идеята ми беше за неуспяващите да се отскубнат от манталитета си фенове, тръгващи към стадиона с идеята да се напият и да се бият, да издигат своите нацистки лозунги и знамена, да връщат футболната атмосфера там, откъдето от толкова време се опитва да се измъкне и почти си бяхме повярвали, че е успяла.

Но и за нещата на терена - ЦСКА изигра един от може би най-слабите си мачове за целия сезон дотук. Сковаността преследваше отбора от първия до последния съдийски сигнал, за да доведе до инфарктния завършек в получен гол и отстраняване в 96-тата минута - секунди преди докосването на другия полюс на настроението. Някои бяха безумно слаби, други просто си бяха слаби. С малки изключения все пак - спасяващия всичко с невероятен рефлекс и плонжове вратар Иво Петров (до онази 96-та минута, в която единствена за целия мач не успя да отрази - а Иво показваше, че е способен и сам да избута съотборниците си напред); печелещият почти всяка висока топка Вальо Илиев (също почти безгрешен до онзи фатален миг в края); борещият се почти сам напред Неи, след поредната изкарана контузия и игра на инжекции; отнелият дузина топки от противника Абдел Кабус; хитрият Велизар, успял в ключови моменти да блесне, за да изкара така ценната дузпа.. Но пък имаха до себе си играчи като неузнаваемият Тодор Янчев, правещ грешка след грешка; неориентираният Амунике, който не спираше да лъже и сам себе си наравно с противника на фланга си; пълното разочарование в последно време Удоджи, показал се напълно неадекватен след влизането си на терена и с лекота изкарал 2 бързи жълти картона, за да остави съотборниците си в числено неравенство спрямо противника..

В последните минути се случи очакваното - червените приеха играта досами границата на наказателното си поле; бързаха да се отърват панически от всяка една топка, чистейки на посоки, вместо да се опитат да я задържат, да си подадат 2-3 паса - едни опълченци, паднали жертва на себе си.
Дадено продължение от цели 6 минути, но напълно заслужено с оглед на случващото се. Минута след минута се процеждаха, ново чистене след чистене.. Последни секунди.. Една изпратена напред топка, пасивност на целия отбор, карамбол от глава на глава и завършила своя път в мрежата. Последвала безумна френска радост, а червените безмълвни с ръце на главите, неможещи да повярват какво се е случило. За да напомни отново публиката за себе си и "българското" в характера си - купища пластмасови бутилки с вода, целещи на месо, без мисъл какъв би бил естественият и логичен резултат. Отново седалки, някакви неиндефицирани други предмети.. И нова вълна веднага след последния съдийски сигнал, за да се измъкват гостите и съдията на бегом и под полицейски щитове.
Тъкмо да си помислим, че сме станали "европейска публика", за да си припомним сами, че сме си същата онази, българска (или балканска) такава. Без значение от цветове и лагери - случващото се е навсякъде.

Едно безумно отпадане, едно сриване на земята, където ни е мястото. Това е положението. До след една година, когато забравили какво се е случило миналата есен, ще тръгнем отново на изхвърляния и хвърчащи изказвания. Какво ще последва сега по отношение на глоби, уволнения и други наказания - следващите дни ще покажат. Със сигурност ще има изгонени, дебати, прехвърляне вината на другия.. Публиката ще забрави поне за година стадиона и той ще приема сигурно по 1000-2000 човека, нищо общо със случилото се тези 2 европейски вечери; настроението ще е подтиснато.. Логично е от УЕФА да отнемат домакинството ни за мач или два, след тези прояви сега. "Братята" сърби си го отнесоха - Партизан стана известен в цяла Европа с безумните си фенове, изхвърлили сами тима си от европейските надпревари. А ние ще се успокояваме, че поне въпросните домакинства без публика ще се случват в онези начални летни мачове срещу непретенциозни и анонимни съперници, та поне да не пропуснем нищо качествено.

А нямащият нищо общо с футбола "деятел" Сашо Томов, повтарящ изпълненията, най-вече пред медийте, на нарицателния Тодор Батков, е най-добре да се "скрие" и слезне на земята. Защото футболът и отборът само губят от подобни неща. Мачове като този ни връщат там, където ни е мястото. Не сме дораснали за повече, май няма и да го сторим скоро.

Отборът преди година в онези мачове с Бешикташ не разполагаше с играчи като Неи и Гарсес, но пък може би беше по-добър и по-заслужаващ като отбор. Сега "звездната" селекция се срина с лекота. В каква ли посока ще продължи тя след претърпяното пълно разочарование от собствената си слабост?..

Тулуза се оказа посредствен и преодолим отбор. Но пък "армейците" не сториха почти нищо, с което да покажат, че са по-напред.
Напред можеха да продължат и Литекс, и Локомотив, но също показаха своята слабост и не си повярваха. Радостната новина за повеждане на първите с 1:0 в Хамбург на ловчанлии донесе викове "Българи, юнаци!" и на Българска армия, но всичко бе за кратко, за да се стигне до отпадане след загуба с 1:3. А Хамбургер също като че нямаха нищо общо с немския колос отпреди 2-3 години. Новата звезда Том ще трябва да "грее" заедно с червения Неи по българските непретенциозни стадиони още 1 година.
"Железничарите" пък постигнаха дори победа като гост на Нант с 2:1, но след като 2 седмици преди това не показаха, че си вярват, и допуснаха цели 3 гола като домакин.

Сбогом, и до другото лято! How easy it is to fall...

New Techy's links at the end of September

2007-10-01T00:14:00.000+03:00

.. или, всъщност, вече дори в началото на октомври ;) изключвайки биологичния ми часовник и давайки предимство на календарния

Покрай последните бюлетини на SitePoint, а и последния News Wire най-вече, ми попаднаха нови интересни по-techy статии и ме изкушава да ги споделя и тук ;) Та.. по ред на номерата (разбира се, изкуствено наложената им от мен подредба):

"Mozilla tries Firefox recipe with Thunderbird" - интересна статия за мейл-клиента на Mozilla - Thunderbird - развитието му, мястото му на пазара в конкуренция с продуктите на Microsoft, бъдещето пред него.. От типа "увлекателно четиво" дето им викаха на времето ;)
"Google Presentations Released" - за най-новата придобивка в Google Office - Google Presentations - еквивалентът на PowerPoint. Поглед към функционалностите му, pros & cons спрямо наложените вече продукти (с Microsoft-ския PowerPoint на преден план, няма как) и в очакване на бъдещото му развитие.
"How to create an unobtrusive print this page link with JavaScript" - за нуждата HTML елементите, които имат нужда от JavaScript, за да работят, да бъдат създавани самите те чрез JavaScript - в пример, подкрепен с код, за Print this page линковете. За мен - полезно; другите - ще си кажат ;)
"CSS 3: A Giant Serving Of FAIL" - нещо като анализ на липсите в CSS 3 спецификацията с интересна последваща дискусия върху нея (за дискусията - признавам си, лично само зачетох началото й, за повече моментът не ми даде ;) ).

Martin Petrov's first 2 for City

2007-09-29T00:33:00.000+03:00

Колебаех се дали да се връщам към видео и линкове към актуалните ни златни футболни изпълнения (разбирай Митко Бербатов, Марто Петров, etc.), но в крайна сметка - защо пък не. Когато хубавото си е хубаво, ще се намери кой да го оцени ;)
Поводът, разбира се, е Мартин Петров и първите му 2 гола за Сити миналия уикенд (Фулъм - Манчестър Сити 3:3). Последва цяла седмица в суперлативни отзиви, купища похвали от страна на Ериксон, Марто беше обявен и за играч на мача от сума ти реномирани издания на острова..
Цяла седмица така и не се появи в YouTube видео от въпросните, което ме накара да потърся през Google картина от мача - резултатът: доста добро, макар и бая дълго (над 13 мин.) видео в Footytube (асоциацията не е никак случайна); 2 чудесни гола на Марто и основна заслуга за третия; като цяло приятна картина.. Според мен си струва. Особено за човек, пропуснал мача.
(Ако когато преди 3 седмици при дебютния гол на Митко Бербатов знаех за този чудесен сайт, и неговите изпълнения нямаше да останат скрити)

Та, видеото с изпълненията на Мартин Петров срещу Фулъм (3:3) - ето тук.

"Земята отвисоко" отвисоко

2007-09-25T23:55:00.000+03:00

Преди седмица вмъкнах за уникалната изложба на френския фотограф Yann Arthus-Bertrand "Земята отвисоко" - днес пък ми хвърлиха линк към снимки, показващи отвисоко самата изложба, във вечерната й светлина - снимки на Николай Феникс, публикувани в сайта на списание Едно. Като че е снимано някъде от Хилтън?

За загубилите линка - ето го отново тук.

A new Pipe on the block / MyKinda blog

2007-09-25T23:16:00.000+03:00

Pipe.bg е вероятно най-новият проект, целещ се в нишата на social bookmarking в българското i-net пространство. Ентусиастите да използват популярността на функционалност, наложена от Digg.com и del.icio.us, стават все повече през последните месеци - svejo.net, ping.bg, dao.bg.. (със сигурност има и други, но просто не са попаднали пред погледа ми до този момент)

Българският потребител като че все още не е привикнал към този метод на споделяне на новини, видео, въобще - интересните елементи в пространството, така че борбата за "трона" едва сега започва. Въпросът е - какво ще предложат в повече един спрямо друг на пръв поглед изглеждащите доста подобно нови портали, събирачи на "съкровища"? Ще си говорим пак след половин година ;) - време, достатъчно и този феномен (виж само за какво става въпрос при споменатите по-горе два западни образеца!) да стане основна част от уеб ежедневието ни..

Едно от оръдията на Pipe.bg май е закачливият и по-освободен език, насочен към потребителите. Дали е добър ход - очакваме скоро.

-----

Друг любопитен нов уеб проект, на който попаднах тези дни, е MyKinda - нещо като блог портал, нещо като.. просто блог с нова визия, или?
Първа любопитна подробност - стартирал е на 3 езика (или може би 3 лица?) - румънски, руски и български. Северните ни съседи видимо са по-напред дотук - 6 категории (Шоубизнес, Lifestyle, Медиа, Култура, Технологии, някой да ми каже какво е "Stiinta"?), трупащо се съдържание.. Българският и руският варианти попълват все още само в Технологии и то плахо.
Втора любопитна подробност - всъщност, това си остават споменатите дотук неща (2-ра ЛП се издирва ;) )

Определено плюсът на MyKinda e новата, различна визия, спрямо другото познато до момента. Но все пак целта е да се печели с интересно съдържание - и тук давам шанс на времето и авторите, които изглежда все още се събират (попаднах на MyKinda през коментарите на някой от българските блогове, където Димитър Веселинов - текущият автор на рубриката Технологии в българската версия - отправяше покана към автора на въпросния блог да се включи в проекта).
Мм, и още нещо - от MyKinda обещават да се разгърнат и в другите държави от Югоизточна Европа. Кога ще се случи? Нека първо заложим на развитието на BG версията.

Earth From Above - Yann Arthus-Bertrand's photographs

2007-09-18T23:46:00.000+03:00

"Earth From Above" / "Земята отвисоко" - едва ли са много тези, които все още не са чули за невероятната изложба на френския фотограф Yann Arthus-Bertrand, която в следващите 2 месеца ще (и вече) гостува тук в София, на Моста на влюбените край НДК. 117 платна с неописуеми фотографии, поглед "отгоре" към най-различни места по целия свят. Един различен ъгъл..

На личния сайт на Yann Arthus-Bertrand могат да бъдат видени голяма част от фотографиите, ако не и всичките (все още загадка за мен). Сайтът е на френски, но към снимките има и допълнителни описания на английски и испански, които могат да дадат още по-пълна представа за сниманите места. А навигацията е през едно падащо меню горе вляво, включващо именно пълния списък от всичките тези чудати и обикновени места, на които се е спрял птичият поглед. Освен това, всяка една снимка може да се изтегли с размер за wallpaper - не се съмнявам какво ще си "мерим" в скоро време ;) (wallpaper-ите :)
Един бърз клик от индексната страница ни отвежда към този невероятен свят..

Изложбата си има и свой собствен, отделен сайт, малко по-откъснат от самите фотографии. При това на по-достъпния английски език.

В английската Wikipedia информацията за фотографа е доста постна, може би за разлика от френската версия. Някой да превежда!? ;)

Красиво е.. И отнасящо. Времето спира, за да загубим пълна представа за него, политайки..

MooТools: Destroy IE!

2007-09-16T00:26:00.000+03:00

Пословично е отношението на уеб разработчиците по цял свят към все още най-използвания сред обикновените потребители браузър Internet Explorer. Въпросното отношение е демонстрирано по какви ли не начини през последните години. Нови идеи обаче продължават да се раждат:
Фокусът ми е на реакцията на разработчиците на MooТools (една от най-използваните свободно разпространявани JavaScript библиотеки) в техния milestone за бъдещата версия 1.3 (текущата разработвана версия е 1.2):

Последната (към момента) точка гласи:

MooTools Plugin to uninstall Internet Explorer from any machine within network range

(преписвам текста тук в случай, че има проблем с load-ването на картинката)

IE подължава да носи може би най-много проблеми в развиването на cross-browser библиотека като MooTools. Но чувството за хумор винаги е добре намерило място ;)

Firefox Add-ons: Dust-Me Selectors

2007-09-13T00:46:00.000+03:00

Dust-Me Selectors - един любопитен Firefox add-on, който може и да се окаже доста полезен за намаляване излишния CSS трафик при развитието във времето на даден сайт. Чудатата, появила се като отникъде (за мен; SitePoint rulez!) приставка, изследва в дълбочина CSS дефинициите в браузваните страници и извежда списък с всички неизползвани CSS правила (т.е. натрупан с времето junk). Според инфото, разбира от всякакви начини за вкарване на CSS правила в страницата - <link>, <?xml-stylesheet?>, @import, <style>, хваща IE conditional comments, разните там CSS хакове, разбира и от пълните CSS1/2/3 спецификации (една доволна база).
Набутва една симпатична иконка в status bar-а, през която става активирането и която демонстрира (анимирано) като й зададеш да рови CSS-ите и да търси за неизполван боклук. Активираш, почваш да обикаляш даден сайт и джаджата трупа и съпоставя неизползваните записи от различните страници в едно симпатично изпипано прозорче - в крайна сметка получаваш пълна (стига да си достатъчно ориентиран) картина на ситуацията, export-ваш, ако ти е нужно, в CSV формат (още нещо полезно като feature). Доволен деактивираш и остава "само" да изровиш по ред на номерата "откритията" и да пуснеш гумичката в действие ;)

Кой си ти, анонимен SitePoint автор?..

How to fix the Firefox memory leak (Firefox hack)

2007-09-12T23:25:00.000+03:00

"How to fix the Firefox memory leak (Firefox hack)" дава насоки как може да се ограничи ефекта на memory leak-овете при продължителна работа с Firefox. 6 съвета за оптимизация, датиращи от началото декември 2006-та (или някъде там, съдейки по датите на коментарите), които, надявам се, ще ми дадат едно добро рамо докато все още разчитам на старата машина вкъщи и продължавам да размотавам големия upgrade. Все още не съм си оставил време преди да оценя ще доведат ли наистина този ефект със себе си, но съм обнадежден - отявлените memory leak-ове продължават да ми бъркат в здравето всяка вечер. До сега ;)

А Internet Duct Tape изглежа на пръв поглед едно симпатично местенце..

Firefox Add-ons: Live HTTP Headers

2007-09-12T01:08:00.000+03:00

Live HTTP headers e приставка (extension, add-on) за Firefox, която прави лог на header-ите на HTТP заявките, които браузърът обменя при отварянето на страници.

Активира се през мeнюто Tools на FF. Отваря се, според настройките, като нов прозорец (по подразбиране) или нов таб в браузъра. Записва последователно в текстов вид всички HTTP заявки и отговорите им - това се случва в основния таб (Headers) на интерфейса, където присъстват и още 4 бутона и 1 check-box поле - Save all, Replay, Clear, Close и Capture (check-box). През Save all лог-а на заявките може да се запише в обикновен текстов файл, откъдето да се анализира в последствие; Replay позволява повторно автоматично изпълнение на записаните заявки; Clear чисти екрана; Close е ясен. При отбелязано полето Capture се извършва лог-ването на заявките, като е изчистено Live HTTP headers си почива.
Вторият таб (Generator) показва в съкратен вид - тип на заявката и url - отново всички заявки с възможност за избор на кои заявки да се записват (redirects/invalid/images/CSS/skipped), налични са и бутони Help и ново Save all и Clear. Останалите табове (Config и About) са съответно за настройки и допълнителна информация.
Текущата последна версия на Live HTTP headers е 0.13.1.

Приставката дава заявка да бъде полезна, най-вече с удобния вид, под който запазва логовете, и възможността за измъкването им в текстов файл. Притежава симпатичен олекотен интерфейс, нищо затормозяващо. Но дали ще ми се наложи по някакъв повод да прибегна до нея - само времето ще покаже.

http://livehttpheaders.mozdev.org

Августовска вечер / August Evening

2007-08-23T21:33:00.000+03:00

Четвъртък, около 8:30 p.m. - топла вечер (weather.digsys.bg показваха над 30, но не се усещаше толкова тежко); спускащ се успокояващ очите мрак (струва ми се, че само 2-3 дни преди това по същото време беше доста по-светло); красив лек джаз, извиращ от Баба Яга (нещо ново, една специална, топла атмосфера); момчетата и момичетата навсякъде около паметника, мистична дълбока музика, мозайка от светлини по асфалта (едни странни лампички, като обърнати светещи чаши, подредени на земята) и едно момиче, седнало с кръстосани крака между тях; препълнени с хора пейки; аромат на пуканки около спирката на Орлов; нощните светлини на Цариградско (като безброй жълти и червени светулки); цигуларят с цигулката си в подлеза на Плиска; леката разходка до вкъщи.. a beautiful august evening..
-----------
топла вечер, спускащ се успокояващ очите мрак, красив лек джаз, извиращ от Баба Яга, момчетата и момичетата навсякъде около паметника, мистична дълбока музика, мозайка от светлини по асфалта и едно момиче, седнало с кръстосани крака между тях, препълнени с хора пейки, аромат на пуканки около спирката на Орлов, нощните светлини на Цариградско, цигуларят с цигулката си в подлеза на Плиска...
evening

Образи и мисли, храна за съзнанието..

2007-08-18T18:42:00.000+03:00

Образи, излъчване, впечатления.. Колко е лесно, попадайки на нов човек и добивайки представа за него на 2% (или може би 0.2%), да ти се иска да го опознаеш на 92%.. Откриваш нещо ново, излъчване, което влиза в съзнанието, образ, намиращ място в мислите, и ти се приисква да се доближиш, да опознаеш. Когато знаеш, че няма пречки, имаш усещането, че нещо ви свързва, и ти се иска да се хванеш за тази нишка и да се придвижиш напред.. Толкова ли лесно се случва наистина, спрямо определени хора, всеки път? Или спрямо определен тип хора. Или спрямо хора, които по определен начин влизат под кожата ти (в добрия смисъл) и в съзнанието..
This time again. Again and not for last..

Или пък попадането на няколко нови снимки на друг един такъв образ, който с времето си успял да оставиш по-назад и по-надълбоко.. Едно друго излъчване. Едни други желания.. Афектира усещанията, открива спомените.. Храни мислите.. Но предпочиташ да не се връщаш, да оставиш нещата там, където са и където се е оказало, че е по-добре да бъдат. Но моментното връщане.. те замисля..

----
Всяко "те"/"ти", разбира се, е всъщност "ме"/"ми".. Моменти от вчера и мисли от днес. Заспах, събудих се, сънувах.. А образите са тук, и са реални..
Съзнанието ми е отворено, и търси своята храна..